Л итовският парламент избра лидера на Социалдемократическата партия Миндаугас Синкевичус за нов премиер, предаде ДПА. Миналата седмица президентът Гитанас Науседа го номинира за приемник на Инга Ругиниене, която също е представителка на Социалдемократическата партия на Литва (СДПЛ), в рамките на преформатиране на управляващата коалиция. В обръщението си към Сейма новият премиер обеща стабилност и отговорно управление. „Литва преживява трудни времена“, заяви той, имайки предвид руската инвазия в Украйна, която Вилнюс разглежда като пряка заплаха за националната сигурност.
В средата на месеца Социалдемократическата партия смени коалиционните си партньори и прекрати сътрудничеството си с популистката партия „Зората на Неман“. Новата многопартийна коалиция, която сега включва СДПЛ, Демократичен съюз „За Литва“ и Съюза на литовските фермери, зелени и християнски семейства, сега разполага със 75 места в 141-местния литовски Сейм, отбелязва специализираният в делата на балтийските държави портал „Делфи“.
На изслушване пред парламента преди избирането си Синкявичус заяви подкрепата си за премахване на конституционната забрана за разполагане на оръжия за масово поразяване в страната, отбелязва Литовската радио и телевизия (ЛРТ). Понастоящем чл. 137 от основния закон забранява разполагането на такива оръжия и чужди военни бази в Литва.
„Вярвам, че би било по-политически коректно просто да премахнем този член, тъй като конституциите на нашите съседи мълчат по този въпрос – нито „да“, нито „не“. Едва ли си струва да се опитваме да формулираме каквото и да било“, заяви Синкевичус. Според него основният дебат по този въпрос в момента е съсредоточен върху това дали конституционният член, забраняващ оръжията за масово поразяване, трябва да бъде изменен или просто изцяло премахнат от основния закон на страната.
В Литва избраха нов министър-председател
Политикът засегна сигурността в Литва, отбелязва литовският информационен портал „Лритас“. „Нарастващото геополитическо напрежение ни задължава да укрепим националната сигурност и отбранителните способности още по-бързо. Външната политика на Литва трябва да бъде активна, последователна и ориентирана към резултати“, заяви новият премиер. „Трябва да оценим всички последици и тук силовите ведомства вероятно би трябвало да ни помогнат и да ни посъветват. Ще има реакция във всеки случай, разбираме това и се надявам, че ще бъде уместна“, отбеляза Синкявичус.
Както съобщи литовската информационна агенция БНС, дискусиите за необходимостта от изменение на конституцията започнаха, след като президентът Гитанас Науседа наложи вето върху закона за държавното морско пристанище Клайпеда през май. Документът позволяваше на кораби, носещи ядрени оръжия, да влизат в литовските териториални води, стига това да не противоречи на интересите на националната сигурност. Опозицията подкрепи възможността за разглеждане на конституционни изменения, но депутатите от Съюза на фермерите, зелените и християнските семейства, както и представителите на ПП „Зората на Неман“, които тогава бяха част от управляващата коалиция, бяха скептични към идеята. Измененията на литовската конституция изискват поне 94 от 141-те членове на Сейма да гласуват „за“ два пъти, през три месеца.
„Като се има предвид настоящата геополитическа ситуация, Литва трябва да обмисли възможността за преразглеждане на конституционните ограничения“, заяви тогава председателят на Сейма Юзас Олекас.
Инициативата за започване на дискусия беше подкрепена от президента Гитанас Науседа. Ръководителят на комисията по национална сигурност и отбрана на Сейма Римантас Синкевичус (няма роднинска връзка с новия премиер) също се изказа за междупартийна дискусия по този въпрос.
Литва преговаря за американски ядрени оръжия на територията си
Дискусиите за разполагането на ядрени оръжия се подхранват и от предложението на френския президент Еманюел Макрон през март за създаване на нова европейска схема за ядрено възпиране, съгласно която страните партньори биха могли временно да приемат френски стратегически въздушни сили с ядрено въоръжение.
В началото на юни „Файненшъл Таймс“ съобщи, че Вашингтон обсъжда възможността за разполагане на ядрени оръжия в „допълнителни европейски страни от НАТО“. Това се отнася и до самолети, способни да нанасят ядрени удари. Според изданието, балтийските държави и източният фланг на НАТО са заинтересовани от предложението за разполагане на такива самолети.
Междувременно литовският журналист Витолд Анчис на страниците на издаваното в Нидерландия издание на Руската опозиция „Москоу Таймс“ заяви, че съседите на Русия, „вече са престанали да се страхуват и са заобичали атомната бомба“, цитирайки заглавие на филм на американския режисьор Стенли Кубрик от 60-те години на миналия век. Той припомни, че в миналото самата мисъл в Литва да се появи ядрено оръжие, насочено срещу Русия, е изглеждало безумно и опасно. „Днес вече не наличието на бомба изглежда опасно, а нейното отсъствие. В свят, в който Русия открито използва ядрено изнудване, страните, които живеят до нея, са стигнали до просто и цинично заключение: за да запазиш независимостта си, имаш нужда от бомба - и за предпочитане повече от една“, смята той. „Да, все още говорим за международно право, демокрация – крайъгълният камък на ЕС. Но демокрацията и законът се нуждаят от сила, която може да защити и запази за нас и нашите потомци. Суверенитетът на държава, която граничи с империя, съществува, докато цената на атаката за хищнически и голям съсед остава неприемлива“, заключва Анчис.
Литва не е единствената западна страна, която обсъжда премахването на забраната за разполагане на ядрени оръжия, отбелязва руската агенция „Регнум“. По-конкретно, финландският парламент вече одобри законодателни промени, с които се отменя настоящата забрана за внос, производство, съхранение и употреба на ядрени оръжия в страната. Кремъл нарече хода на Хелзинки концентрирана проява на конфронтация. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отбеляза, че разполагането на ядрени оръжия във Финландия ще се счита за заплаха за сигурността на Русия и няма да остане без отговор. Руският външен министър Сергей Лавров от своя страна заяви, че колективният Запад е разрушил напълно европейската система за сигурност.
