К андидатът на управляващия Съюз на независимите социалдемократи (СНСД) Синиша Каран печели предсрочните президентски избори в босненската Република Сръбска, сочат официални предварителни данни на босненската Централна избирателна комисия (ЦИК).
При преброени гласове от 92,79% от избирателните секции в Република Сръбска, Синиша Каран е получил 200 116 гласа, или 50,89%.
Неговият опонент от опозиционната Сръбска демократическа партия (СДС) Бранко Блануша е получил 188 010 гласа, или 47,81%.
От СДС заявиха, че не признават победата на Каран и поискаха повторно гласуване в три града – Добой, Зворник и Лакташи.
По-рано
председателят на СНСД и бивш президент Милорад Додик обяви победа на Каран
като посочи, че той е получил общо 215 226 гласа, докато опонентът му Блануша е получил 205 212 гласа.
Милорад Додик заяви: „Активността беше ниска. Народът не искаше тези избори. Опозицията изкара всичките си хора, нашите не – и това е заради бунта. Когато съберем гласовете на мобилните екипи , за Синиша Каран ще има около 12 500 гласа повече“, каза Додик на пресконференция.
Той добави, че „РС сега ще се занимава със своето препозициониране и ще иска да ѝ бъдат върнати всички нейни правомощия, които е получила с Дейтънското мирно споразумение“. Додик посочи, че Каран ще работи по това като професор по конституционно право, а той – като партиен лидер, и заключи:
„Сега получиха двама Додиковци“.
Синиша Каран благодари „на президента Додик и на сръбския народ“. „Мирът и стабилността са наш приоритет. Нека достойно приемат поражението. Народът им го каза, а институциите на РС получиха нова сила да се борим срещу онези, които се борят срещу нея“, заяви Каран.
Босненските сърби гласуваха за президент на предсрочни избори в Република Сръбска, които бяха свикани, след като мандатът на бившия президент Милорад Додик беше прекратен след окончателно съдебно решение, което го осъди на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност заради неспазване на решенията на Върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит.
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г., страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на Върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.
Кой е Синиша Каран?
Синиша Каран, новият президент на Република Сръбска, е роден през 1962 г. близо до Осиек и е сравнително добре познато име на босненската национална политическа сцена. Той може и да не притежава провокативния стил на Милорад Додик, но този бивш полицай, който по-късно получава докторска степен по право, постепенно се превръща в ключова фигура в политическия живот на ентитета. Каран се изкачва стъпка по стъпка в йерархията, работи като политически съветник, отговаря за сигурността на президента на Република Сръбска, а през 2019 г. става генерален секретар на правителството.
Истинският му пробив идва през 2016 г. Дотогава възприеман като послушен технократ или поне дисциплиниран държавен служител, той поема ръководството на комисията, натоварена да организира референдума за честването на 9 януари като „Ден на Република Сръбска“. Чрез директното оспорване на Конституционния съд на Босна и Херцеговина, който определя празника за дискриминационен, Каран се утвърждава като видна фигура в Република Сръбска и оттогава става незаменима част от системата на Додик. Като доверен човек, той получава най-чувствителните досиета в политиката на СНСД – включително правната стратегия за сепаратистките стремежи, работата по законодателство за неутрализиране на правомощията на централната власт и прилагането на вътрешни съдебни реформи, насочени към засилване на политическия контрол върху прокуратурата и полицията на Република Сръбска.
Между 2022 и 2025 г. Каран е министър на вътрешните работи и се превръща в централна фигура в правителството на Република Сръбска, най-вече чрез решителното си справяне с миграционната криза.
Паралелно с това той инициира и подкрепя няколко противоречиви реформи, ръководени от Милорад Додик, сред които е възстановяването на наказателното преследване на клеветата – инструмент, представян като част от борбата с дезинформацията. През септември 2025 г., когато вече е смятан за вероятен кандидат на СНСД за президент, Каран е назначен за министър на научното развитие и висшето образование. Този неочакван портфейл породи въпроси за истинските амбиции на партията и стратегическата роля, отредена на Каран.
След официалното му издигане за кандидат на СНСД той запази известна неяснота за собствената си позиция, като на митинг в Рудо на 14 ноември нарече Милорад Додик „президентът на всички президенти“. В кампанията Каран се отличи не толкова с лична визия, колкото с повтаряне на реториката на СНСД: босненските сърби трябва „да решат сами съдбата си“, без „да позволяват на Кристиан Шмит да го направи вместо тях“, а „сърбите са страдащ народ, който е победил и след това е предложил на другите свободата да създават държави“. Вместо идеолог той се представя като глас на своя лидер, неизменно лоялен към него. „Когато гласувате за мен, вие гласувате и за Милорад Додик и неговата политика“, заявява Каран.
