Д жъстин Трюдо се оттегли като лидер на Либералната партия на Канада и министър-председател, след като беше избран неговият наследник - бившият началник на централната банка Марк Карни , предаде CTV News.
Това решение идва след повече от девет години начело на страната и близо 12 години като лидер на партията. Трюдо направи изявлението си на 6 януари от Rideau Cottage, подчертавайки, че всеки ден като премиер е бил вдъхновяван от канадците, които, според него, заслужават истински избор. Той призна, че вече „не може да бъде този, който ще води либералите на следващите избори“.
Решението му идва след напрегната есенна парламентарна сесия и поставя началото на края на един исторически политически мандат – белязан както от значителни социални и политически промени, така и от противоречия и колеблива обществена подкрепа.
Докато страната се подготвя за нова политическа епоха, нека направим обзор на кариерата на Трюдо.
2008-2013: От депутат на задните редове до лидер на партията
Като млад, Трюдо споделя пред Санди Риналдо от CTV News, че „никога“ няма да стане политик, след като е бил свидетел на предизвикателствата, пред които е бил изправен баща му, Пиер Елиът Трюдо, като министър-председател. Въпреки това, слуховете за политическото му бъдеще започват да циркулират, след като той отново попада в общественото внимание с реч на погребението на баща си.
До 2007 г. Трюдо преминава от участие в либералните кампании до спечелването на номинацията за избирателния район Папино в Квебек.
През 2008 г. печели мястото си в Камарата на общините, опровергавайки очакванията на анализаторите – нещо, което ще направи още неведнъж в кариерата си. Изкачването му от редови депутат в опозицията до лидер на партията е сравнително бързо.
Докато между 2009 и 2011 г. Либералната партия преживява трудни времена, а през 2012 г. Трюдо, току-що след благотворителна боксова победа срещу сенатор Патрик Бразо, обявява кандидатурата си за лидерския пост.
През април 2013 г., на 41-годишна възраст, печели лидерския вот с близо 80% подкрепа, подобно на наследника му Марк Карни, обещавайки „да свърши тежката работа, която се изисква“.
От този момент той се заема с възстановяването на разделената либерална партия, като социологическите проучвания започват да отчитат стабилен възход за нея под неговото ръководство.
2014-2015: От трета политическа сила до министър-председател
В подготовка за изборите Трюдо се стреми да представи Либералната партия като жизнеспособна алтернатива на остаряващото правителство на тогавашния премиер Стивън Харпър. През февруари 2014 г. той предприема неочакван ход – изключва всички либерални сенатори от партийната група в опит да направи горната камара по-независима.
Това решение, което тогава изглежда рисковано, впоследствие се утвърждава като основа за една по-автономна роля на Сената.
Когато Харпър свиква предсрочни избори през 2015 г., заявявайки, че надпреварата ще определи кой има „доказан опит, за да поддържа икономиката ни силна и страната ни в безопасност“, очакванията към Трюдо са ниски. Опонентите му бързо казват, че той „просто не е готов“.
Но в най-дългата федерална кампания в съвременната история Трюдо не само привлича масова подкрепа със своя ентусиазъм и директен контакт с избирателите, но и успешно се противопоставя на опонентите си в редица разгорещени дебати.
Резултатът: на 19 октомври 2015 г. либералите постигат неочакван триумф, печелейки 184 от 338 места.
Обещавайки „истинска промяна“, „позитивна политика“ и „слънчеви хоризонти“, Трюдо повежда своето мнозинство към действие.
2015-2019: От мнозинство към малцинство
С ход, който вече е част от канадската история, първото действие на Джъстин Трюдо като министър-председател беше да назначи кабинет с равен брой мъже и жени, което той коментира на церемонията си по полагане на клетва с известната си реплика: "Защото е 2015 година!"
Победата му и ранните му инициативи в областта на феминистката политика привлякоха значително международно внимание – съизмеримо с медийния интерес почти десетилетие по-късно, когато той и съпругата му Софи Грегоар Трюдо обявиха раздялата си.
