Р ежисьорът Карлос Саура, който след десетилетия на фашистка диктатура на генерал Франко възроди испанското художествено кино и доведе до световния му възход със страстните си хореографски драми за фламенко, почина на 91 години, предаде Ройтерс.
Испанската академия за кинематографични изкуства и науки съобщи, че Саура - „една от основните фигури в историята на испанското кино“, е починал у дома си, заобиколен от близките си. Той трябваше да получи почетната награда „Гоя“ на академията по време на церемония по връчването на годишните награди тази събота.
Макар критиците да го сравняват с шведския му колега Ингмар Бергман заради сходната им обсесия към сънищата, символизма и смъртта, Саура борави с изконно испански теми с чести препратки към Гражданската война от 1936-39 г. и последвалото управление на генерал Франсиско Франко, приключило през 1975 г.
Филмите му се радват на голяма популярност у дома, но именно „Кармен“ от 1983 г. - драма в драмата, включваща танцова трупа и свободно базирана на операта на Жорж Бизе, му носи световен търговски успех.
„Кармен“ печели награди на няколко филмови фестивала, включително в Кан и продължава сътрудничеството на Саура с хореографа Антонио Гадес, започнало през 1980 г. с танцовата версия на пиесата на Федерико Гарсия Лорка „Кървава сватба“.
Този филм заедно с „Кармен“ и „Любовна магия“ от 1986 г. съставляват прочутата фламенко трилогия на Саура. Филмите от нея са заснети по-скоро като сценични постановки или дори репетиции, с минимална сценография.
Саура получава широка международна известност за първи път с „Да отгледаш гарвани“ през 1977 г., символично третиране на смъртта и испанското общество, видяно през очите на едно момиченце и с участието на неговата муза и законна съпруга Джералдин Чаплин в ролята на неговата майка.
Саура, чиито филми споделят общата тема за разрушителната, обсебваща любов, се жени три пъти и живее с Джералдин в продължение на 13 години.
Тя работи по няколко сценария с него и се снима в половината от филмите му до раздялата им през 1979 г.
Радващ се на възхищение от страна на американския режисьор Стенли Кубрик, Саура не спестява критиката си към буржоазната култура и често прибягва до фантастични елементи и препратки към творчеството на сюрреалиста Луис Бунюел, също родом от провинция Арагон и негов близък приятел.
Вглъбен в себе си, с характерните си очила, Саура култивира присъщата си херметичност, като се интересува повече от себеизразяването, отколкото от приходите от филмите си.
Един критик веднъж отбеляза, че Карлос прилича повече на студент от семинарията, отколкото на човек от лъскавия филмов свят.
Роден в североизточния град Уеска през 1932 г., Саура израства в Мурсия, в сухия испански юг. Брат му Антонио (1930 -1998) е един от водещите съвременни испански художници и писатели.
През 1949 г. Карлос Саура прекъсва обучението си по индустриално инженерство, за да се отдаде на фотографията, а по-късно учи журналистика и филмово изкуство.
Силно повлиян от италианските неореалисти, той никога не губи тази ранна ангажираност със социалните проблеми и осъжда цензурата по времето на Франко, но никога не се е смятал за политически ангажиран човек на изкуството.
Саура има седем деца, включително син от Джералдин Чаплин и дъщеря от третата си съпруга, испанската актриса Еулалия Рамон.
През 2013 г. Карлос Саура посети за първи път България. Тогава майсторът на камерата стана „Доктор хонорис кауза" на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
„Винаги съм мислел, че живеем в хаос, в който всички сме потопени. И се опитвам да организирам този хаос, за да направя един филм“, споделя Карлос Саура и добавя: „За мен снимането на филми е вид наркотик, обсебване – а това, което ми харесва, е, че киното е самотно удоволствие“.
