Е вропа се подготвя за военна заплаха от страна на Русия, която се оценява като реална в средносрочен план. В същото време САЩ дават ясно да се разбере, че ако избухне криза в Азия, едва ли ще окажат подкрепа на Европа, в случай че и там се стигне до ескалация.
Оценките на НАТО гласят, че след три до десет години Русия ще бъде готова за нападение срещу ЕС. Балтийският регион е смятан за един от най-уязвимите - заради близостта си с руския анклав Калининград, където са съсредоточени руски войски, пише Deutsche Welle. В случай на война руската армия би била в състояние да отреже балтийските страни от останалата Европа по суша. Исторически и демографски фактори също играят роля: част от населението в балтийските страни е рускоезично.
Подготовка за екстрена ситуация
„Какво ще стане, ако някоя сутрин се събудя, а границата вече е пробита? Ще мога ли да се защитя и да избягам? И накъде да бягам?“, се пита 43-годишният жител на Рига Мартин Крейцбергс. Той се безпокои от вероятността някой ден руската армия да нахлуе в страната му. Мъжът споделя, че е подготвил в дома си всичко необходимо за евентуална криза, както призовава Министерството на отбраната на Латвия: питейна вода, пари в брой, батерии, медикаменти. Купил си е и мотоциклет, за да може да избегне задръстванията, ако има евакуация.
От миналата година Министерството на отбраната на Латвия подготвя населението за екстрена ситуация: на хората е препоръчано да си подготвят чанта, която да съдържа всичко необходимо за 72 часа. Този срок се смята за критичен – в първите три денонощия след началото на евентуална криза държавните служби може да се окажат претоварени или напълно недостъпни. През това време всеки трябва да намери убежище и да чака евакуация.
„Балтийската отбранителна линия“
В близките години балтийските страни възнамеряват да създадат единна отбранителна линия по източната си граница. Тя ще включва система от бункери, бетонни блокове, а част от граничната територия ще бъде минирана. Освен това Естония се е ангажирала да построи военна база в Нарва – точно на границата с Русия. Всичко това – на фона на все по-често споделяното мнение от експертите, че в случай на конфликт с Русия, САЩ няма да окажат съществена военна поддръжка на Европа. Според поверителен документ на Пентагона, с който разполага “Вашингтон Пост“, в случай на въоръжена конфронтация с Китай, приоритетът на Вашингтон може да се измести към Азия - особено ако Москва постигне успех на европейския фронт.
Най-уязвимите места на ЕС, при липсваща поддръжка от САЩ, са противовъздушната отбрана, разузнаването и логистиката, отбелязва Ейтвидас Баярунас, експерт от Центъра за анализ на европейската политика. „Европа трябва да се подготви за сценарии, в които лидерската роля на САЩ отсъства или се бави“, пише експертът. Той констатира, че балтийските страни вече възприемат „финландските разбирания“: връщат или разширяват военната служба, инвестират в гражданската отбрана и строят физически бариери по границите с Русия и Беларус. „С влизането на Швеция и Финландия в НАТО регионът се превърна в свързано отбранително пространство, в което заплахата от изток се възприема не като нещо хипотетично, а като въпрос на практическа готовност.“
Rail Baltica и енергийната независимост
„Сбогом, Русия. Сбогом, Ленин“ - с тези думи президентът на Литва потвърди едно историческо решение: Литва, Латвия и Естония се оттеглят от енергийния пръстен BRELL. Тази система, която обединяваше постсъветските държави, включително Русия и Беларус, позволяваше на страните да обменят електроенергия и да се подкрепят взаимно в случай на прекъсване на електрозахранването.
Решението бе взето в рамките на дългосрочната стратегия за осигуряване на енергийна независимост от Москва. „Лишихме Русия от всяка теоретична възможност да използва своя контрол над енергийната система като оръжие за геополитически шантаж“, заяви министърът на енергетиката на Литва Жигимантас Вайчюнас. Балтийските държави са синхронизирали електроснабдителните си системи с континентална Европа, опасявайки се от хибридна война от страна на Русия.
Балтийските държави планират да се съединят с Европа и чрез железопътната линия Rail Baltica – в момента се полагат релсите за трасето от Талин до Варшава. Проектът бе замислен като гражданска инициатива, но след началото на войната на Русия срещу Украйна той придоби и стратегическо значение. Сега все по-често се разглежда като елемент на отбранителната инфраструктура.
Министърът на транспорта и комуникациите на Литва Еугениюс Сабутис смята, че в случай на военен конфликт Rail Baltica ще може да осигури евакуацията на до 100 000 души за денонощие, както и превоза на до 55 000 тона товари дневно, включително военна техника и оборудване. По последни данни се очаква строителството на Rail Baltica да приключи до 2030 година.
Финансиране на отбраната и координация на усилията
Балтийските страни и Полша вече са увеличили отбранителните си разходи почти до 3,5 процента от БВП – един от най-високите показатели в Европа. Така те се стремят да укрепят не само собствената си сигурност, но и да изпълнят изискванията на САЩ за увеличение на средствата за отбрана, отбелязва директорката на Международния център по отбрана и сигурност в Естония Кристи Райк.
С тези действия „страните край фронта“ се надяват да запазят американското присъствие на континента, посочва тя, но и добавя, че така се създава нееднозначна ситуация: демонстрацията на по-голяма готовност за отбрана може да бъде изтълкувана във Вашингтон като сигнал за възможно изтегляне на техни войски. „Във всеки случай преразпределянето на военното бреме би помогнало да се избегне внезапно изтегляне на американските войски“, отбелязва Райк.
"За надеждно възпиране в Европа и предотвратяване на бърз руски пробив в балтийските държави, ще са необходими минимум 1400 танка, 2000 бойни пехотни машини и 700 артилерийски оръдия. Това е по-голяма бойна мощ от тази, с която в момента разполагат френските, германските, италианските и британските сухопътни сили, взети заедно“, отбелязват изследователи от Центъра за аналитични изследвания Bruegel.
Готова ли е Русия за нова война?
Русия в момента е съсредоточила усилията си на фронта срещу Украйна, където понася големи загуби и изпитва дефицит на редица въоръжения, но това не е гаранция, че няма да се впусне в нов военен конфликт, казва пред ДВ военният експерт Павел Лузин. „Русия не беше готова в техническо отношение и през 2022г., но все пак нахлу“, напомня той.
Същевременно Лузин признава, че сегашният потенциал на обединените въоръжени сили на ЕС значително превъзхожда възможностите на Украйна в началото на голямата война. Освен това въоръжените сили на Русия вече не разполагат с предишните си капацитети и връщане към предишния модел вече няма да има, смята той.
Ако Русия успее да постигне временна пауза във войната, усилията на военната ѝ политика ще бъдат насочени към по-нататъшна милитаризация, предполага експертът. Според него е възможен преход към модел, при който наличието на военен опит ще стане условие за достъпа до образование, за израстване в кариерата и за социална мобилност, включително за правото на преместване към по-големи градове. Лузин казва, че Русия ще продължи да имитира високотехнологична армия, както се прави това в Северна Корея, но ще залага повече на числеността и на бойната готовност.