Правителството му веднага се зае да изпълни значителните политически ангажименти, поети по време на кампанията. Това доведе до възстановяване на преброяването, въвеждане на Канадските детски надбавки – които извадиха стотици хиляди деца от бедността като част от по-широката стратегия за "разширяване на средната класа" – и подписването на Парижкото споразумение за климата.
Свързано с един от определящите моменти в кампанията през 2015 г., когато снимка на удавения тригодишен сирийски бежанец Алън Кърди потресе света, либералите предприеха бързи действия за приемането на десетки хиляди сирийски бежанци.
Либералното правителство също така пое курс към помирение с Първите нации, като започна да се справя със системните неравенства, свързани с достъпа до чиста питейна вода, и с кризата на изчезналите и убити жени и момичета от коренното население.
През първия си мандат Трюдо издаде поредица от официални извинения за исторически злоупотреби на правителството срещу малцинствени групи, включително коренното население и LGBT+ общността.
Канада също се присъедини към малък брой държави, въвели достъп до медицинска помощ при смърт (MAiD) – противоречива политика, която оттогава претърпя промени, но въпреки това страната остава една от най-либералните юрисдикции в света по въпроса с асистираната смърт.
Въпреки обещанията за напредък, не отне много време предизвикателствата да започнат да се натрупват. Либералите се отказаха от плана за реформа на избирателната система, започнаха да проявяват признаци на неспособност да балансират бюджета и предизвикаха гнева на природозащитниците с покупката на тръбопровода Trans Mountain за милиарди долари.
Добавяйки към тези проблеми, се появиха и етични скандали и дипломатически затруднения – включително неловкото посещение на Трюдо в Индия и нарушение на федералните правила за приемане на подаръци, свързано с ваканция на частния остров на Ага Хан.
Едно от най-големите изпитания за Трюдо дойде през 2016 г., когато Доналд Тръмп стана президент на САЩ. Започналите 14-месечни преговори за новата NAFTA (Северноамериканското споразумение за свободна търговия) изместиха част от вътрешния дневен ред на Трюдо, но в крайна сметка през 2018 г. бе подписано Споразумението САЩ-Мексико-Канада (USMCA), което и трите страни представиха като успех.
През същата година Трюдо ръководи историческата легализация на марихуаната, както и дипломатически и търговски конфликти с Китай, свързани със задържането на канадците Майкъл Ковриг и Майкъл Спавор.
С наближаването на изборите през 2019 г. противоречията около Трюдо продължиха да нарастват, включително скандалът SNC-Lavalin. Обвиненията, че негови съветници са оказвали натиск върху главния прокурор Джоди Уилсън-Рейбулд да договори сделка за корупционен случай, доведоха до нейното изключване от либералната фракция, както и до оставката на високопоставени съветници на Трюдо.
На изборите през 2019 г. Трюдо изправи канадците пред избор – да продължат започнатото от него или да се върнат към управлението на консерваторите.
През това време имаше и голяма промяна на политическите му опоненти. Тъй като и консерваторите, и новите демократи избраха нови хора, тогава 47-годишният Трюдо се превърна от най-младия в най-възрастния от основните трима партийни лидери.
Въпреки сериозните скандали и трудности, той спечели втори мандат, но този път като лидер на правителство на малцинството, принуден да си сътрудничи с опозиционните партии.
2020-2022: Управление по време на глобална пандемия
В началото на 2020 г. Канада скърбеше за жертвите на сваления от Иран полет PS752, при който загинаха 176 души, включително 55 канадски граждани. Не след дълго светът беше изправен пред ново изпитание – пандемията от COVID-19.
От март 2020 г. Трюдо ръководеше страната в условия на извънредни мерки – затваряне на граници, финансова подкрепа за гражданите и бизнеса, както и договаряне на ваксини. Въпреки първоначалната солидарност, общественото недоволство започна да расте.
