С лед разбиването на най-голямата открита у нас лаборатория за фентанил темата за синтетичните опиоиди се върна на дневен ред. Експертът по наркотиците Петьо Петков, с дългогодишен опит в отдел „Наркотици“ на СДВР, коментира в Телеграфно подкастът какво следва от акцията, как изглежда съвременният наркопазар и доколко реална е опасността от „дрога за изнасилвания“ по летните заведения. Оценките са негови лични.
Кой стои зад „фабриката за смърт“
Петков охлажда представата, че зад подобно производство задължително стои голяма пирамида с богат играч на върха. По думите му импровизиран цех за фентанил могат да изградят и „по-обикновени хора“ — такива без сериозен финансов ресурс. Съобщеното количество от 6 до 10 килограма на ден според него също подвежда: производството е било „по заявка“, а не всекидневно.
Той обяснява, че продуктът от такива нелегални лаборатории е далеч от чистотата на медицинския фентанил и тъкмо затова е толкова опасен — концентрацията е непредвидима. Уличната цена, която посочва, е между 50 и 60 евро за грам, а веществото практически не се продава в по-малки количества.
Ще плъзнат ли „зомбита“ по улиците
На въпроса дали у нас ще видим сцените от САЩ и Канада — хора, които се олюляват по улиците — Петков отговаря по-скоро отрицателно. Според него американската епидемия трае от години, докато в България опиоидните зависими са малко и в повечето случаи са хора с нисък социален статус, които не се задържат в централните части на градовете.
Хубав хероин на пазара няма от години, казва експертът, и точно това е причината мястото му да се заема от най-различни опиоиди и заместители. Оттук идва и предупреждението му, че разбиването на една лаборатория няма да създаде „глад“: пазарът не търпи вакуум, а около нас също се произвежда. Ако не веднага, то след месец-два нишата ще бъде запълнена.
Какво прави фентанилът с тялото
Петков описва фентанила като изключително мощен синтетичен опиоид, чието въздействие удря периферната нервна система — оттам и „нечовешките“ пози, в които изпадат употребяващите, без да осъзнават състоянието си. Мисловни процеси в този момент практически не протичат, казва той.
Най-страшното според него е колко малко е нужно. Минимално количество може да потисне центъра на дишането в мозъка и да доведе до спиране на дишането — а това прави особено уязвими хора, на които веществото е дадено без тяхно знание. Проблем е и антидотът: той не е наличен във всяка линейка, а в малките населени места и край водоемите, където младите се събират през лятото, специализиран екип трудно стига навреме.
„Както си купуваш дамска чанта, така и наркотик“
Схемата на продажба се е променила изцяло, обяснява Петков. Пряк контакт между дилър и клиент вече почти няма. Клиентът получава място, откъдето да вземе поръчаното, а плащането минава през банкови инструменти и карти. „Както си купувам дамска чанта — плащам и си я получавам“, обобщава водещата, а експертът потвърждава. В по-ранни години са се използвали и QR кодове; всичко върви според технологичната еволюция.
Тази битка Петков нарича с любимия термин на криминалистите — латентна престъпност. Дилърите падат, защото често са млади и неопитни и допускат грешки, но играчите по-нагоре остават трудно достижими.
„Ангелският прах“ и хигиената на общуването
По темата, заради която мнозина се притесняват това лято — упойване на момичета по заведения — Петков е успокоителен, но не безгрижен. Т.нар. „ангелски прах“ той свързва основно с Латинска Америка и части от Испания и казва, че у нас още го няма масово. Веществото, около което върви страхът за упойване и посегателства, според него по-скоро е GHB — трудно установимо, защото се разгражда бързо в тялото.
България, казва експертът, „още е рай“ в това отношение: има единични случаи, но не и масовост, а психозата, че явлението може да залее страната, той трудно приема. Най-силната защита според него е „хигиената на общуването“ — да знаеш с кого контактуваш и с кого споделяш свободното си време. Прави впечатление и наблюдението му, че подобни случаи почти винаги стават в близък кръг, а не от напълно непознат човек. Съветът да не оставяш чашата си без надзор, добавя той, е верен, но общо познат.
Супермет и замразените цени
Най-разпространени на традиционния пазар остават амфетаминът и метамфетаминът. Появил се и т.нар. „супермет“, който Петков определя по-скоро като грешка в производството или ново име, отколкото като нов наркотик. Оттук идва и любопитното му наблюдение: всяка грешка на псевдохимиците ражда нов цвят, нов нюанс, нова „екзотика“ на пазара.
Цените, отбелязва той, стоят почти замразени от години — за разлика от останалите стоки те не се движат нагоре-надолу. Компромисът обаче често е за сметка на грамажа: същата цена, по-малко вещество.
Картелите и ролята на България
Петков потвърждава, че никой няма да се обяви публично, че работи за картел, но „градските легенди“ говорят много. Мексиканските картели, сред които споменава Халиско и Синалоа, имат нужда да прекарват стоката си към Европа, а българите традиционно осигуряват логистиката и каналите — от транспорт до всичко около него. Българинът е иновативен, казва той, и напомня, че още от зората на демокрацията е имало българи, действали в Колумбия и Панама.
Защо младите тръгват надолу
Може би най-човешката част от разговора е за причините. Младият човек не тръгва директно към опиоиди или кокаин, казва Петков — той тръгва „някъде да се спаси“. Зад това обикновено стои болка, която родителите често не подозират: криворазбрана любов, скъсани отношения, стресова ситуация. Веществото за кратко създава усещането, че душата боли по-малко. А най-трудно се лекува именно душата.
Когато родител разбере, реакцията почти винаги е шок, разказва експертът — виждал е майки, които тичат без дъх. Първият им ход обикновено са аптечните тестове и рестрикциите вкъщи. Но една практика Петков определя като най-вредната: да чупиш телефона на детето. „Ние, големите хора, си чупим децата“, казва той.
Случаите, които не забравя
В края на разговора Петков се връща към два случая. Първият е първият заловен килограм хероин у нас, в началото на 90-те — открит в микровълнова печка в столичния квартал „Слатина“, у млади мъже, дошли в големия град. Тогава, признава той, разследващите още били лаици в тази материя.
Вторият, най-големият, е случаят в Студентски град — голямо количество кокаин, укрито в протеза на човек с ампутиран крайник, при това с висока чистота и с вътрешни маркировки в разфасовките, показващи за кого и накъде е предназначена пратката. Стоката по света върви с етикети, обяснява експертът; тази — с т.нар. „комплименти“.
