Т им Хришчук не си е представял, че ще прекара първия си учебен ден в мазе. Но когато на 2 септември в Киев прозвучава въздушната тревога, петгодишното момче и новите му съученици нямат друг избор, освен да слязат под земята. Така изглежда училищният живот по време на война, пише Си Ен Ен (CNN).
Руските въздушни атаки станаха по-мащабни и по-чести, откакто Москва увеличи производството на дронове в началото на годината. Докато по-рано нападенията идваха най-вече нощем, през последните седмици все по-често се случват и през деня.
Само Киев е преживял над 1800 въздушни тревоги, с обща продължителност повече от 2200 часа, откакто Русия започна непровокираната си пълномащабна инвазия в Украйна през февруари 2022 г. През първите две седмици на този месец средно по два пъти на ден се чуват сирени.
Всяка тревога спира живота на милиони хора – част от руската стратегия да тероризира и изтощава цивилното население на Украйна.
„Тези масирани удари носят едно и също послание, което (президентът на Русия Владимир) Путин и други висши представители на Кремъл повтарят от месеци – Русия не се интересува от преговори или прекратяване на войната“, казва Кристина Харуърд, анализатор в Института за изучаване на войната в САЩ.
След години живот под постоянна заплаха украинските училища са разработили подробни протоколи за безопасност при въздушни тревоги.
Ориентацията за нови ученици вече включва маршрути за евакуация и местоположението на убежища, редом с обичайните подробности за разписания и училищни столове.
A school that was built in the Kharkiv metro. Children can work despite the shelling.
— Oriannalyla 🇺🇦 (@Lyla_lilas) May 9, 2024
"During the hour that I spent there, the alarm was twice.
Terrible realities. But everyone is holding on."#Kharkiv
SRC: anatoliyanatolich / Instagram pic.twitter.com/7P3luijr1D
Людмила Андрук, заместник-директор на Киевската гимназия по източни езици №1, където Тим тъкмо е започнал първи клас, казва, че на 700-те ученици са нужни шест минути, за да стигнат до убежището. Както във всяко училище в Украйна, и там вече има полицай, който координира евакуацията. „Разбира се, ако знаем, че заплахата е балистична ракета, опитваме се да вкараме всички възможно най-бързо“, обяснява тя.
Андрук допълва, че макар физическата сигурност да е приоритет, учителите носят и отговорност за психичното състояние на децата. „Всяко дете е различно – някои имат алергии, други фобии, трети трудно издържат с часове в убежище“, казва тя. „Ако тревогата трае с часове, играем игри, позволяваме на учениците да си говорят, разказваме истории или пускаме филмчета. Въпреки това се връщат изморени и е трудно да се концентрират след това“.
Как се променя ежедневието
Русия залива небето над Украйна с все по-интензивни атаки от дронове и ракети. В началото на месеца за една нощ бяха изстреляни над 800 дрона и 13 ракети – рекорден брой, при който загинаха поне 11 цивилни в цялата страна.
В киевския търговски център „Лавина Мол“, най-големия в Украйна, в пикови часове се събират до 20 000 души. В сградата има над 450 магазина и ресторанта, както и голям мултиплекс кино. Въздушна тревога там може да се превърне в сериозно предизвикателство. „Повечето хора вече са толкова свикнали със сирените, че не бързат. Наложи се да увеличим охраната, за да насочва посетителите и да следи да спазват маршрутите за евакуация“, разказва изпълнителният директор на мола Дмитро Лашин.
Движението на толкова много хора води и до огромни задръствания, когато всички едновременно тръгнат към убежища. По думите му навиците за пазаруване също са се променили – вместо да разглеждат спокойно, хората пазаруват целенасочено, вземат каквото им е нужно, за да не бъдат прекъснати от тревога. Същевременно импулсивните покупки зачестяват. „Проучванията ни показват, че хората живеят ден за ден. Мнозина си казват: „Защо да си отказвам нещо? Може утре вече да ме няма, ако домът ми бъде ударен от ракета“, споделя Лашин.
Културните събития – кино, концерти, театър – също редовно биват прекъсвани. Филмовият продуцент Олексий Комаровски казва, че тревогите дори са създали нов начин за оценка на филмите: „Ако хората се върнат, за да догледат филма след дълго прекъсване, значи наистина е добър“.
Доброволците се включват
Мащабът на атаките означава, че Украйна има нужда от всякаква помощ за минимизиране на щетите – и доброволците играят все по-важна роля. Цивилни сформират групи, които стрелят по малки дронове с картечници или използват специално разработени дронове-прехващачи.
Андрий, с прякор „Столяр“, началник-щаб на един от доброволческите легиони в Киев, разказва, че в неговото звено влизат хора от всякакви професии – строители, бизнесмени, поети. Обучението трае около шест седмици и включва базови знания, тренажори и уроци по топография. „Човек трябва да разбере как се управлява летателен апарат. Дроновете стават все по-сложни – това е авиация, която изисква внимание, знания и умения“, казва той.
Харуърд от Института за изучаване на войната допълва, че Русия в момента произвежда около 5100 дрона за далечни удари месечно, с план да увеличи броя до 5700. Това обаче зависи от способността на Москва да продължи да получава компоненти от Китай.
„Русия не би могла да поддържа това производство без китайските части“,
казва тя.
Американското Министерство на финансите съобщи, че китайски компании доставят на Русия т.нар. „двойно предназначение“ технологии – компоненти, които могат да се използват както за цивилни, така и за военни цели, например чипове и телекомуникационно оборудване, недостъпни за Москва заради западните санкции.
Адмирал Самюъл Папаро, командващ Индо-тихоокеанското командване на САЩ, заяви през април, че „Китай е осигурил 70% от машинните инструменти и 90% от чиповете от по-старо поколение, които позволиха на Русия да възстанови военната си машина“.
Училище под земята
В новото училище на петгодишния Тим Хришчук убежищата са превърнати в импровизирани класни стаи, за да не се губи времето под земята. Пространството е тясно – учениците делят чинове, а преносима дъска е подпряна на тръба в стената.
Всеки ученик е задължен да има раница с вода, храна и стикери с телефони и друга важна информация. Това се оказва полезно, когато класът на Тим прекарва над три часа в убежището още на втория учебен ден. „Просто седях, чаках, хапвах от чантата и играех игри“, разказва момчето, признавайки, че му е станало скучно от чакането.
