В ъв военен затвор в централен Израел 18-годишният Итамар Грийнбърг седи в армейска униформа, създадена от американската армия, докато холивудският блокбъстър „Американски снайперист“ звучеше от телевизора в стаята за почивка. Но Грийнбърг не е войник и пустинните камуфлажни облекла са единствената военна униформа, която някога е носил т.нар. отказник – както в Израел се наричат хората, които отказват да изкарат военна служба, пише Си Ен Ен (CNN).
Грийнбърг е влизал и излизал от затвора през последната година, излежавайки общо 197 дни в пет последователни присъди. По-рано този месец Грийнбърг беше освободен от затвора Неве Цедек за последен път. Престъплението му? Отказ да се запише след повиквателна за военна служба, която е задължителна за повечето израелски евреи – и някои малцинства – на възраст над 18 години.
Грийнбърг каза, че
отказът му да служи е дошъл като „кулминацията на дълъг процес на учене и морална равносметка“.
„Колкото повече научавах, толкова повече знаех, че не мога да нося униформа, която символизира убийство и потисничество“, каза той, обяснявайки, че войната на Израел в Газа – която беше започната, след като водени от Хамас бойци атакуваха Южен Израел на 7 октомври 2023 г. – затвърдила решението му да откаже.
„Има геноцид“, каза той. „Така че не се нуждаем от основателни причини (да откажем)“.
"As conscientious objectors, we are taking responsibility for the society we live in. We refuse to be complicit." -Refusenik Einat Gerlitz speaking earlier this week in Ottawa. pic.twitter.com/dDZ7Q6moG4
— Independent Jewish Voices (@IndJewishVoices) March 12, 2025
Израелското правителство категорично отхвърли обвиненията, че войната в Газа представлява геноцид срещу палестинския народ. Войната, която беше възобновена миналата седмица, когато Израел поднови въздушните удари и сухопътните операции в Газа след краткотрайно прекратяване на огъня, е убила над 50 000 палестинци за 17 месеца, според палестинското министерство на здравеопазването. Над 670 души са били убити и 1200 други са ранени в Газа само от вторник, когато израелската военна кампания е подновена, според здравното министерство там.
„Искам тази промяна и ще дам живота си за нея“,
каза Грийнбърг за решението си да излежи време в затвора, вместо да служи в Израелските отбранителни сили (IDF). Това е решение, което възразяващите по съвест като Грийнбърг не приемат с лека ръка, тъй като отказът от набор е по същество избор за поставяне в изолация.
В Израел армията е нещо повече от институция. Това е част от социалната тъкан, като военната служба и светската еврейско-израелска идентичност са дълбоко преплетени. И започва рано: от началното училище учениците се учат, че един ден ще бъдат войниците, които ще защитават децата точно като тях, като войници посещават класни стаи и училища, изрично насърчавайки учениците да се записват. На 16 години тези деца получават първите си заповеди за вербуване, което завършва с наборна военна служба на 18. Мнозина го възприемат като чест, задължение и ритуал на посвещение.
Грийнбърг е наричан самомразещ се евреин, антисемит, поддръжник на тероризма и предател, каза той – дори от семейството и приятелите. „Хората ми изпращат съобщения в Instagram и казват, че ще ме заколят, както Хамас направи с израелците на 7 октомври“, каза той.
В затвора Грийнбърг е поставен в изолация, след като получил заплахи от съкилийници – ход, който служителите на затвора му казаха, че е “за неговата безопасност”.
The Israeli army has finally decided to release me today after 197 days in prison.
— איתמר גרינברג Itamar Greenberg (@itamar_green) March 4, 2025
It was a long and exhausting time, but my refusal to enlist is only the first step of my journey.
Evil should start trembling from this day forward because I’m in the fight against it with full… https://t.co/sq6yKY8fHa pic.twitter.com/8FJAagI2iV
Въпреки социалната изолация, той – и това, което мрежа от организации, подкрепящи отказниците по съвест, казват, че нараства броят на отказниците – остават отдадени на каузата. Броят им все още е изключително малък.
Само дузина израелски тийнейджъри са отказали публично да се запишат по съображения за съвест от началото на войната,
според Месарвот, организация, която подкрепя противниците. Но този брой е по-висок от годините преди войната.
Месарвот каза пред CNN, че има много повече „сиви отказници“ или хора, които претендират за психични или общи изключения, за да избегнат набора и да избегнат възможността да лежат зад решетките. Поради естеството на тези откази е невъзможно да се дадат точни числа.
Yesh Gvul, друга антивоенна група, която подкрепя отказалите се от военна служба, каза пред CNN, че средно всяка година 20% от младежите, които трябва да служат, отказват да го направят, според данни, споделени от израелската армия. Този брой, казват от Yesh Gvul, включва както отказници, така и „сиви отказници“.
Израелската армия не публикува цифри за отказ от наборна служба.
Други групи са далеч по-гласовити от отказниците, като отказват да участват във военната традиция на Израел. Преди атаките на 7 октомври хиляди резервисти, протестиращи срещу желанието на правителството да отслаби съдебната система, заявиха, че няма да се явят на служба. И в продължение на месеци страната е разтревожена от набирането на ултраортодоксални мъже, които отказват да постъпят в армията, защото учат в религиозни училища.
