В Нова Зеландия приключи гласуването на едни от най-оспорваните парламентарни избори в историята на страната, като първоначалните резултати дават преднина на управляващата коалиция. Въпреки това, сложната избирателна система и липсата на ясен победител с абсолютно мнозинство предвещават сложни коалиционни преговори, които могат да продължат седмици.
Избирателните секции затвориха в 19:00 ч. местно време (8:00 ч. българско), с което приключи вотът, доминиран от общественото безпокойство относно разходите за живот. Основните претенденти за премиерския пост са настоящият министър-председател Кристофър Лъксън, лидер на десноцентристката Национална партия, и Крис Хипкинс, който оглавява лявоцентристката Лейбъристка партия. Левите опозиционни партии се стремят да свалят правителството след само един мандат – нещо, което не се е случвало в страната от повече от 50 години.
Според данни на Избирателната комисия на Нова Зеландия при преброени 14,4% от бюлетините, Националната партия води с 30,9%. Основният ѝ конкурент, Лейбъристката партия, получава 28,39%. Прогноза на комисията показва, че управляващата трипартийна коалиция начело с Националната партия по всяка вероятност ще запази контрола над парламента.
Реакциите отразяват оспорвания характер на вота. "Смятам, че резултатите на Националната партия вървят над очакваното, ако трябва да бъда напълно честен", заяви депутатът от Лейбъристката партия Киърън Макнълти пред държавната новозеландска телевизия.
Кампанията беше доминирана от икономически и социални въпроси. Според анализи избирателите са били силно разтревожени от разходите за живот, включително инфлацията, цените на горивата и храните, както и нарастващите финансови затруднения на домакинствата. Други водещи теми включваха състоянието на здравеопазването, бавния ръст на заплатите, достъпността на жилищата и структурният бюджетен дефицит.
Политическите дебати засегнаха и обтегнатите отношения между правителството и маорите по въпроси, свързани с Договора от Уайтанги. Политиките в областта на климата, особено емисиите от селското стопанство и проучванията за петрол и газ, също бяха обект на разногласия. На фона на несигурната международна обстановка, външната политика и отбраната придобиха по-голямо значение, най-вече напрежението между партньорите на Нова Зеландия в сферата на сигурността и най-големия ѝ търговски партньор – Китай.
Парламентът на Нова Зеландия се състои от 120 депутати, избирани по смесена пропорционална система. От тях 71 се избират в едномандатни избирателни райони, а останалите 49 места се разпределят между кандидати от партийните листи. Тази система прави изключително рядко една партия да получи достатъчно места, за да управлява самостоятелно, което налага формирането на коалиции.
Когато нито една партия няма мнозинство, започват преговори. Те могат да доведат до коалиционно правителство или до споразумения за подкрепа при ключови гласувания. Според социологическите проучвания, решаваща роля може да изиграе партията „Опортюнити“ (Opportunity Party), ако премине 5-процентния праг. Тя е заявила готовност да работи и с леви, и с десни сили, но лидерът на Националната партия Кристофър Лъксън изключи възможността за сътрудничество с нея.
Процесът на формиране на правителство може да отнеме седмици. За пример, през 2023 г. преговорите между Националната партия, партията „АCТ Нова Зеландия“ и „Нова Зеландия преди всичко“ отнеха 41 дни. В страната няма законово определен срок за съставяне на кабинет след изборите.
Предварителното гласуване, което е широко разпространена практика, започна още на 26 октомври. Избирателната комисия ще продължи да обявява резултати през нощта, но те няма да са окончателни. Официалните резултати, които ще включват и гласовете, подадени от чужбина и извън съответния избирателен район, ще бъдат обявени на 27 ноември. В миналото тези гласове са водели до промени в разпределението на местата, поради което партиите вероятно ще изчакат финалните данни, преди да финализират коалиционните си споразумения.
Добави ни в предпочитани източници в Google
