С поредица срещи и дейности тази седмица Финландия демонстрира активност на северния фланг на НАТО. Това доведе до реакции от страна на Русия, която според събралите се във Финландия правителствени ръководители "не е заинтересована от мир в Украйна“, предадоха световните агенции. В неформалната среща в понеделник на лидерите на Северните страни във финландските градове Паймио и Турку участие взе и германският канцлер Фридрих Мерц.
На пресконференция във вторник, след разговор с финландския премиер Петери Орпо, Мерц защити решението си да отмени ограниченията за използване на германски оръжия с голям обсег от страна на Украйна, съобщи ДПА. Руският външен министър Сергей Лавров заяви по повод тези думи на германския канцлер, че подобни изказвания показват какви всъщност са хората, издигнали се на власт във водещите европейски държави, и предположи, че решението за отмяната на ограниченията върху нанасянето на удари с оръжия с голям обсег срещу Русия е било взето преди известно време, но се е пазило в тайна, предаде "Ройтерс".
Първите 72 часа ще са критични: Какво ще стане, ако Русия нахлуе в Прибалтика
Също във вторник говорителката на руското Министерство на външните работи Мария Захарова обвини НАТО, че с военноморски учения във финландски води покачва напрежението в Балтийско море, информира "Ройтерс".
Срещата в Турку
Домакини на неформалната среща на министър-председателите на Северните страни бяха финландският премиер Петери Орпо и ръководителката на автономните Оландски острови във Финландия – Катрин Сьогрен.
Участваха министър-председателките на Дания – Мете Фредериксен, и на Исландия – Криструн Фростадотир, премиерите на Швеция – Улф Кристершон, и на Норвегия – Юнас Гар Стьоре, както и министър-председателите на датските територии Гренландия – Йенс-Фредерик Нилсен, и Фарьорски острови – Аксел Вилхелмсон Йоханесен. На срещата бе и генералният секретар на Северния съвет на министрите (междуправителствен форум) – датчанката Карен Елерман.
Основните теми на дискусиите, залегнали в дневния ред, бяха две – конкурентоспособността и укрепването на общата сигурност, отбеляза сайтът на финландското правителство. Наблегнато бе на подкрепата за Украйна, както и на евентуалното участие на финландски компании във възстановяването на страната след края на продължаващата война, започната от Русия на 24 февруари 2022 г.
Как Русия може да унижи и атакува НАТО с 600 000 армия
На съвместната пресконференция след срещата финландският премиер Орпо посочи, че "Москва очевидно не се отнася сериозно към перспективите за мир в Украйна“, написа сайтът на финландското радио и телевизия – Юле (Yle). Министър-председателят се основа на тежките удари на Русия по територията на Украйна през уикенда, уточнява медията. Според информация на украинските военновъздушни сили само в нощта на неделя срещу понеделник руските войски са изстреляли 9 крилати ракети Х-101 и 355 дрона.
Същото мнение изказа и датската министър-председателка Мете Фредериксен. "През деня Путин говореше за преговори, а вечерта бомбардира Украйна“, посочи тя, цитирана от "Ройтерс". Фредериксен добави, че лидерите на Северните страни са се споразумели, че ще подкрепят Украйна толкова време, колкото е нужно. Тя уточни, че подкрепата означава военни доставки, инвестиции в украинската военна промишленост и сътрудничество с украински компании.
Като цяло скандинавките лидери подчертаха на пресконференцията в понеделник, че международната ситуация се е променила и че е добре, че съседи със сходни ценности увеличават усилията си за сътрудничество, отбелязва Юле.
Становището на Мерц във Финландия
След среща в Турку премиeрът на Финландия Орпо и канцлерът на Германия Мерц подчертаха значението на финландско-германските отношения в областта на политиката, икономиката и сигурността, информира Юле. Финландският министър-председател похвали приноса на Германия за подпомагането на Украйна и решението ѝ значително да увеличи разходите за отбрана, както и стратегическото ѝ значение за сигурността в региона на Балтийско море.
"Обединени сме от визията си за бъдещето на Европа“, каза Орпо, цитиран от Юле. "Нуждаем се от взимане на единодушни решения, за да можем да засилим европейската конкурентоспособност и отбрана“, добави финландският премиер.
От своя страна Мерц потвърди изявленията си от понеделник, че Украйна има право да използва военна помощ от Германия срещу военни цели във вътрешността на Русия. Лидерът на германския Християндемократически съюз (ХДС) подкрепи тезата, че Русия не се интересува от мир.
