- Затоплянето на океаните и човешката дейност променят морската среда, като позволяват на тропически видове като токсичните риби балон да навлизат в Средиземно море, а по-топлите води водят до поява на необичайни видове и във Великобритания.
- Експертите предупреждават, че няма причина за паника - въпреки отделни случаи с акули, риби балон и други морски животни, рискът за туристите остава нисък, а по-голямата опасност е нарушаването на морските екосистеми.
- Страхът от морето често се усилва от тревожност и минали преживявания, но може да бъде овладян чрез разумни мерки за безопасност, както и чрез терапии като когнитивно-поведенческа терапия, експозиционна терапия и EMDR.
С токсични риби балон, които разкъсват консервени кутии, и октоподи, появяващи се край Корнуол, Шарлот Крипс се тревожи, че почивката ѝ ще се превърне в „Челюсти“. Тя разговаря с морски експерти за променящите се океани и проверява дали страховете ѝ са основателни, пише The Independent.
Не очаквам с нетърпение почивката си. Самата мисъл, че може да се изправя лице в лице с токсична риба балон, показваща острите си зъби, ме кара да се чувствам неспокойна и събужда моята таласофобия (силен страх от огромни водни пространства като морета или дълбоки езера).
В Средиземно море се наблюдава епидемия от тези странно изглеждащи същества, особено в Гърция, където Гръцкият Червен кръст издаде спешно предупреждение за вида след сигнали за нападения срещу плувци, а видеоклипове, на които рибите прегризват метални консервени кутии, станаха вирусни.
Но те са били забелязани и край бреговете на Испания, Италия, Турция, дори Израел. А докато се отправям през уикенда към живописния остров Корсика, който се намира точно в центъра на Средиземно море и чиито води са засегнати от разпространението им, не мога да се отърся от образа на раздутия им, подобен на пъстърва външен вид.
Откакто като петгодишно дете изпищях от болка, след като стъпих върху отровните гръбни шипове на морска драконова риба на дъното край Корнуол, а спасител се притече и уринира върху крака ми (нещо, което всъщност не неутрализира отровата и оттогава е отхвърлено като мит), изпитвам страх от това, което се крие под повърхността на морето.
Признавам, страхът ми е лек и не означава, че избягвам да се хвърля във водата. Но към това се добавя и проблемът с акулите. Усетих като истинско избавление, когато седмица след като напуснах курорт на Червено море в Египет през 2010 г., трима руски туристи и един украинец бяха тежко ранени при нападения от акули. Никога не се върнах там.
Сега акулите са по-близо до дома. През юни водолаз се оказа лице в лице с голяма бяла акула в Средиземно море и засне рядката среща в Сицилианския проток между италианския остров и Тунис.
Рядка и застрашена пясъчна тигрова акула с тегло около 600 килограма и дължина приблизително 4,3 метра беше изхвърлена жива на плажа Грийв Д’Азет в Сейнт Клемент, Джърси, през юни, първият подобен случай за Нормандските острови.
А още по-странно, през същия месец делфин беше изхвърлен на брега в югозападен Лондон, в района Мортлейк, което е напълно необичайно явление.
А благодарение на по-топлите океански температури Корнуол, където ще се отправя в средата на август, преживява „зашеметяващ“ скок в броя на октоподите. Това не са мои думи, а определение на организацията Wildlife Trust. Заради това дори беше приет спешен подзаконов акт за ограничаване на броя на по-големите лодки, които ловят октоподи.
Мисълта да се срещна с някое от тези същества, с пипала и изпъкнали очи, докато плувам с децата си Лола, на 10 години, и Либърти, на осем, ме кара да потръпвам. Не искам обаче децата ми да развият неприязън към морето, затова винаги съм се опитвала да изглеждам спокойна пред тях.
- Колко безопасна е почивката ми в Средиземно море и във Великобритания - и колко трябва да се тревожа?
Професор Мат Фрост, председател на Партньорството за въздействието на морските климатични промени, което предоставя научни данни за влиянието на климатичните промени върху моретата на британското правителство, казва, че няма причина за паника заради няколко отделни истории, когато милиони хора се наслаждават на океана целогодишно и изпитват единствено положителни емоции.
Фрост, който става морски биолог, след като гледа филма „Челюсти“, работи в Плимутската морска лаборатория, която изследва проблеми, свързани с океаните по целия свят, затова има широка перспектива върху случващото се.
„Важно е да се отбележи, че морската екосистема е подложена на постоянни промени поради всякакви причини, не само заради климатичните промени. Интересува ни да разграничим естествените екологични колебания от тези, причинени от човешката дейност“, казва той.
Като пример за последното той посочва изграждането на Суецкия канал, който е създал нов маршрут за тропически видове към Средиземно море, включително прословутите риби балон, от които всички се тревожат.
„Глобалните климатични промени също играят роля, тъй като тези видове могат да разширят ареала си в отговор на затоплянето на условията“, посочва той.
Работата му включва и проследяване на морските бактерии Vibrio, които се развиват в по-топли води и могат да увеличат риска от инфекции или заболявания, потенциално нова опасност в райони, които преди са имали по-хладни води.
„С промяната на условията и затоплянето на водите е вероятно екзотични видове да се установят във Великобритания и Европа, и да се разпространят. Но по-големият риск е свързан с промяната или влошаването на морската екосистема, така че тя да не може да предоставя услугите, от които зависим, например осигуряването на храна“, казва той.
