Н арушението на естонското въздушно пространство от руски военни самолети на 19 септември предизвика сериозен дебат за адекватния отговор.
Въпреки призивите за по-твърди действия, включително сваляне на машините, главнокомандващият естонските въоръжени сили, генерал Андрус Мерило, защити решението да не се предприемат подобни мерки, определяйки ги като „стратегическа грешка“.
Според Естония, три руски изтребителя МиГ-31 са прекарали 12 минути в нейното въздушно пространство над Балтийско море.
Инцидентът незабавно доведе до искане от Талин за извънредна среща на Съвета за сигурност на ООН и консултации със съюзниците от НАТО. Впоследствие НАТО издаде категорично предупреждение към Русия за възможно използване на сила при бъдещи нарушения.
В интервю за естонска телевизия, генерал Мерило заяви: „Продължавам да смятам, че щеше да бъде стратегическа грешка, ако ги бяхме свалили тогава. Последиците за нас щяха да бъдат по-лоши от дипломатическия успех, който ние постигнахме, като разрешихме този инцидент. Много от нашите съюзници вероятно няма да разберат подобна стъпка“.
Той поясни, че
въоръжението на руските самолети не е предназначено за наземни цели, поради което те не са били класифицирани като непосредствена заплаха.
Главнокомандващият подчерта, че бъдещите реакции на подобни инциденти ще зависят от конкретната ситуация, но НАТО ще отговаря решително и ще използва сила, ако е необходимо. Въпреки това, той не вижда промяна в цялостната оценка на заплахата срещу Естония, като отбеляза, че рискът от конвенционална военна атака не е нараснал, предвид ангажираността на руските сили в конфликта в Украйна.
Навлизането на руски военни самолети във въздушното пространство на Естония на 19 септември е поредна ескалация в дългогодишен модел на засилена военна активност в Балтийския регион. От анексирането на Крим през 2014 г. и последвалото влошаване на отношенията със Запада, Русия системно увеличава военното си присъствие и честотата на маневрите си в близост до границите на НАТО.
През ноември същата година руският министър на отбраната Сергей Шойгу обяви подновяване на стратегически патрулни полети, подобни на тези от Студената война, цитирайки „създалата се обстановка“ и засилването на „антируски нагласи“. Тези действия предизвикаха постоянни реакции от страна на НАТО, която от 2004 г. осигурява въздушното патрулиране над балтийските държави – Естония, Латвия и Литва – които нямат собствени бойни самолети.
Многократно съюзнически изтребители, включително британски и германски, са били вдигани по тревога, за да прихващат руски самолети, летящи с изключени транспондери или без комуникация, както над Балтийско море, така и в близост до други европейски въздушни пространства. Инциденти, като този с опасни прелитания над кораби на НАТО през ноември 2022 г., подчертават рисковете от грешни преценки.
В отговор на засиленото напрежение и руската инвазия в Украйна, НАТО предприе стъпки за укрепване на своя източен фланг. Още през март 2022 г. САЩ разположиха самолети за електронна война в Германия. На 12 септември 2025 г., преди последния инцидент с Естония, НАТО стартира операция „Eastern Sentry“ за засилване на способностите за възпиране и отбрана. Консултации по Член 4 от договора на НАТО се провеждат все по-често, включително след масирано нарушение на полското въздушно пространство от руски дронове.
Нарушението на 19 септември, когато три руски изтребителя МиГ-31 прекараха 12 минути в естонското въздушно пространство над Балтийско море, незабавно доведе до искане от Талин за извънредна среща на Съвета за сигурност на ООН и консултации със съюзниците от НАТО. Кремъл, чрез говорителя Дмитрий Песков, отхвърли обвиненията и нарече изказванията за сваляне на руски самолети „безразсъдни“ и „опасни“.