Възгледите на Грийнбърг са крайни дори за все по-маргинализираната израелска левица.
Масовите протести, които станаха обичайни от 7 октомври насам, не са толкова срещу военните или военните действия, а в полза на споразумение за прекратяване на огъня, за да се върнат у дома заложниците, задържани в Газа. Но Грийнбърг и други отказници се надяват, че тяхното движение може да създаде пространство за по-масов диалог за капаните на милитаризираното общество.
„Ако се присъединя към армията, просто ще”, каза Грийнбърг, отбелязвайки, че може да не доживее да го види.
В събота около дузина от тези отказници се срещнаха в централата на лявата политическа коалиция Хадаш, за да се подготвят за седмичната си демонстрация в центъра на Тел Авив. Пушейки навита цигара на балкона на сградата с шепа други отказали се да служи по съвест, Лиор Фогел, 19-годишно момиче от Тел Авив, каза, че винаги е имала „проблеми с армията като институция, основана на насилие и сила“ и успя да накара психиатър да я отпише с психично заболяване, за да напусне службата.
Тя каза пред CNN, че едва след като е била освободена от армията, е започнала да разбира ролята, която военните играят в системното ежедневно насилие на палестинците в Израел и окупираните територии. Тази несправедливост, каза тя, движи нейния активизъм днес.
Множество правозащитни организации, включително Amnesty International, заявиха, че отношението на Израел към палестинците представлява апартейд.
Израел осъди тази характеристика като антисемитска. „Системата на апартейд и поддържането на това правило, което активно потиска друга група, не може да бъде поддържано. Не само, че е неморално и като цяло ужасно, но в крайна сметка ще се взриви в лицето ви”, каза Фогел.
Докато Фогел и другите вървяха към улица Бегин, за да се присъединят към хиляди хора от всички слоеве на обществото, които демонстрираха под чадъра на продемократични и антивоенни, тя също призна, че възгледите на отказниците остават маргинални. И все пак активистите може да доживеят своя момент.
Гневът срещу израелския премиер Бенямин Нетаняху достигна връхната си точка тази седмица сред десетки хиляди протестиращи, които вярват, че той използва все по-антидемократични средства, за да остане на власт, и които поставят под въпрос какво се надява да постигне с подновена военна кампания, която почти година и половина на безмилостна война не успя. Мнозина обвиняват Нетаняху, че дава приоритет на политическото си оцеляване пред сигурността на страната си и казват, че подновената военна кампания сериозно застрашава живота на около 24 живи заложници, които все още се държат в Газа от Хамас и неговите съюзници.
Настроенията отбелязват значителен обрат в конфликта и такъв, който отказниците се надяват да даде на израелците, които обмислят да откажат да служат в знак на протест срещу подновената военна кампания, силата да действат – независимо от политическите убеждения.
„Когато Израел поднови битката, много хора, не радикални или леви, но хора, които подкрепят прекратяването на огъня и заложниците, вече могат да кажат, ние ще откажем – дори и да не ги е грижа за палестинците“, каза Грийнбърг. „Отказът вече е по-малко табу. Така че те могат да използват този инструмент, който разработихме – въпреки че смятат, че сме луди и предатели – когато смятат, че е правилно”, добави той.
Друг отказник на демонстрацията, Идо Елам, на 18 години, който излежа в затвора за отказа си, каза пред CNN:
„Бих предпочел това пред убийството на деца“.
Според УНИЦЕФ повече от 14 500 деца са били убити в Газа от началото на войната.
Елам каза, че се надява протестът му да помогне на израелците да разберат, че „болката на палестинците е същата като на израелците“. Когато друг участник в по-широкия протест чу Елам да говори, той го прекъсна, за да настоява, че гледната точка на тийнейджъра не е представителна за израелското общество, и каза: „Това не е вярно. Той е малцинство и възгледите му не представляват това, което всички останали тук мислят”.
Но други стояха настрана в подкрепа на десетки противници, които скандираха „мир, равенство, социална справедливост“ и държаха плакати, които гласят „откажете се от войната, мобилизирайте се за мир“.
Ракефет Лапид, чиито две деца също отказаха служба години преди войната и чието семейство живее в един от кибуците, които бяха нападнати от Хамас на 7 октомври, каза: „Радвам се, че все още има млади хора, които искат да кажат това“. „Но съжалявам, че те са малко малцинство“, добави тя.
Грийнбърг каза, че е избрал да говори публично, защото „не иска да лъже“.
Но един 16-годишен младеж, който пожела да остане анонимен, каза пред CNN, че макар да знае, че ще откаже набора, когато му дойде времето, той все още обмисля как да стане това. Докато тийнейджърът си е осигурил документи от психиатър, които казват, че има психични проблеми, които няма да му позволят да служи, той каза, че причината не се дължи на психичното му здраве, а на политическата му гледна точка.
„Ако изляза с „психическите си проблеми“, това е все едно да кажа на армията: „Аз съм проблемът, не вие“, каза той.
