С амо няколко дни бяха нужни на двама единомисленици, руския президент Владимир Путин и президента на Съединените щати Доналд Тръмп, за да надминат стратегията на Филип II Македонски. Това посочва Марио Монти в анализ за Politico.
Марио Монти е бивш премиер на Италия и еврокомисар
Бащата на Александър Велики е прочут като създател на принципа "разделяй и владей", считан повече от две хилядолетия за най-ефективната формула за завоевание и управление. Но вече има ново правило: "обединявай и унижавай".
На 15 август Тръмп посрещна Путин с почести на червен килим в Анкъридж. Само три дни по-късно, на 18 август, прие ключови европейски лидери, включително украинския президент Володимир Зеленски, в Белия дом. В рамките на тези три дни лидерите на Америка и Русия решиха да лишат Европа от всякакво съществено влияние.
Поразително е, че европейските ръководители изглеждаха облекчени, че някой друг им "подари" единство, макар и с цената на собственото им обезсилване. В действителност те трябваше да бъдат разтревожени. Защото именно Европа, нейните граждани и икономика, ще понесат последствията от години късогледство и дребни национални сметки, предпочетени пред изграждането на силен Европейски съюз. Тази цена ще нарасне още повече заради колективната грешка да се угажда на Тръмп с надеждата, че малко ласкателства и отстъпки ще доведат до умереност в решенията му.
Естествено, Европа би имала основание да изпитва възмущение от Тръмп и изкушение да се дистанцира от Съединените щати, но не бива. Враждебността днес би била толкова пагубна, колкото и първоначалното раболепие. Това, от което има нужда ЕС, е да възвърне трезвостта си, самоувереността си и преди всичко достойнството си.
От завръщането на Тръмп в Белия дом насам някои европейски лидери сякаш развиха своеобразен "стокхолмски синдром" - изпитват удоволствие да бъдат пленници на доминираща личност. В същото време ново поколение интелектуалци ни убеждава, че законът на силния измества върховенството на правото и че Европа би трябвало да приеме тази "нова реалност", вместо да ѝ се съпротивлява.
Аз имам различна гледна точка. Това е въпрос на цивилизация. Европа има потенциала да устои на такива призиви към самоунищожение. И има задължението да го направи, не само в свой интерес, а и в интерес на останалия свят. "Америка на първо място" не означава "Европа на последно място".
Твърде рано е да се предвиди пълният ефект от управлението на Тръмп. Но връзките му с Путин будят безпокойство, от склонността им към авторитарно управление, през симпатиите към икономика, подчинена на политическата власт, до специфичното им отношение към истината. Дори името на официалната платформа на Тръмп, Truth Social, напомня на "Правда", вестника на болшевишкото движение.
Не е изключено да се оформи авторитарна ос между Тръмп и Путин. С убеждението си в собствено превъзходство и с оглед на слабостта на руската икономика, Тръмп със сигурност би се смятал за неин лидер. Путин пък с удоволствие би подхранвал тази илюзия, докато умело насочва хода на събитията. Събитията след Анкъридж вече потвърждават тази опасност.
Ентусиазмът и решителността на Тръмп може да бъдат двигател за глобална проекция на американската мощ, но същевременно те изглеждат в разрез с посоката, която Съединените щати следваха след Втората световна война.
За Тръмп върховенството на закона, разделението на властите, механизмите за контрол на конфликти на интереси и независимите институции са пречка за "животинските инстинкти" на капитализма, иновациите и растежа. Но именно тези устои бяха рамката, върху която се гради американският успех - и модел за голяма част от света.
В международен план Тръмп е привърженик на едностранните действия и отхвърля дори двустранното, камо ли многостранното управление. Но тепърва ще видим дали сегашната употреба, и злоупотреба, с власт от страна на САЩ ще успее да моделира света според неговите цели.
Не бива да се подценява и въпросът за глобалните обществени блага. Хората, природата и икономиката, включително американската, вече плащат висока цена за тяхната оскъдица.
OPINION: Europe must rally the anti-authoritarian alliance.https://t.co/b1M0DOklyq
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) August 27, 2025
Какво ще стане, ако многостранното управление напълно се разпадне?
Затова, докато Тръмп играе игрите си с Путин, Европа трябва да прояви смелост. Иначе рискува да се превърне в "назначената жертва" на тази двуполюсна власт. Нужно е ЕС да гледа отвъд собствените си граници и да изгради прагматична програма в няколко ключови направления:
- Първо, европейските държави, които желаят, трябва да създадат съюз с държави като Обединеното кралство и Норвегия, както и с партньори от други континенти - Канада, Япония, Австралия, Нова Зеландия и дори някои развиващи се страни, за защита на демокрациите, основани на върховенството на правото.
Този съюз трябва да вдъхне нов живот на свободната търговия и многостранното управление и да постави особен акцент върху глобалните обществени блага. Но той не бива да бъде антагонистичен към Съединените щати, както все повече се оказва с групата БРИКС. Напротив, трябва да приветства добросъвестно сътрудничество с Вашингтон, доколкото САЩ са готови да продължат по пътя, който самите те прокараха след войната.
- Второ, ЕС и Г-7 трябва да възстановят автономията си в собствените политики. След провала на стратегията с "примирителните подаръци" партньорите, които отстъпиха пред исканията на САЩ, трябва учтиво да оттеглят тези отстъпки. В противен случай техните граждани и бизнес ще продължат да плащат скрити данъци в полза на американските.
Пример е глобалният минимален корпоративен данък. На срещата на Г-7 в Канада през юни всички се съгласиха да освободят американските компании от това първо, макар и скромно усилие срещу укриването на данъци. Но след като Вашингтон прибра отстъпката, без да смекчи тарифната си политика, останалите страни имат пълно право да се отметнат.
Подобен е случаят и с дигиталния данък. ЕС доброволно го извади от списъка си с бъдещи източници на бюджетни приходи, в опит да угоди на САЩ. Това е безпрецедентна проява на отказ от суверенитет.
Спомням си, че в началото на 2000-те години Европейската комисия беше подложена на аналогичен натиск от администрацията на Джордж Буш-младши, който вече беше започнал войните в Афганистан и Ирак. Тогава Вашингтон ни предупреждаваше да не прилагаме европейското право на конкуренцията към американските корпорации и дигиталната икономика. Ние обаче учтиво изслушахме и продължихме да вършим работата си.
- И накрая – отбраната. Поемането на по-голям дял от разходите за сигурност не е "подарък" за САЩ, а необходимост. Още преди Тръмп други американски президенти настояваха Европа да направи повече и те имаха право.
Дори ако Съединените щати се откажат от това искане, Европа трябва да продължи по този път. Американската външна политика става все по-непредвидима и не бива да зависим от капризите на велика сила, която - въпреки историческите си заслуги в борбата срещу нацизма, фашизма и съветския комунизъм - днес може да избере бъдеще, по-близко до автократични режими, отколкото до ценностите, които споделяхме осем десетилетия.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg.
