В иктор Орбан може да открие подкрепа в неочаквани среди за усилията си да спре Украйна да се присъедини към ЕС, включително от френския президент Еманюел Макрон.
Преди срещата на лидерите на ЕС в Копенхаген на 1 октомври, председателят на Европейския съвет Антониу Коща лобира сред европейските лидери за намиране на начин да се заобиколи унгарското противопоставяне на кандидатурата на Киев, както и на други застопорени кандидатури за членство.
POLITICO съобщи, че португалският политик е предложил промяна на правилата на ЕС, която да позволи формални преговори за присъединяване след одобрение от квалифицирано мнозинство от лидерите, вместо настоящото изискване за единодушие.
Но планът на Коща се оказва спорен. Докато Орбан е лидерът на ЕС, най-близък до президента Владимир Путин и най-враждебен към Украйна, други лидери имат съвсем различни мотиви да застанат на негова страна, основно, за да защитят правото си на вето.
Предложението среща съпротива от няколко страни от ЕС, включително Франция, Холандия и Гърция, и е малко вероятно да получи широко одобрение в Дания, според трима дипломати от ЕС и официален представител на френското председателство, говорили при условие за анонимност заради чувствителността на темата.
Hungary’s Orbán has unlikely potential allies in bid to keep Ukraine out of the EU https://t.co/elIcOz9mc8
— Iaroslav Babiak (@iaroslav_babiak) October 1, 2025
Основното притеснение на тези страни е, че промяната на правилата за присъединяване би ограничила и тяхната собствена възможност да блокират кандидатури, които смятат за проблематични. Това отваря редица конкуренции, които Орбан може да използва: важно е за гърците да покажат, че могат да спрат преговорите за членство на Турция, както и българите искат да имат контрол върху Северна Македония, а хърватите върху Сърбия.
Инициативата на Коща би отворила път напред не само за Украйна, чиято кандидатура е блокирана от месеци заради вето на Орбан, но и за Молдова, тъй като двете кандидатури са свързани.
Според високопоставен служител на ЕС, предложението на Коща ще бъде обсъдено в Копенхаген в сряда, заедно с друга инициатива за използване на замразените руски активи в помощ на Украйна. "До момента никой лидер не е отговорил с категорично "не" на тази идея", каза високопоставеният служител, имайки предвид предложението за промяна на правилата.
Финландският президент Александър Стуб подкрепя всяка инициатива за ускоряване на процеса. "Всякакъв механизъм на вземане на решения, който дава повече гъвкавост и по-малка възможност за блокиране, лично аз приветствам, и никога повече, отколкото за Украйна".
Но лагерът, който се противопоставя на Коща и Стуб, може да се окаже твърде силен. Ако цената за запазване на правилата е, че Украйна и Молдова ще трябва да чакат месеци или години, за да се придвижат техните кандидатури, това е цена, която тези страни са готови да платят.
"Не сме убедени, че е добра идея да се променят правилата на играта по време на самата игра, защото това предлагат някои", каза високопоставен дипломат от ЕС, който пожела анонимност заради чувствителността на въпроса.
"Ако се използва квалифицирано мнозинство за ускоряване на процеса на присъединяване, съществува голям риск процесът да стане силно политизиран", добави той.
Още по-голямо предизвикателство е, че за да се променят правилата, всички 27 страни членки, включително Унгария, трябва да се съгласят, което е практически невъзможно.
"Ако трябва да променим или развием процеса на вземане на решения, това също трябва да бъде решено единодушно, което днес не изглежда възможно", каза представител на френското председателство.
- Подкрепа за Украйна
Ускоряването на процеса на присъединяване идва, докато водещи европейски представители подкрепят кандидатурите на Украйна и Молдова.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен многократно е заявявала, че Украйна "принадлежи на ЕС", като твърди, че Киев може да постигне пълно членство в 27-членната група до 2030 г., ако продължи с съдебните и икономическите реформи.
Киев е провел съдебни реформи и има интензивни разговори с партньори в Брюксел, но юридически преговорите още не са започнали. Причината е, че според настоящите правила Унгария може да блокира формалните преговори.
Орбан заплаши да блокира новия седемгодишен бюджет на ЕС заради Унгария
Молдова е в същото положение. Кандидатурата на Кишинев за членство, която президентката Майя Санду постави в центъра на кампанията преди парламентарните избори миналата неделя, е обвързана с тази на Украйна, което означава, че не може да напредне, докато кандидатурата на Киев остава блокирана.
Застоят носи цена и за Санду, и за украинския президент Володимир Зеленски, тъй като и двамата представят бъдещото членство в ЕС като алтернатива на руската сфера на влияние.
Инициативата на Коща получи подкрепа тази седмица от Европейската комисия, където служители посочват, че настоящият процес, изискващ единодушно гласуване на повече от 100 етапа, е твърде тромав.
Идеята на Коща е да се въведе квалифицирано мнозинство на тези междинни етапи, за да може процесът да напредва, дори ако малка част от страните се противопоставят. Крайното присъединяване към ЕС все пак ще изисква единодушно одобрение.
- Неочаквани съюзници на Орбан
Но този натиск среща опозиция от лидери, които смятат правото си на вето като тясно свързано с националния суверенитет.
Гърция, която отдавна се противопоставя на кандидатурата на Турция като заплаха за сигурността. Атина разчита на своето вето, за да гарантира, че Анкара никога няма да се присъедини към ЕС, дори ако кандидатурата на Турция е законово спряна.
"По това предложение сме много предпазливи", каза гръцки официален представител, имайки предвид предложението на Коща за промяна на правилата.
Париж също се е противопоставял на кандидатурата на Турция за ЕС, като Макрон е заявявал на турския президент Реджеп Тайип Ердоган още през 2018 г., че няма шанс кандидатурата на Анкара да напредне.
"Колосална заблуда": Орбан взриви дебата - готова ли е Украйна за ЕС?
Същото важи за България, която иска да може да блокира Северна Македония, и за Хърватия, която исторически се е противопоставяла на Сърбия.
"Очевидно унгарците блокират украинците", каза първият дипломат на ЕС.
"Но това не е всичко. Българите искат да могат да блокират македонците, хърватите искат да контролират сърбите, Гърция и Кипър не искат Турция да се доближи до ЕС, а Гърция също иска да наблюдава Албания", добави дипломатът.
На публични изяви лидерите на ЕС могат да се противопоставят на блокадата на Украйна от Унгария. Но зад затворени врати много от тях намират това за удобен прикритие за собствените си искания.
