Последните събития в Близкия изток пречат на Байдън относно Иран

Д окато Съединените щати и Иран се подготвят да преговарят за ядреното споразумение от 2015 г., между двете държави и техните съюзници се разменят противоречиви съобщения, някои от които придружени с насилие. В края на февруари мистериозна експлозия порази кораб, собственост на Израел в района на Оманския залив, американските сили нанасят въздушни удари по иранска база в Източна Сирия, а сателитни снимки показаха, че Израел строи нови съоръжения около ядрената централа „Димона“.

И това са само част от събитията, които попаднаха под по-явно медийно внимание в региона – през последните седмици Вашингтон и Техеран размениха обстрели, като при Иран извърши посредством своите съюзни милиции в Ирак атаки по военни бази, подслоняващи американски войници. Ескалацията се случва на фона на предстоящото посещение на папата в Ирак.

Israel urges UN Security Council to censure Iran for blast on Israeli-owned ship https://t.co/MhCXzIe1Fx

— The Times of Israel (@TimesofIsrael) March 2, 2021

Първо експлозията. В нощта между 25 и 26 февруари край бреговете на Оман взрив порази товарен кораб, плаващ под бахамско знаме, чиито собственик е израелският бизнесмен Рами Унгер. Разузнавателните доклади показват, че почти стопроцентово зад атаката стои Иран, като това не е първият път, когато Израел и Иран използват моретата за арена на сблъсък. През 2019 г. медиите в Иран съобщиха, че Израел, САЩ и Саудитска Арабия стоят зад щетите, нанесени на ирански петролен танкер в Червено море. През май миналата година, след като Иран се опита да извърши кибератака срещу водоснабдителни съоръжения в Израел, израелците предприеха контраатака, която наруши дейността на едно от главните пристанища в южната част на Иран за няколко дни.

Морските действия, придружени с кибератаки, имат предимството да могат да бъдат лесно отречени. В нито един от споменатите по-горе инциденти никой не е поел официална отговорност. Тъй като обаче 99 процента от израелската търговия разчита на морски транспорт и тъй като износът на ирански петрол е изцяло зависим от морските пътища, и двете страни са особено уязвими на атаки от този вид. Много вероятно е да се предположи, че атаките ще продължат, предпазливо и от двете страни, за да не се прекрачи границата на открития военен конфликт.

Малко след експлозията в Оманския залив и без пряка видима връзка с нея, САЩ нападнаха база в района на град Ал Букамал, от сирийската страна на граничния пункт с Ирак. В тази пустинна част на Източна Сирия имаше многобройни въздушни удари, повечето от които приписвани на Израел, като основната причина за активността е наличието на иранската база „Имам Али“. Съоръжението служи за логистичен хъб, през който според многобройни сведения, Иран прехвърля милиции и оръжия в Сирия в подкрепа на режима на Башар Асад, а също и за Ливан към съюзниците си от Хизбула. Последните американски удари в района – които са и първите подобни в администрацията на Байдън – са в отговор на ракетна атака по американските бази в Ирак, включително в Иракски Кюрдистан, където загина един контрактор. По-късно, в началото на март, про-ирански милиции удариха военновъздушната база Айн ал Асад в Ирак, която причини смъртта на най-малко един американски гражданин.

След колебания, продължили няколко седмици, американците удариха директно по ирански военен актив в Сирия и поеха отговорност за него. Предполагаемото послание е, че САЩ са готови да подновят преговорите за връщането им към по-строго ядрено споразумение между световните сили и Иран, но няма да си затварят очите за иранските провокации на терен. Байдън избра да удари на сирийска територия, поради две причини: първо, именно в Сирия иранците изградиха важна мрежа за доставки и пренос на оръжия и второ по този начин иракските власти няма да бъдат поставяни под допълнителен натиск от Иран, който има навика да привиква политици от Багдад да дават обяснения дали са позволили и дали са знаели за американските действия.

Посланието на Байдън е категорично, че когато е необходимо, той ще реагира с голяма сила. Прави впечатление също, че акциите не са придружени от бомбастичната реторика на администрацията на бившия президент Доналд Тръмп, който извърши също удари в Сирия като послание срещу Асад, но не без преди това да предупреди за атаката, за да могат сирийските правителствени сили да се изтеглят от базите безпроблемно. Смята се, че тогава Русия изигра важна роля американските атаки да поразят хангари и празни сгради – сега този фактор липсва.

