О безпокоени от огромните военни разходи на Русия след инвазията ѝ в Украйна през 2022 г., трите балтийски държави изготвят планове за действие при извънредни ситуации в случай на евентуално масово бягство на стотици хиляди хора вследствие на руски военен натиск или нападение, разказва агенция Ройтерс (Reuters).
Естония, Латвия и Литва отдавна изразяват пред партньорите си в НАТО опасения от възможна руска агресия,
позовавайки се на руски кибератаки, кампании за дезинформация и навлизания през последните месеци на руски изтребители и дронове в техните въздушни пространства.
Москва твърди, че няма планове да атакува НАТО, но трите държави – които бяха анексирани от Съветския съюз по време на Втората световна война – са удвоили разходите си за отбрана след началото на пълномащабното нападение срещу Украйна, което Русия дълго отричаше, че подготвя.
„Заплахите могат да бъдат различни“, казва Ренатас Позела, ръководител на литовската противопожарна служба, която участва в изготвянето на плановете. Работата по тях се е засилила след като трите страни през май решиха да си сътрудничат по въпросите на гражданската защита. Подробности за броя на потенциалните евакуирани се съобщават за първи път.
Какви са възможните сценарии?
„Възможно е да видим могъща армия по границите на Балтика, чиято очевидна цел е да превземе трите страни за три дни до седмица“, казва Позела.
Сред обсъжданите сценарии са саботажи на комуникационни или транспортни връзки, масов приток на мигранти, граждански безредици сред рускоезичните малцинства или фалшиви новини, които могат да предизвикат паническо бягство – теми, широко разглеждани в местните медии.
„Говорим за това всеки месец, всяка седмица – на работа, навсякъде“,
казва Арминас Раудис, 31-годишен доброволец, който играе ролята на евакуиран човек в учение в Литва тази седмица. В учението са били евакуирани едва 100 души от столицата Вилнюс, но служители, цитирани от Reuters, заявяват, че реалните планове – засега засекретени – са за много по-големи мащаби.
Според Позела около 400 000 души, живеещи в радиус от 40 км от границите с Русия и Беларус, попадат в зоната на внимание.
Град Каунас има планове да приюти 300 000 души в училища, университети, католически църкви и дори в залата, където наскоро са изнасяли концерти Роби Уилямс и Роджър Уотърс. Подобни мерки се подготвят и в други градове. Посочени са сборни пунктове, включително във Вилнюс, определени са влакове и автобуси, а в складове вече са натрупани запаси от тоалетна хартия, походни легла и други необходими материали, съобщава служител на противопожарната служба.
Бягащите с автомобили ще бъдат насочвани по второстепенни пътища, за да се освободят основните за военните части. Вече има карта с градовете, в които може да се потърси убежище. „Това е много успокояващо послание към нашето общество – че сме подготвени и планираме. Написахме си домашното“, казва литовският министър на външните работи Кястутис Будрис пред Reuters.
Очаква ли се движението на хора да премине отвъд Балтика?
Нито една от трите балтийски държави няма конкретни планове да евакуира хора извън собствените си граници. Две асфалтирани шосета и няколко горски пътеки свързват региона с Полша през т.нар. Сувалски коридор – тясна гориста ивица, разделяща Русия и Беларус. При евентуален конфликт военните превозни средства ще имат приоритет пред тези, които биха се опитали да избягат към Полша.
„Трябва да отчетем риска от Сувалския коридор“, казва Ивар Май, съветник по масова евакуация към Естонската спасителна служба, визирайки възможността руските сили да се опитат да изолират Балтика от единствената ѝ сухопътна връзка с държава от НАТО.
Естония подготвя планове за временно настаняване на една десета от населението си (около 140 000 души) в импровизирани убежища, като се очаква мнозина да отидат при роднини, казва Май.
В Нарва, град с 50 000 жители, две трети от които са рускоговорящи, се очаква много хора да потърсят преместване, като правителството ще помогне поне на половината от тях. „Само за тези, които нямат друго място, на което да отидат“, добавя той.
В Латвия властите изчисляват, че около една трета от 1,9 милиона души население може да се наложи да напуснат домовете си,
казва Иварс Накуртс, заместник-ръководител на Държавната служба за пожарна и спасителна дейност. „Трябва да имаш план за всичко“, заключава той.
