В ойната в Иран може да предизвика световна икономическа криза, невиждана от времето на пандемията от COVID-19 и руската инвазия в Украйна. След поскъпването на петрола и газа ще се увеличат цените на почти всичко – храни, самолетни билети, таксита, ипотечни кредити, телефони, автомобили, електричество и отопление, предупреждават експерти от ООН и икономисти.
Най-силно ще пострадат населението и бизнесът в по-бедните развиващи се държави, които са силно зависими от вноса на енергийни ресурси. Но и жителите на богатите страни в Европа и САЩ ще усетят сериозно последиците от новия конфликт в Близкия изток, както показва опитът от предишните две глобални кризи, се казва в анализ на Би Би Си.
Какво се случи
„Войната в Близкия изток доведе до най-голямото прекъсване на доставките на суров петрол в историята на световния петролен пазар“, призна Международната агенция по енергетика (IEA), създадена от западните държави преди половин век след предишния петролен шок.
„Докато корабоплаването не бъде възстановено, загубите ще продължат да се увеличават“, предупреждава агенцията.
Заради войната са прекъснати доставките на близо 15 процента от световния износ на петрол и петролни продукти, които преминават през Ормузкия проток. Освен това е спряна приблизително половината от добива и преработката на петрол в ключови райони на Персийския залив.
Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-голяма е вероятността да бъдат разрушени и други енергийни съоръжения – нефтопроводи, пристанища и рафинерии. Дори ако корабоплаването бъде възстановено бързо, ще са нужни седмици, за да заработят спрелите находища и заводи, а разрушената инфраструктура може да се възстановява с месеци или години.
Затова анализаторите са единодушни, че цените на петрола няма да се върнат на нивата отпреди войната още седмици, а вероятно и месеци след евентуалното отваряне на Ормузкия проток.
Това обаче не се очаква скоро. Новият върховен лидер на Иран заяви в четвъртък, че протокът ще остане затворен и подчерта, че дори ако САЩ прекратят бомбардировките, Техеран няма да се успокои, докато Вашингтон не плати компенсации и не изтегли военните си бази от Близкия изток.
Скок на цените на горивата и самолетните билети
След петрола рязко поскъпнаха и неговите производни. Дизеловото гориво – жизненоважно за селското стопанство и товарните превози – също увеличи цената си. Силно поскъпна и авиационното гориво, около 20 процента от което се доставяше на световния пазар от държавите в Персийския залив.
Според данни на Argus, цитирани от Kpler, към 6 март цените на авиационното гориво са се утроили в Сингапур и са нараснали над два и половина пъти в Европа спрямо нивата отпреди войната.
Загубите за авиокомпаниите и пътниците обаче не се ограничават само до скъпото гориво. Близкият изток отдавна е основен транспортен възел по маршрута между Азия и Европа – през Персийския залив преминава всеки трети пътник по този маршрут. Сега въздушният коридор е затворен и авиокомпаниите са принудени да летят по значително по-дълги маршрути.
Недостигът на места по алтернативните линии доведе до рязък скок на цените. По данни на „Блумбърг“ до 12 март билетът в икономична класа от Сидни до Лондон е поскъпнал почти двойно спрямо цените преди войната, а от Сингапур до Лондон – почти тройно.
„Цените са безпрецедентни, защото търсенето не е намаляло, а броят на местата по някои маршрути е спаднал почти наполовина“, казва Брайън Тери от Alton Aviation Consultancy.
Той припомня, че авиацията е преживявала множество кризи – от атентатите на 11 септември до вулканични изригвания и затварянето на въздушното пространство над Русия – но никога досега не е имало толкова голяма разлика между търсенето и предлагането.
Недостигът на гориво и самолетни места идва в изключително неудобен момент – малко преди великденските празници, когато туристическите пътувания традиционно се увеличават.
Подобен проблем възниква и за фермерите и шофьорите. В Бразилия – една от основните „житници“ на света – вече тече активната жътва, а в САЩ започва сезонът на активното автомобилно пътуване. Традиционно търсенето на бензин се увеличава през май, но без отварянето на Ормузкия проток цените трудно могат да бъдат ограничени.
Само през първите 11 дни от войната бензинът в САЩ е поскъпнал с около 20 процента – ръст, сравним със скока след руската инвазия в Украйна през 2022 г.
Заплаха от продоволствена криза
Конфликтът между САЩ, Израел и Иран крие риск и от нова световна продоволствена криза, предупреждава ООН.
„Когато цените на петрола се покачват, често след тях поскъпват и храните“, отбелязват експертите. „А когато поскъпва природният газ, обикновено се увеличават и цените на торовете.“
Преди войната около една трета от световния износ на торове идваше от държавите в Персийския залив. Блокадата на Ормузкия проток ще засегне най-тежко по-бедните страни. Судан например зависи от тези доставки за около 50 процента от нуждите си, Шри Ланка и Танзания – за около една трета, а Пакистан, Тайланд и Кения – за приблизително една четвърт.
Вторичният ефект: инфлация и икономическо забавяне
Поскъпването на енергията традиционно води до увеличение на цените на почти всички стоки и услуги. Ускоряването на инфлацията принуждава централните банки да повишават лихвените проценти.
Това оскъпява кредитите за бизнеса и домакинствата, ограничава инвестициите и потреблението – двата основни двигателя на икономическия растеж. В резултат често се стига до икономическа криза и спад на жизнения стандарт.
По-високите ипотечни лихви охлаждат пазара на недвижими имоти, а скъпите потребителски кредити намаляват търсенето на автомобили, електроника, развлечения и образование.
Промишлеността, търговията и строителството са ударени двойно – разходите за суровини и транспорт се увеличават, докато търсенето намалява. Спадът на доходите и съкращенията принуждават хората да ограничават разходите си за ресторанти, таксита, хотели и други услуги, което засяга ключовия сектор на услугите.
Има ли изход
Засега липсва лесна алтернатива на близкоизточния петрол и газ. Единствената страна, която може значително да увеличи доставките на световния пазар, е Русия, но това би изисквало Западът да отмени санкциите, наложени след инвазията в Украйна. Засега само САЩ са направили частична стъпка в тази посока.
Затова връщането към нормалната икономическа ситуация ще бъде невъзможно, докато войната продължава. Истинските последици ще станат ясни едва след нейния край, предупреждава ООН.
„Икономическите щети както за региона, така и за света ще зависят от продължителността, интензивността и мащаба на конфликта“, посочва световната организация.
Въпреки рязкото поскъпване на петрола някои анализатори смятат, че засега не може да се говори за класически „петролен шок“. Според експерта по енергийни пазари Джон Кемп в миналото цените са достигали много по-високи нива, а икономиките на водещите държави тогава са били значително по-зависими от петрола.
„За да предизвикат подобен спад на икономическата активност, цените трябва да се повишат с още 40–50 долара за барел“, отбелязва той.
„Може би именно това обяснява защо и двете страни изглеждат готови да продължат войната още известно време.“