Ако човек вече има съществуващ страх от водата, има по-голяма вероятност да реагира прекомерно, ако нещо го отключи или нещо докосне крака му.
- Д-р Лора Уолтън, клиничен психолог
Тъй като всичко това не е особено полезно, когато става дума за успокояване на страха ми от плуването в морето, реших да потърся съвет от човек, който може да ми помогне да погледна на ситуацията от друга перспектива.
Д-р Лора Уолтън е клиничен психолог от Великобритания, специализирана в травми и страхове, свързани с водата. Тя използва терапия чрез десенсибилизация и преработка чрез движения на очите (EMDR), метод, който често се прилага при лечение на посттравматично стресово разстройство (ПТСР), но е изключително ефективен и при фобии.
Терапията има за цел да помогне на мозъка да преработи травматичните спомени, като намали тяхната емоционална сила чрез контролирани движения на очите от едната към другата страна или други форми на „двустранна стимулация“, като потупване.
„Ако хората вече имат страх от водата, има по-голяма вероятност да изпитат силна реакция, ако нещо го отключи или ако нещо докосне крака им. Това задейства старото преживяване и ако изпаднете в паника, докато сте във водата, съществува реален риск от удавяне“, обяснява Уолтън.
Тя предполага, че мозъкът ми все още не е преработил напълно спомена за срещата ми с морската драконова риба в Корнуол и нападенията от акули в Червено море.
„Ако се случи нещо наистина травмиращо, споменът, преживяването и сетивните аспекти остават блокирани в нервната система. EMDR обработката помага тази информация да премине през нервната система, така че човек да може да освободи страданието и да погледне по-рационално на страха“, обяснява тя.
Тя казва, че предприемането на активни мерки може да помогне за намаляване на тревожността ми. Например препоръчва да нося обувки във водата и да придвижвам краката си по морското дъно с плъзгащи движения, вместо да вървя нормално, което би предупредило морските драконови риби да се отдалечат. Също така съветва да използвам спасително средство за плаване като допълнителна сигурност в случай на паника заради риба балон.
Човек с тежка таласофобия би изпитал трудност дори да влезе в морето, но всичко зависи от мястото, на което се намира човекът в този спектър.
„Това е силно свързано с несигурността. Тя предизвиква усещане за безпомощност у хората, което е интересно, защото обратната страна на това чувство е възхищението, например когато гледате звездите и усещате, че сте част от нещо по-голямо“, казва Уолтън.
Уолтън често работи с хора, които са преживели дълго време изгубени в морето ситуации, например водолази, които случайно са били оставени във водата и след това развиват силна реакция към огромните открити водни пространства.
„Но когато човек всъщност не е преживял травматично събитие, понякога страхът може да бъде свързан с друга травма, която е преживял, може би с други ситуации, в които се е чувствал много малък и безсилен“, казва Уолтън.
„Когато избягваме страха, ние учим нервната си система, че не можем да се справим с него, и страхът нараства. За да продължим напред, трябва да предприемем разумни предпазни мерки, да оставим място за страха и тогава увеличаваме способността си да вървим напред“, казва тя.
Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), при която човек се учи да разпознава и оспорва ирационалните мисли за океана, също може да помогне. Полезна е и експозиционната терапия, която включва постепенно изправяне срещу страховете в безопасна среда.
Психотерапевтът Майк Уорд работи в Лондонската клиника за тревожност. Той използва КПТ в комбинация с терапия за експозиция и предотвратяване на реакцията (ERP), за да помага на пациенти с фобии да преработят травмите си.
Резултатите могат да се появят в рамките на две до 12 седмици при ежеседмични 60-минутни сесии.
Съществуват различни видове експозиционни терапии в зависимост от нивото на тревожност на пациента. Индиректната експозиция, при която пациентите разглеждат снимки или видеоклипове на нещата, които ги плашат, помага да се създаде стимул за директно изправяне срещу страха.
„Чрез привикване с течение на времето човек започва да се страхува по-малко от него“, казва Уорд.
Терапията чрез експозиция във виртуална реалност (VRET) използва потапящи VR очила, за да постави пациентите в контролирана симулирана среда, позволявайки им постепенно да се сблъскат със страховете си, докато тревожността започне да намалява.
Директната експозиция позволява на клиента да се изправи срещу страха си в реална среда, като предприема малки стъпки за справяне със ситуацията. Това може да започне с влизане във вода до коленете или посещение на басейн със стени, където има спасител, вместо директно в открито море.
„Частта от терапията, свързана с реакцията, включва насърчаване на пациентите да останат с усещането за тревожност, без да реагират на него, или да използват физиологични техники за регулиране на нервната система и изпращане на сигнал за безопасност от тялото към мозъка“, казва Уорд.
Мозъкът не може да направи разлика между реалното и въображаемото, обяснява Уорд. Затова „катастрофизирането“, склонността да си представяме най-лошия възможен сценарий за това какво се намира под повърхността на морето или какво може да излезе оттам, за да ни нападне, може да бъде достатъчно, за да задейства системата за реакция „бий се или бягай“ в организма и да предизвика паника.
Нямам представа каква е вероятността да видя риба балон, но моят страх изглежда така: „Ще ми отхапе ли пръстите на краката?“
Един от триковете, според Уорд, е да се съсредоточа върху фактите, например колко хора действително са били ранени от риби балон в даден район в сравнение с броя на хората, които влизат в морето и прекарват приятно времето си без проблеми.
Ако всичко останало се провали, ще се придържам към басейна и ще си запиша час за интензивна терапия веднага щом се върна във Великобритания.
