Нарковойните вдъхновяват романи и теленовели

У�й �йствата винаги са били източник на вдъхновение за литературата и модерните латиноамерикански творби не са изключение.

През последните години кървавите сблъсъци между наркокартелите се превърнаха в сюжети на множество романи и телевизионни сериали.

Какво подарява наркобаронът на своя син? Малкият Тохтли, който вече си има почти всичко, иска малко хипопотамче. Затова тати го води в Африка, за да му намери.

Все пак парите не са проблем за един истински наркобос, а отрочето му почти няма с кого да си играе и може да се почувства самотно, защото у дома в Мексико постоянно е под засилена охрана.

Светът на наркотрафика през очите на детето - това е темата, с която се занимава писателят Хуан Пабло Виялобос в повестта си "В заешката дупка" (Fiesta en la madriguera) от 2010 г.

Виялобос е един от многото испаноезични писатели, почерпили творческо вдъхновение от организираната престъпност - която само в Мексико е виновна за

смъртта на над 45 хил. души за последните пет години

Неговият сънародник Юри Херера отвежда читателите си в света на т.нар. narcocorridos - популярни песни, възпяващи наркотрафикантите.

Trabajos del reino от 2004 г. разказва историята на певец, който от бедняк се превръща в нещо като придворен музикант на силния наркобос - "краля". Впоследствие обаче изпада в немилост и едва оцелява.

Други нямат този късмет, защото през последните години бяха убити няколко изпълнители на т.нар. музикални стилове нортеньо и банда, популярни в Северно Мексико и сред живеещите в САЩ мексиканци.

Нещо повече, narcocorridos наскоро бяха забранени в Чиуауа и Синалоа - два от най-проблемните мексикански щата.

Разследващият полицай Едгар Мендиета също трябва да е нащрек

заради наркобандите. В романа на Елмер Мендоса от 2008 г. "Сребърни куршуми" (Balas de plata) той трябва да разкрие убийството на застреляния със сребърен куршум адвокат Бруно Канисалес. Тази задача е особено опасна в затъналата в корупция, насилие и хаос страна.

Мендоса е родом от северозападния мексикански град Кулиакан - столица на щата Синалоа и бастион на наркотрафикантите.

Сред тематизиращите наркотрафика романи в почти класически се е превърнал "Кралицата на юга" (La reina del sur) от 2002 г. на испанеца Артуро Перес-Реверте. Главната героиня е красавицата Тереса Мендоса, която се издига

от мизерията до главатар на международна наркобанда

По този роман е направена екранна адаптация, а музикалната група Los tigres del Norte (Тигрите на севера) е посветила своя песен на Тереса Мендоса.

Главен герой в романа "Росарио Ножицата" (Rossario Tijeras) на колумбийския писател Хорхе Франко Рамос от 1999 г. също е жена. В него се разказва историята на Росарио - момиче, което става наемен убиец на омразния наркокартел Меделин. Тя получава прозвището си "Ножиците", защото отрязала тестисите на изнасилвач.

"Росарио Ножицата" скандализира цяла Южна Америка, защото заинтригува младите. В Колумбия книгата донесе и промяна в литературните тенденции, тъй като излиза от доминиращия "магически реализъм" на нобеловия лауреат от 1982 г. Габриел Гарсия Маркес.

Романът "Без гърди няма рай"

(Sin tetas no hay paraiso) от 2005 г. също е от колумбийски автор. В него писателят и сценарист Густаво Боливар Морено разказва историята на 14-годишната Каталина.

Тя и нейните приятелки си мечтаят за уголемяване на бюста, за да се харесат на богат наркобос и да заживеят в лукс. Книгата има и успешна екранна адаптация, излъчвана в няколко латиноамерикански страни.

В Колумбия писател е почерпил вдъхновение от собствения си опит на бивш наркотрафикант. Андрес Лопес Лопес публикува "Картелът на предателите" (El cartel de los sapos) през 2008 г.

В тази книга той показва как изглежда разкъсваният от насилие и предателства свят на престъпниците през очите на един оттеглил се от него човек. По тази творба също е направена екранна адаптация.

Смесицата от престъпност и култура обаче не се харесва на всички. Президентът на Панама Рикардо Мартинели веднъж се оплака от бруталността на колумбийските "наркоромани" и от това, че те възхваляват престъпността.

Боливар Морено отхвърли тези критики. "Ние писателите просто разказваме това, което се случва в наши дни", каза той веднъж в столицата Панама.