Скандалът около WE Charity възникна, когато либералното правителство реши да възложи на организацията администрирането на Канадската студентска служебна грантова програма (CSSG) по време на пандемията, на стойност близо 1 милиард долара. Това доведе до обвинения в конфликт на интереси, тъй като членове на семейството на Трюдо, както и високопоставени правителствени служители, имаха тесни връзки с основателите на организацията, братята Килбургер.
Скандалът бързо прерасна в мащабна политическа драма, като началникът на кабинета на Трюдо, Кейти Телфорд, бе призована да даде обяснения, а тогавашният финансов министър Бил Морно върна хиляди долари за разходи, свързани с пътувания на семейството му, спонсорирани от WE Charity.
В крайна сметка, Трюдо се извини, а разследванията не установиха преки нарушения от негова страна. Въпреки това, аферата остави трайно усещане за елитаризъм и непрозрачност в управлението му, засилвайки критиките към либералното правителство.
През 2021 г. Трюдо свика предсрочни избори с надеждата да осигури стабилно мнозинство, но резултатите не му донесоха очаквания успех – парламентът остана почти непроменен.
Същата година протестите на "Конвоя на свободата" срещу COVID-мерките парализираха столицата. След продължителни опити за разрешаване на кризата, Трюдо взе историческото решение да се позове на Закона за извънредните ситуации – ход, който позволява на правителството безпрецедентни правомощия да разпръсне протестите. По-късно решението на Трюдо бе оправдан от разследване.
Трюдо застана твърдо зад съюзниците си в подкрепа на Украйна почти мигновенно след нахлуването на руската армия, насочвайки милиарди долари помощ към разкъсаната от война страна.
[gallery]14005[/gallery]
В опит да осигури стабилност в местната политика, той постигна споразумение с лидера на NDP (Нова демократическа партия ) Джагмит Сингх за доверие и доставки. Това позволи на правителството на малцинството да получава подкрепа при ключови гласувания в замяна на напредък по прогресивни политики.
Споразумението, наречено "Избавяне за канадците сега", даде на Трюдо време да утвърди част от своите приоритети, предизвиквайки остро негодувание сред консерваторите, които го определиха като недемократична коалиция.
2023-2025: Изправен пред нови предизвикателства
В последните години от управлението на Трюдо икономическите предизвикателства изостриха общественото недоволство. Въпреки опитите на либералите да представят кризата с разходите за живот като резултат от глобални фактори, нарастващите цени на жилищата и данъците останаха основни теми в политическия дебат. Това даде възможност на новия консервативен лидер Пиер Поалиевр да набере популярност, обвинявайки правителството за икономическата несигурност и настоявайки за отмяна на въглеродния данък. В отговор Трюдо направи компромиси в политиката за ценообразуване на въглеродните емисии и обяви нова национална жилищна стратегия, но тези мерки не успяха да възвърнат доверието към него.
Управлението на Трюдо беше разклатено и от обвиненията за чуждестранна намеса в канадската политика. Разследвания разкриха предполагаемо влияние на Китай върху изборите през 2019 и 2021 г., което доведе до създаването на публично разследване под ръководството на съдия Марие-Жозе Хог. Освен това, премиерът разпали дипломатически конфликт, когато публично обвини Индия в съучастие в убийството на канадски сикхски лидер. Това доведе до сериозни последствия за външната политика на Канада, включително напрежение с ключови международни партньори.
До края на 2024 г. вътрешнопартийният натиск върху Трюдо се засили, особено след като Либералите загубиха силни бастиони на избори. Прекратяването на споразумението с NDP и напускането на финансовия министър Кристия Фрийланд засилиха усещането за политическа нестабилност. В крайна сметка, с нарастващ натиск от собствената си партия и липса на парламентарна подкрепа, Трюдо обяви, че се оттегля, оставяйки Либералната партия пред трудната задача да възстанови доверието на избирателите преди следващите избори.
Ерата на Трюдо приключи и остава въпроса - по какъв път ще поведе Карни страната?
