В НАТО се опасяват, че Русия може да атакува най-северните държави членки на алианса с армия от 600 000 войници, съобщава "Дейли мейл".
Има сателитни снимки, показващи струпването на руски сили само на няколко километра от финландската граница. На други се вижда, че Русия изгражда казарми, летища и други нови съоръжения в ключови военни бази.
Премиерът на Финландия и на германското разузнаване се опасяват, че Владимир Путин се подготвя за продължителен конфликт със Запада.
Макрон в готовност да опъне френския "ядрен чадър" над цяла Европа
В доклад на финландското правителство се посочва, че е възможно Русия да предприеме нападение срещу Финландия, Норвегия, Швеция и балтийските държави.
„Русия засилва военното си присъствие и дейности в северозападното си направление във всички оперативни среди възможно най-бързо“, предупреждава докладът.
Полша обвини Русия, че стои зад пожара в търговски център във Варшава миналата година
Източници от НАТО, цитирани от "Дейли мейл" посочват, че руската армия е разиграла нападение срещу източния фланг на алианса, определяйки слабите места в отбраната му.
Координирана атака с участието на редица руски части би могла да нанесе едновременен удар по норвежкото крайбрежие, южната част на Финландия и района на Лапландия, шведския остров Готланд и да навлезе в Естония, Латвия и Литва.
Експерти обаче предполагат, че е по-вероятно Путин да избере малки по мащаб атаки, целящи да предизвикат хаос в алианса, който ще бъде принуден да избира между Член 5, предвиждащ взаимна отбрана, или да позволи на Русия да завземе територия, за да избегне пълномащабна европейска война.
Посланието на Путин от Червения площад
През 2017 г. Москва проведе седемдневни военни учения под кодовото име операция „Запад“, и които на практика симулираха нападения срещу източноевропейски държави.
Маневрите, в които според някои западни оценки участваха около 100 000 войници, както и хиляди бронирани машини, имаха за цел да превземат измислената държава Вешнори – с релеф, подобен на този на балтийските държави.
„Руснаците не са се отказали от плана си за нападение, но искат да го осъществят след войната в Украйна. Според нашата информация планът все още съществува и руснаците не са се отказали от желанието си да го осъществят“, коментира източник от НАТО, цитиран от "Дейли мейл".
Описвайки подробно евентуален боен план по подобие на разиграните от Русия в учения, източниците от НАТО твърдят, че Русия може да атакува западните си съседи по суша, море и въздух.
Тези държави са потенциална мишена за руски ядрени удари
Това би могло да включва изпращане на десантни сили във финландска Лапландия, където те биха могли да се опитат да установят буферна зона и да завземат стратегически обекти като летище Ивало.
Москва би могла също така да предприеме въздушна атака от полуостров Кола и да изпрати десантни войски, като удари Хелзинки с ракети.
Руските сили биха могли също така да започнат атака срещу шведския остров Готланд и да се опитат да навлязат в Естония и Латвия.
Пробив в Литва вероятно би имал за цел завземането и осигуряването на буферна зона около Сувалския коридор, свързващ Русия с милитаризирания ексклав Калининград.
Тази оценка на заплахата, която се разглежда от експертите като най-лошия сценарий, се основава на разузнавателна информация и на това къде са базирани руските армейски части в момента.
Ед Арнолд, старши научен сътрудник по въпросите на европейската сигурност в Кралския институт на обединените служби, обаче смята, че подобна мащабна операция би разпръснала твърде слабо силите, с които разполага Русия.
„За Русия ще бъде много трудно да организира по-широкомащабно нападение срещу множество цели по северния и източния фланг на НАТО. Съществува обаче значителна възможност за по-малка, по-целенасочена операция, организирана от Русия срещу НАТО, която да има за цел да нанесе политически поражения на НАТО. Това би поставило НАТО в трудна ситуация по отношение на това как да реагира, дали това ще отговаря на условията на Член 5? Това е единственият начин, по който те биха могли да се опитат да атакуват НАТО“, обяснява Арнолд.
Русия издаде ядрена заплаха, докато мирните преговори за Украйна са в застой
„Руският сценарий би могъл да бъде толкова ограничен, колкото да навлязат в коридора и да завземат няколко мили от територията, разширявайки го с по няколко мили от всяка страна. Това би могло да посее разделение и разногласия в НАТО – от една страна, това е военно нахлуване на територията на НАТО, която трябва да бъде защитена, но ще има и други, които ще кажат искаме ли да рискуваме война с ядрена сила заради такова малко парче земя“, добавя Арнолд.
Арнолд смята, че е „вероятно“ да се проведе подобна операция в малък мащаб, но не изключи възможността за възникване на по-мащабен конфликт.
Той изтъкна, че преди 2022 г. „мнозина биха казали, че пълномащабна операция в Украйна е глупава, но Путин все пак продължи и го направи“.
Миналия месец заместник-началникът на отбраната на Финландия генерал-лейтенант Веса Виртанен предупреди, че действията на Русия по границата предполагат, че Кремъл „умишлено ще тества единството на НАТО“, за да види дали ще задейства Член 5 – клаузата за колективна отбрана на алианса.
Пред „Велт“ Виртанен каза, че Русия вече изпробва Член 5 с тактики на хибридна война, включително кибератаки и масова трансгранична миграция, а сега струпва войски по границата с Финландия.
„Преди войната там бяха разположени около 20 000 войници и около четири дежурни бригади, а сега виждаме, че Русия изгражда нова инфраструктура и веднага щом може праща още войски в този регион“, предупреди Виртанен.
Майор Юха Кукола, професор в Националния университет по отбрана на Финландия и бивш командир на взвод във финландската армия, посочи важен показател за руската готовност за война.
