Но изходът от т.нар. дело "Чук" изважда на преден план нова тревога, а именно, че Ердоган, който управлява страната от 2002 г. и се стреми към изпълнителна президентска власт, става също толкова авторитарен и арогантен колкото навремето бяха генералите.
Въможно е съдебният процес за операция "Чук" и две други подобни разследвания за заговори - Ергенекон и това срещу Съюза на кюрдските общини /градското крило на ПКК/, в които също са замесени стотици заподозрени, да бъдат възприети като закъснял и дори достоен за похвала опит за изчистване на къщата.
Турция преживя три същински военни преврата в периода 1960-1980 г.
и умерено ислямистко правителство, предшественик на управляващата Партия на справедливостта и развитието, бе свалено от власт през 1997 г. Напрежението между ПСР и военните, горди пазители на светското наследство на Кемал Ататюрк, от време на време беше голямо.
Не е трудно да си представим, че генералите са искали да се отърват от Ердоган. Като изрази загриженост от присъдите, коментаторът на вестник "Хюриет" Мехмет Али Биранд заяви, че е доволен, че процесът на освобождаването на страната от нейното историческо "военно опекунство" е започнал.
"Ние живеехме под това опекунство години наред... Страната понесе големи загуби от това. Демокрацията беше убита, свободата бе ограничена, политическият живот бе съсипан, а кюрдският въпрос ескалира... Дори и да е нямало конкретна подготовка за преврат в делото "Чук", аз съм сигурен, че в много умове е съществувала идеята, че ако стане необходимо, може да бъде извършен преврат", казва той.
Операция "Чук" може да бъде погледната
от друга страна в напълно различна светлина - като скандално несправедлив процес,
подобен на прочулите се с лоша слава показни процеси, правени в Съветския съюз и неговите източноевропейски сателити по време на Студената война.
Това дело няма нищо общо със справедливостта или напредъка на турската демокрация и е само уреждане на стари сметки, написа коментаторът Семих Идиз. Турция е тази, която ще загуби в края на краищата, защото делото само допринесе за задълбочаването на разделенията в обществото и ще увеличи поляризацията между кемалисти и ислямисти...
То също така подрони доверието между турците в тяхната съдебна система, макар че това доверие никога не е било много високо, заяви Идиз. Вероятно сагата "Чук" може да бъде разбрана най-добре не като триумф на справедливостта, нито като позор за демокрацията, а като неизбежно политическо развитие.
В този смисъл това е естествен остатъчен продукт от насилствения и понякога болезнен опит на Ердоган да превърне Турция в държава на съвременната нация, като същевременно напълно признава нейната религиозна идентичност. Турската икономика отбеляза феноменален растеж в последните години, а регионалната позиция на Турция се подобри много, макар и неравномерно, по отношение на Близкия изток и Европа.
В същото време Ердоган смекчи религиозните ограничения,
като например даде повече свобода на жените да носят забрадки и се опита (досега безуспешно) да реши стария кюрдски въпрос. Тези социални промени имаха голяма цена по отношение на вътрешните разделения и обвинения. Правосъдната система е само една от жертвите. Има и много други.
Изглежда не е съвпадение, че много от войниците, политиците, кюрдските активисти, адвокатите, академиците и журналистите, арестувани в операция "Чук" и други масови разследвания, са също и критици и противници на Ердоган. Тяхното заглушаване, оправдано или не, несъмнено ще му помогне да поддържа властта си и може също да улесни пътя му към силна президентска власт чрез пренаписана конституция.
"Турските съдилища работят извънредно, за да изпратят противниците на правителството от всички политически цветове зад решетките", заяви Дани Родрик, професор в Харвард, който е зет на един от най-известните подсъдими в делото "Чук" - генерал Четин Доган.
Родрик твърди, че основни доказателства в делото "Чук" са били подправени и всички процеси вонят на политическа намеса. В отделни дела хиляди кюрски политици и активисти са съдени, като почти хиляда от тях са задържани за връзки с терористична дейност.
Турция държи повече журналисти в затвора от Китай и Иран взети заедно.
Надявам се, че светът ще се фокусира по-внимателно върху големия провал на демокрацията, който е налице в Турция. Докато Турция се хвали, че е лидер на демократичните реформи в Близкия изток, нейните действия в това и подобни съдебни дела говорят за нещо друго, казва той.
Ердоган става все по-уверен, някои казват арогантен, по време на десетгодишното си управление и има много спекулации какво ще се случи занапред. По силата на нов закон, приет от ПСР, турците ще изберат своя пръв пряко избран президент през 2014 г.
Сегашният президент Абдуллах Гюл е дългогодишен сътрудник на Ердоган, който дължи поста си на премиера. Според закона от 2012 г. на Гюл специфично е забранено да се кандидатира отново, докато премиерът може да се кандидатира без първо да подава оставка.
Мнозина турци подозират, че в стил Путин Ердоган просто ще си смени поста. В интервю, публикувано миналата седмица, той ясно намекна за своето желание да се кандидатира. Народът, каза той, само трябва да поиска.
Източник: БТА
Последвайте ни
