П резидентът на Сърбия Александър Вучич обяви, че ще се оттегли от поста си, но явно няма намерение да напусне политиката. По-скоро става дума за тактически ход, който да му позволи отново да контролира страната, съобщи Deutsche Welle.
Исторически трус в Белград: Александър Вучич обяви, че подава оставка до седмици
Повече от година и седем месеца, след като се срути козирката на жп гарата в Нови Сад и уби 16 души, което отприщи най-масовите протести в Сърбия от години, президентът Александър Вучич обяви, че ще подаде оставка.
Оттеглянето му обаче далеч не е капитулация. Властелинът на сръбската политика в последните 12 години не планира да напусне, напротив - той щял да помага на своята „Сръбска прогресивна партия" да спечели парламентарните и президентски избори, които ще се проведат догодина.
"Това не е краят на Вучич", коментира пред „Ройтерс" и политическият анализатор Радивое Груич. "Той има план, който със сигурност не включва пенсионирането му от политиката".
Вучич планира да стане премиер?
Очакванията са, че той иска да стане отново премиер - роля, която изпълняваше в периода 2014-2017 година. Президентът и партията му обвиняват протестиращите, че искат да разрушат страната, че нямат конкретен план и също, че са мобилизирани отвън.
В същото време недоволството от властта в Белград, чиято искра запалиха студентите със своите протести, е насочено срещу Александър Вучич и компания. Протестиращите го обвиняват в корупция, непотизъм и репресии. Медиите в страната се оплакват от натиск, а „Репортери без граници" постави страната на 104 място в своя Индекс за свободата на словото. „Въпреки сериозната правна рамка, журналистите (в Сърбия) са обект на политически натиск, а престъпленията, които се извършват срещу тях, остават ненаказани", пишат от организацията. Само покрай протестите над 100 журналисти са станали жертва на насилие, включително от страна на полицаи.
Редица правозащитни организации, сред които шведската „Защитници на гражданските права" алармират, че протестиращите стават жертви насилие, арести и заплахи.
Вучич обрисува протестиращите като заплаха отвън
В неделя хиляди недоволни от властта се събраха в ръбския град Кралево, където настояха за предсрочни избори. Там ДВ разговаря с Милан Янич, който разказва как преди точно година синът му е бил арестуван по време на протестите. „В момента срещу него тече съдебно производство за възпрепятстване на длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения и за нападение над длъжностно лице. Това правителство не се спира пред нищо", казва Янич. Той допълва, че все още се намират обикновени хора, които за съжаление вярват на твърденията на управляващите: „Най-много ме боли, повярвайте ми, когато ме питат колко ни плащат за това", споделя мъжът.
Оставката на Вучич е тактическа маневра, а не капитулация, тъй като неговият втори мандат така и така приключва през май догодина, а той няма да право да се кандидатира за президент отново. Наблюдателите предполагат, че той ще назначи за свой наследник някой свой довереник, за да може да продължи да упражнява власт. Ако Вучич поведе листата на „Сръбската прогресивна партия" и впоследствие бъде избран за премиер, той ще може и да продължи да управлява страната, коментира швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг".
Ден преди протеста в Кралево президентът събра своите поддръжници в Белград, където отново обвини студентите, които започнаха протестите. Той на няколко пъти ги нарече чуждестранни агенти, които застрашават сръбската държава. В първите месеци от масовите протести те отказваха да излъчат политическо представителство, което да се изправи срещу партията на президента. Сега обаче обявиха, че ще участват в изборите със своя листа. Според социолозите тя може да застраши доминацията на управляващата партия.
Предсрочните избори - изпитан инструмент на Вучич
Александър Вучич не за първи път свиква предсрочни избори, страната вече четири пъти е гласувала предсрочно, откакто той е на власт. На всеки един от вотовете обаче наблюдателите, правозащитниците и опозицията говореха за мащабни манипулации и натиск срещу избирателите, както отбелязва и швейцарското издание.
