Е С е готов да се ангажира със „значително” военно присъствие в Индийския и Тихия океани, но все още не е ясно колко европейски държави биха могли да изпратят бойни съдове в региона и да рискуват да ядосат Китай, пише „Политико”.
Това е част от нова стратегия на ЕС за индо-тихоокеанския регион, която трябва да бъде приета днес и е важна политическа стъпка.
В момента Франция е единствената европейска държава със значителни военноморски сили в региона. Останалите държави от ЕС са под натиск от САЩ, които под управлението на президента Джо Байдън определят Китай като водеща глобална заплаха за сигурността на Запада.
Китай с ултиматум, САЩ заплашиха с ядрени оръжия
На заседанието на Съвета по външни работи в понеделник се очаква държавите от ЕС, представлявани от външните министри, да приемат документ, който за първи път излага цялостна европейска стратегия към индо-тихоокеанския регион. Според проекта тя цели да отговори на китайската експанзия и разглежда теми, вариращи от намаляване на икономическата зависимост от Китай до разширяване на ролята на Европа в дигитализацията на цяла Югоизточна Азия. Най-критичният текст в документа посочва „важността на значително европейско военно присъствие в индо-тихиоокеанския регион”.
Китай строи огромна военна база в Джибути
В повечето страни от ЕС има хронично негативно отношение към военните авантюри, особено ако са на хиляди километри разстояние. Така че нещо повече от символична военноморска мисия би представлявало драматична промяна в европейската политика. САЩ отдавна играят ролята на стражар в региона и се стремят да ограничат Китай и Северна Корея, докато Европа има много малко участие в това.
Европейски дипломат определя проекта като политически „обрат”.
Иран и Китай подписаха 25-годишен договор за сътрудничество
Алесио Паталано, военен специалист за Източна Азия в Департамента по военни изследвания в Кралския колеж в Лондон пък коментира, че това е „поразителна експанзия” за ЕС.
Въпросът е дали Европейският съюз може да осъществи този „обрат”, особено без силата на британския флот с ядреното му въоръжение след Брекзит. За повечето европейски държави Южнокитайско море не е приоритет. Германия се ангажира да изпрати една фрегата до Азия през август. Това ще бъде първият германски военен кораб, преминал през Южнокитайско море, от 2002 г. насам.
Дипломати посочват, че е било трудно да се постигне единство между 27-те държави от ЕС по индо-тихоокеанската стратегия, тъй като много страни не искат да нарушават жизненоважните си търговски интереси с Китай.
При изготвянето на документа е трябвало да се отговори на „някои опасения, че би могъл да бъде възприет като антикитайски”, пояснява дипломатически източник.
В резултат окончателният вариант се фокусира върху сътрудничеството, а не върху конфронтацията. Всъщност заглавието е: „Стратегия на ЕС за сътрудничество в индо-тихоокеанския регион”.
„За да се включат всички 27 държави-членки, разбира се, фокусът ще трябва да бъде върху сътрудничеството и приобщаването. Невъзможно е да бъдем толкова твърди, колкото САЩ или Австралия”, отчита високопоставен европейски служител.
В стратегическия документ пише, че индо-тихоокеанският регион е изложен на риск от „увеличаване на напрежението в търговските вериги и веригите за доставки, както и в областите на технологиите, политиката и сигурността” и се допълва, че „универсалността на правата на човека също се оспорва”.
„Тези събития все повече застрашават стабилността и сигурността на региона и извън него, оказвайки пряко влияние върху интересите на ЕС”.
Документът обаче до голяма степен отразява част от стратегическото планиране на САЩ в индо-тихоокеанския регион, особено по отношение на „свободните и отворени” морски пътища и диверсификацията на сигурността и търговията.
Ключови държави в индо-тихоокеанския регион, включително Япония, Виетнам, Филипините и Австралия, често изразяват загриженост относно агресивните политики на Китай.
Позицията на ЕС е, че ще „установи цялостен мониторинг на морската сигурност и свободата на корабоплаването, съгласно международното право”, с позоваване на Конвенцията на ООН по морско право, която Китай често е обвиняван, че нарушава в Южнокитайско море.
криза, която тихо расте" />
