О громният химически сектор на Европа води кампания за отслабване на най-важната климатична политика на Европейския съюз.
На среща в Антверпен в сряда ръководителите на индустрията ще се опитат да убедят председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и националните лидери да разхлабят Схемата за търговия с емисии (ETS) - система "таван и търговия", целяща да намали емисиите на парникови газове.
Те идват с добре подготвен аргумент: техният сектор, един от най-големите в Европа, е в криза. Заводите са притиснати от перфектна буря от високи цени на енергията, ожесточена конкуренция от Китай, слабо търсене от преработващите индустрии и най-скъпата схема за ценообразуване на въглерода в света.
Практически никоя друга юрисдикция в света не е изправена пред толкова високи въглеродни разходи като ЕС, твърдят те. Ако сегашните планове за затягане на режима продължат, химическата индустрия на Европа може да бъде мъртва в рамките на десетилетие.
"Нашите конкуренти в чужбина не са изправени пред сравними режими на ETS", заяви пред POLITICO главният изпълнителен директор на германския химически производител Covestro Маркус Щайлеман, като призова за "спешна реформа на ETS на ЕС, която да съгласува климатичните амбиции с конкурентната реалност".
За екоактивистите обаче посягането към ETS е почти светотатство. Двадесетгодишната схема, която налага строги лимити върху количеството газове, затоплящи планетата, които индустрията може да отделя, и обхваща почти половината от емисиите на блока, е гръбнакът на климатичната политика на ЕС, принуждавайки бизнеса да търси по-чисти енергийни източници.
В момента индустриите плащат около 80 евро за всеки тон въглерод, който отделят, а до 2039 г. изобщо няма да им бъде позволено да изпускат въглерод.
Законодателството за ETS обаче подлежи на преглед тази година и инерцията за значителното му отслабване нараства. Няколко държави членки и политически групи, включително собствената дясноцентристка Европейска народна партия на фон дер Лайен, дадоха сигнал, че искат реформи.
"Да ставаме по-зелени не може да бъде наша цел - това означава да ставаме по-бедни", заяви във вторник австрийският канцлер Кристиан Щокер и добави, че ще настоява за изключения от ETS, за да се "гарантира, че местната индустрия остава конкурентоспособна и компаниите ни не се изнасят".
Ако ETS бъде сериозно отслабена, това ще бъде най-голямата зелена политика, станала жертва на екологичния отпор, който бележи първите 14 месеца от втория мандат на фон дер Лайен.
- "Разтревожени ли сте? Трябва да бъдете"
Европейската химическа асоциация CEFIC, една от най-богатите лобистки групи в Брюксел според Corporate Europe Observatory, отдавна предупреждава, че краят на европейската химическа индустрия наближава. Тя публикува доклад след доклад за загубата на пазарен дял в полза на Китай, затварянето на заводи и срива на инвестициите.
Дори спонсорира рекламна кампания в метрото на Брюксел с надпис: "Разтревожени ли сте? Трябва да бъдете. Европа губи производствени бази, качествени работни места и независимост." Кампанията завършва с апел да се "спаси нашата индустрия".
Това предупреждение се повтаря и от ръководителите на компаниите. Главният изпълнителен директор на BASF, най-голямата химическа компания в Европа, Маркус Камиет заяви пред репортери в края на миналата година, че Европа "има теоретичния потенциал" да се конкурира със САЩ и Китай. "Но в реалния живот твърде често сами си стреляме в крака", каза той.
Химическото лоби е подложено на критики заради прекомерното си влияние в Брюксел. "CEFIC вече има почти несравним достъп до вземащите решения в ЕС, като регистрира третия най-голям брой лобистки срещи с Европейската комисия сред всички организации", каза Рафаел Кергено от Transparency International.
Въпреки това секторът разполага с достатъчно факти в подкрепа на апокалиптичните си предупреждения. От 2023 г. насам над 20 големи химически обекта в Европа са затворени, което е струвало около 30 000 работни места, според синдиката IndustriALL. Той предупреждава, че още 200 000 работни места могат да бъдат загубени през следващите пет години.
Инвестициите в химическия сектор в Европа са се сринали с над 80 процента през 2025 г. спрямо предходната година, сочи доклад на CEFIC, докато закриването на капацитет продължава да изпреварва новите проекти, превръщайки Европа в място за затваряне, а не за строеж на заводи.
Анализатори посочват, че бързото разрастване на химическото производство в Китай оказва допълнителен натиск. "Европейските производители са особено засегнати заради високите енергийни разходи и зависимостта от неконкурентни течни суровини, като най-слабите активи продължават да трупат отрицателни маржове", каза Андрю Нийл от S&P Global Energy.
Решенията на Dow ясно илюстрират това. Американският гигант планира да затвори три завода в Европа и да съкрати 800 работни места, позовавайки се на нуждата да се откаже от "скъпи, енергоемки активи", тъй като конкурентоспособността на континента се влошава.
"Ясно е, че Европа в момента страда от липса на конкурентоспособност", заяви пред POLITICO президентът на Dow Europe Юлия Шленц.
- Електрифицирайте всичко
Комините на химическия завод в Тернезен изхвърлят въглероден дим повече от 60 години, докато фабриката в Нидерландия поглъща природен газ и произвежда пластмаси. Но през юни миналата година Dow затвори една от трите си основни инсталации за парно крекинг, защото поддръжката ѝ стана твърде скъпа.
Парният крекинг превръща нефт или газ в основни градивни елементи за пластмаси и химикали чрез нагряване до почти 1000 градуса по Целзий, използвайки огромни количества енергия.
Електрифицирането на тези процеси изисква масивни количества чист ток, който според индустрията все още не е наличен.
"Ако ще преминаваме към електрически крекинг (процесите, при които под въздействието на висока температура и/или катализатор от съединения с дълга въглеродна верига се получават съединения с по-къса въглеродна верига - бел.ред.), ще са ни нужни огромни обеми възобновяема енергия", казва Денис Кредлер от Dow.
- Изтичане на въглерод
Този риск, известен като "въглеродно изтичане", първоначално накара ЕС да дава безплатни квоти. Сега Брюксел облага вноса, но химикалите не попадат под този механизъм, което засилва исканията за отстъпки.
Междувременно BASF инвестира 10 млрд. евро в мегазавод в Китай.
"Химическата индустрия няма още 10 години", каза главният изпълнителен директор на Huntsman Питър Хънтсман.