Междувременно, имаше и други интересни събития в региона. Агенция АП публикува нови и редки, скорошни сателитни снимки с висока резолюция на обширна строителна дейност около ядрения реактор в Димона, Израел, което предизвика коментари и спекулации дали израелците не работят по ядрената си програмата. А Вашингтон, след много забавяния, публикува своя разузнавателен доклад за убийството на саудитския журналист Джамал Хашогджи в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул преди около две години и половина. Самият доклад не е особено категоричен, но осветлява ролята на саудитския престолонаследник Мохамад бин Салман и малко след публикуването на документа, президентът Байдън заяви в телевизионно интервю, че е разговарял по телефона със саудитския крал Салман и му е дал да се разбере, че правилата на играта са се променили и САЩ няма да си затварят очите за саудитските нарушения на човешките права.

BREAKING: Biden admin. releases intel report on 2018 killing of Jamal Khashoggi:

"We assess that Saudi Arabia's Crown Prince Muhammad bin Salman approved an operation in Istanbul, Turkey to capture or kill Saudi journalist Jamal Khashoggi," US intel assessment says. pic.twitter.com/wSQqIECLKa

— NBC News (@NBCNews) February 26, 2021

Изглежда, че е възможно да се направи черта, свързваща повечето от последните събития, като тя бъде фокусира върху подхода на новата администрация на САЩ. Байдън и хората му се стремят да подновят преговорите с Техеран относително бързо. По пътя си американците няма да се поколебаят да упражнят натиск както върху Иран, така и върху американските съюзници в региона, сред които Саудитска Арабия и Израел, за да постигнат целта си. И въпреки че иранците имат голям интерес към връщането на САЩ към ядреното споразумение, те също имат определени проблеми, чието решение не търпи отлагане – като например поддържането на ограничена и контролирана ескалация с Израел посредством кибер атаки или саботажна дейност. Иран все още трябва да уреди редица сметки с Израел. Убийството на ръководителя на иранския ядрен проект проф. Мохсин Фахризаде през ноември миналата година, което Иран приписва на Израел, бележи връх на напрежението между Тел Авив и Техеран.

Междувременно, израелският премиер Бенямин Нетаняху рециклира стари послания след промяната на американската политика. В интервю за Канал 13 в края на февруари, той беше попитан дали вярва на Байдън по въпроса за Иран и той отговори, че вярва на себе си. В редица публични изявления той повтори своя ангажимент по всякакъв начин да попречи на Иран да получи ядрена бомба - цел, с която поне декларативно са ангажирани и всички скорошни американски администрации.

Нетаняху обаче разполага с по-малко инструменти, отколкото в миналото. В началото на последното десетилетие той предлагаше военната опция, която притисна президента Барак Обама и го подтикна да наложи допълнителни икономически санкции срещу иранците. През 2015 г., когато Обама постигна споразумение с Техеран благодарение на санкциите, Нетаняху, който не беше доволен от много от неговите разпоредби, работеше срещу него с лобиране в Конгреса, възползвайки се от политическия контрол на републиканците и враждебността им към Обама. Днес обстоятелствата са различни. Демократите имат мнозинство както в Сената, така и в Камарата на представителите. Израелските заплахи за едностранна атака срещу Иран не изглеждат реалистични, особено след като израелските военни едва се ангажираха с подготовка за такъв сценарий през годините след подписването на споразумението с Техеран. Някои от по-новите израелски изявления са насочени към възстановяване на доверието към военния вариант, но засега изглежда, че администрацията е по-малко впечатлена.

Нетаняху все още има две възможни алтернативи: да се опита да убеди Байдън да наложи по-строги изисквания към Иран или умишлено да ескалира напрежението с Иран в целия регион - Ирак, Сирия, Йемен, Персийския залив, надявайки се, че режимът ще направи грешка, която ще предизвика реакцията на Белия дом. И в двата случая Нетаняху рискува с търпението на Байдън до краен предел, което може да се обърне срещу целите на администрацията на израелския премиер особено предвид предстоящите избори на 23 март.

Байдън към Иран: Не може да действате безнаказано, внимавайте

Байдън тепърва ще трябва да решава проблемите на САЩ в Афганистан

Джо Байдън: Путин се опитва да отслаби европейския проект и нашия съюз с НАТО

Байдън: Животът в Белия дом е като в "златна клетка"