„Ню Йорк таймс”: Турция се превръща в „слона в стаята” за НАТО

Т урция, която е все по-агресивна, амбициозна и авторитарна, се превръща в „слона в стаята” за НАТО, но това е въпрос, който малцина искат да обсъждат, твърдят европейски дипломати, пише в. „Ню Йорк таймс” (The New York Times).

Въпреки че е член на алианса, Турция купува руски средства за противовъздушна отбрана, а настъпателната ѝ политика по отношение на Либия и енергийните ѝ амбиции едва не доведоха до въоръжени конфликти с Франция и Гърция напоследък. Турция, която е в НАТО от 1952 г., е твърде голяма, силна и стратегически значима, за да позволи открита конфронтация, предполагат служители от алианса.

Германци: НАТО умира

Турция отхвърля всякакви критики срещу своето поведение като неоправдани.

Някои посланици в НАТО обаче смятат, че в момента тя представлява открито предизивкателство за демократичните ценности на алианса и колективната му отбрана, отбелязва американското издание.

Една по-агресивна, националистическа и религиозна Турция е във все по-голямо неразбирателство със своите западни съюзници във връзка с Либия, Сирия, Ирак, Русия и енергийните ресурси в Източното средиземноморие. Уклонът ѝ към авторитарно управление след 17 години властване на президента Реджеп Тайип Ердоган също тревожи останалите страни от НАТО.

Остро послание към Турция в присъствието на Захариева

„Става трудно Турция да бъде описана като съюзник на САЩ”, казва външнополитическият съветник и бивш помощник-държавен секретар на САЩ Филип Гордън.

Въпреки това

Турция получава свобода на действие,

смятат анализатори, а пътят ѝ е разчистен от липсата на последователно американско ръководство, изостряна от презрението на президента Доналд Тръмп към НАТО и явното му възхищение от Ердоган. „Не може да се каже каква е политиката на САЩ към Турция и дори не може да се разбере къде е Тръмп”, казва Гордън, според когото „това е голяма дилема за политиката на САЩ, по която изглежда, че имаме стратегически разногласия за почти всеки въпрос”.

САЩ призоваха Турция да спре операциите в гръцки води

Но това не се отнася само за САЩ. Европейският съюз и ООН също нямат ясна политика за Турция, казва бившият американски заместник-помощник държавен секретар Аманда Слоут.

Тези стратегически разногласия се умножават. Те включват подкрепата на Турция за различни въоръжени групи в Сирия; покупката ѝ през 2019 г. на модерна руска система за противовъздушна отбрана въпреки острите възражения на САЩ и други страни от НАТО; извършваното от нея нарушаване на оръжейното ембарго в Либия; агресивните ѝ сондажи в Източното средиземноморие; демонизирането на Израел от нея; и това, че тя все повече използва спонсорирана от държавата дезинформация.

Огромен скандал на Франция с Турция разтърси НАТО

Но

общата отстъпчивост на служителите на НАТО към Турция не е от помощ,

казват анализатори, посочвайки генералния секретар на алианса Йенс Столтенберг, чиято работа е да поддържа единството на включващия 30 държави съюз, но който е смятан за твърде толерантен към проявите на лошо поведение както на САЩ, така и на Турция, изтъква „Ню Йорк таймс”.

В Гърция горяха турски знамена заради "Света София"

Мнозина разглеждаха Турция като умерен демократичен модел по време на Арабската пролет преди десетилетие, но тя е различна страна при управлението на Ердоган, който мобилизира по-религиозните избиратели в провинциалните райони. Турският президент, който е предан мюсюлманин, стана по-националистически и авторитарно ориентиран, особено след опита за преврат през 2016 г., когато извърши чистка и прати в затвора много турски поддръжници на секуларизма, съдии, журналисти и военни командири.

Ердоган окончателно скъсва с турския секуларизъм,

символ на което е решението му да превърне храма „Света София” от музей отново в джамия. Той настоятелно преследва неоосмански амбиции в региона и омаловажава по-стари съюзи, за да отстоява турските интереси.

За НАТО „сега въпросът е дали Турция все още е западна страна и споделя нашите ценности”, казва Слоут, цитирана от „Ню Йорк таймс”.