"От самото начало не съм хранил никакви илюзии, че мирното споразумение ще се случи бързо“, каза Мерц. "Руснаците не са готови да отговорят на поканите за мирни преговори от Ватикана или от други посредници. Това показва, че Русия и Путин в този момент не са заинтересовани от примирие или прекратяване на огъня. В този ред на мисли можем да се подготвим за една по-дълга война“, посочи германският канцлер, цитиран от "Ройтерс".
"Историята говори, че войната приключва тогава, когато една от двете страни се изтощи – както икономически, така и политически“, добави Мерц на пресконференцията си с Орпо в Турку.
По-късно във вторник президентът на Финландия Александер Стуб прие германския канцлер в лятната си резиденция в град Наантали, в региона Култаранта на остров Луононмаа, съобщи канцеларията на държавния глава на официалния сайт на президентството.
Двамата са обсъдили начините за постигането на справедлив и дълготраен мир в Украйна, както и ситуацията в Близкия изток. Наред с това тема на разговорите е било сътрудничеството между Финландия и Германия, обявиха от финландското президентство.
В духа на дипломатическата си активност тази седмица по отношение на Украйна Орпо посети Киев. В сряда финландският премиер се срещна с украинския си колега Денис Шмигал, предаде Укринформ. "Имам удоволствието да посрещна в Киев моя колега, министър-председателя на Финландия Петери Орпо, голям приятел на Украйна“, заяви Шмигал, цитиран от "Укринформ".
Ученията в Балтийско море
Говорителката на руското Министерство на външните работи Мария Захарова заяви във вторник, че военноморски учения във Финландия са се превърнали в инструмент на НАТО за покачване на напрежението в близост до границите на Русия, предаде "Ройтерс".
Традиционните военноморски учения "Тесни води“ са във Финския залив, и по-точно в Архипелагово море – в Северната част на Балтийско море. Това са основните пролетни учения на финландския военноморски флот, отбелязва "Хелзинки таймс“.
Започнали като национални учения, те вече имат международно участие, като към финландските подразделения са се присъединили военнослужещи от Швеция, Германия и Естония, допълва изданието. Съвместното отработване на военноморски операции включва прехвърляне на военни части и бойни мисии.
В ученията участват и военнослужещи от финландската брегова охрана и от логистичната част на финландските въоръжени сили, както и военни хеликоптери. Има и учебни стрелби.
Ученията се провеждат на фона на обвиненията на Хелзинки към Москва, че руски военни самолети са навлезли неправомерно във финландското въздушно пространство. На 23 май Финландия съобщи, че е заподозряла два руски военни самолета в нарушаване на териториалната ѝ неприкосновеност, информира тогава "Ройтерс", позовавайки се на изявление на финландското Министерство на отбраната.
Навлизането на изтребителите бе засечено над крайбрежието на финландския град Порвоо, в южната част на страната. "Отнасяме се с подобаващата сериозност към заподозряното нарушаване на нашата териториална неприкосновеност и водим разследване по случая“, обяви финландският министър на отбраната Анти Хякянен, цитиран от "Ройтерс". Случилото се е разследвано от финландската брегова охрана, уточни той.
Във връзка с двата самолета финландското Министерство на външните работи извика в понеделник руския посланик във Финландия и му връчи протестна нота, съобщи "Дойче веле“. "Външното министерство на Финландия извика днес посланика на Русия и поиска от него обяснение във връзка със заподозряното нарушаване на въздушното пространство на Финландия“, написаха от ведомството в X.
Посланикът е заявил, че ще препрати становището на финландското външно министерство до Москва, посочва "Ройтерс". Понастоящем длъжността на извънреден и пълномощен посланик на Руската федерация във Финландия се изпълнява от Павел Кузнецов, се вижда от уебсайта на руското посолство в Хелзинки.
Русия е обвинявала НАТО и преди в агресивни действия в Балтийско море, като миналата седмица Захарова коментира случай, в който Естония се опита да конфискува два товарни кораба. Според Талин тези плавателни съдове са част от така наречения "руски сенчест флот“, използван за заобикаляне на санкциите, наложени от Запада на Москва, отбелязва „Хелзинки таймс“.
Малко след изявлението на Захарова по повод военноморските учения в акваторията на Финландия руската агенция "Интерфакс" предаде, че Русия е започнала в Балтийско море мащабни военни учения, в които участват 20 бойни кораба, 3000 военнослужещи и авиационна техника. Информацията, която бе разпространена и от "Ройтерс", дойде от изявление на руския Балтийски флот.