Медведев: Западът тласка света към Трета световна война
„Ако видите, че строят нови железопътни гари или ремонтират стари, би било добре да започнете да обръщате внимание“, отбеляза Кукола.
Последните сателитни снимки изглежда показват инфраструктура за превозни средства и обновени въздушни бази.
В Петрозаводск, на около 160 км от финландската граница, се виждат наскоро построени складове, за които експертите предполагат, че са халета за съхранение на бронирани превозни средства.
В Каменка, на около 50 км от финландската граница, от февруари насам са издигнати над 130 военни палатки, в които могат да се настанят около 2000 военнослужещи.
Снимки от далечния север показват, че затворената преди това военновъздушна база „Североморск“-2 вече функционира, като ремонтните дейности изглежда са приключили през последните години.
Медведев: Изпращането на "миротворци" на НАТО в Украйна ще бъде равносилно на война
Няколко хеликоптера се виждат в отсеците край пистата, която се намира на 180 км от финландската граница и на по-малко от 115 км от Норвегия.
Междувременно в Оленя, на около 140 км от Финландия, руската авиобаза е напълно активна, като според украинското разузнаване разположените там руски бомбардировачи извършват налети по цели в Украйна.
Докато основната част от руските сили в момента е съсредоточена в Украйна, в НАТО се опасяват, че Путин насочва вниманието си към възстановяване на силите в северозападната част на Русия.
Кремъл планира да изгради нов щаб на армията в град Петрозаводск, на около 160 км от финландската граница.
Източници от НАТО съобщават, че Москва може да събере офанзивни сили от 600 000 войници в близост до финландската и балтийската граници, като редиците им могат да бъдат подсилени от войници, завърнали се от фронта след края на войната в Украйна.
Иън Бонд, заместник-директор на Центъра за европейска реформа, заяви, че дори да бъде договорено пълно прекратяване на огъня в Украйна, едва ли агресията на Путин ще бъде намалена.
„Никой със здрав разум не иска да мисли, че европейска война се задава отново. Но реалността е такава, че все повече служители на европейското разузнаване ни казват това. Независимо дали ще се случи след три, пет или десет години, това, което те казват, е, че идеята, че мирът в Европа ще продължи вечно, вече е в миналото“, отбелязва той.
Руслан Пухов, директор на Московския център за анализ на стратегии и технологии, предупреди:
„Когато войските се върнат от Украйна, те ще гледат през границата към страна, която смятат за свой противник. Логиката на последното десетилетие показва, че ни очаква някакъв конфликт с НАТО“.
Това показва, че Русия се готви за война с НАТО
В изказване пред Сената на САЩ миналия месец генерал Кристофър Каволи, командващ силите на САЩ в Европа, каза:
„Руската армия се възстановява и нараства с по-бързи темпове, отколкото повечето анализатори очакваха. Всъщност руската армия днес е по-голяма, отколкото в началото на войната“.
Руските разходи за отбрана се повишиха до 6% от БВП тази година – от 3,5% в началото на войната в Украйна през 2022 г. И то без да се отчита перото за т. нар. извънредни разходи, което според "Ройтерс" на практика удвоява военния бюджет на Русия.
Ед Арнолд добавя, че е „притеснен от политиците, защото те казват, че Русия няма да е готова за мащабен по-широк конфликт в Европа в продължение на няколко години.
„Но утре може да се случи нещо - инцидент или грешна преценка, която да предизвика много по-широк конфликт“, смята той.
НАТО, изправена пред заплахите за намаляване на финансирането и обвиненията от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп, обеща, че ще „увеличи“ приноса си към глобалната сигурност, тъй като руската заплаха е на дневен ред.
През последните години военният алианс повишава бойната си готовност с интензивни военни учения по източния си фланг, включително ежегодните DEFENDER, които в момента се провеждат в региона.
В южната част на Финландия армията е тренирала взривяването на мостове в случай на инвазия
В разгара на войната в Украйна Путин обяви, че целта му е да възстанови всички „исторически територии“ на Русия, и се сравни с Петър Велики – царят, победил Швеция.
Предвид начина, по който Москва провежда кампанията си в Украйна, според финландското разузнаване, не са изключени атаки срещу цивилното население.
„Русия показа в Украйна, че е готова да използва широкомащабна военна сила срещу жизненоважни обекти на обществото и цивилното население, за да постигне политическите си цели“, се посочва в доклада.
През март доклад на Федералната разузнавателна служба на Германия (BND) предупреди, че Путин се готви за конфликт с НАТО.
Според оценката на BND до 2030 г. Русия може да е напълно готова за „широкомащабна конвенционална война“.
„Русия вижда себе си в системен конфликт със Запада и е готова да осъществи империалистическите си цели чрез военна сила, дори отвъд границите на Украйна“, прогнозира докладът.
Присъединяването на Финландия към НАТО на 4 април 2023 г., което разшири границата на алианса с Русия с над 1200 км, предизвика гнева на Москва.
В отговор Путин обяви създаването на „Ленинградски военен окръг“ в близост до финландската граница и разполагането на допълнителни военни части в района.
Миналия месец Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация заяви, че най-новите членове на НАТО вече са потенциални цели за ядрено отмъщение, ако Москва реши.
„А сега те са част от враждебен на нас блок, което означава, че автоматично се превръщат в мишена за нашите въоръжени сили, включително потенциални ответни удари и дори ядрен компонент или превантивни мерки в рамките на военната доктрина“, изтъкна той.
Миналата седмица Москва също така предупреди Великобритания да не разполага „коалиция на желаещите“ в Украйна, заявявайки, че това може да доведе до ядрена Трета световна война.
