П рез последните дни по различни железопътни трасета в руските региони на Белгород и Воронеж имаше експлозии, довели до дерайлиране на влакове. Експлозиите се вписват в цяла поредица от саботажи в Русия, които привлякоха вниманието в международен мащаб и вероятно се дължат на дейността на украинските тайни служби, предаде Deutsche Welle.
Разрушаване на логистика
Тъй като руските железници транспортират муниции и горива за армията, те многократно са били цел на саботажите на украинските тайни служби. На 30 ноември 2023 г. в тунел на Байкало-Амурската линия бе взривен влак, натоварен с гориво. Пожарът прекъсна за дни най-важното трасе за доставки в източните региони на Руската федерация.
Украинската армия се изтегля от Курск, какво остава след нея
На първи юни 2025 г. в руските региони Брянск и Курск почти едновременно рухнаха два железопътни моста, влакове излязоха от релсите, седем пътници загинаха. Предполага се, че и тази атака е дело на украинските тайни служби.
Украйна: Положението там е критично тежко
Нападенията срещу Кримския мост
Кримският мост, открит през 2018 година, е централен елемент на руската пропаганда и една от най-важните логистични артерии за снабдяване на руските части. Украинските тайни служби организираха три впечатляващи атаки срещу моста, които разкриха слабите места на руската отбрана.
На осми октомври 2022-ра на моста се взриви камион с експлозиви, идващ от руския регион Краснодар. Части от моста се срутиха, а осем цистерни с дизел, намиращи се на релсите в съседство, пламнаха. „Операцията бе планирана в продължение на шест месеца, експлозивът бе транспортиран през Грузия, Армения и Казахстан, за да се изплъзне от руския контрол“, обясни тогава шефът на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Васил Малюк.
Движението по моста бе прекъснато за 22 дни, което доведе до недостиг на горива и муниции на Крим и принуди руската армия да търси алтернативни маршрути за доставки. Нападението имаше и голям психологически ефект, тъй като показа, че въпреки строгия надзор важни руски съоръжения са уязвими.
През лятото на 2023 година Украйна продължи атаките си. Москва бе принудена да засили отбраната на Кримския мост със скъпи системи за противовъздушна отбрана. Въпреки това последва друго нападение – този път от морето. Два плавателни съда с дронове на борда се взривиха близо до подстъпите на моста и движението отново трябваше да бъде ограничено за месец. Атаката маркира и началото на цяла поредица нападения с дронове, които ограничиха надмощието на Русия в региона на Черно море.
През декември 2024 г. украинците атакуваха кораб, превозващ строителни материали за ремонта на моста. Два дрона камикадзе удариха кораба в Керченския проток, унищожиха товара и раниха – по руски данни – 15 членове на екипажа. Поради това Русия трябваше да засили патрулите си и там.
По-малко от шест месеца по-късно, на 3 юни 2025 г., Службата за сигурност на Украйна минира моста под водата и взриви мините от дистанция. Движението по моста бе временно прекъснато.
Летища на мушката
Стратегическите бомбардировачи на Русия играят важна роля за ракетните нападения срещу Украйна още от първия ден на войната. Поради това руските летища са приоритетна цел на украинските тайни служби.
Първата значима операция бе повреждането с дронове на разположен на летище в Беларус радарен самолет А-50. Първоначално Киев отрече да е замесен, но през март 2024 г. Васил Малюк призна, че атаката е била извършена от два украински дрона.
През август същата година бе атакувана и авиобазата Солци в Новгородска област. Повреден бе най-малко един бомбардировач Ту-22МЗ.
Най-зрелищната до момента акция се състоя на 1 юни 2025 г.: ята от дронове, общо 117 на брой, нападнаха едновременно четири летища в различни части на Русия. Те са били транспортирани близо до базите с обикновени камиони, чиито шофьори не знаели за тайния товар. При операция „Паяжина“ по украински данни са били разрушени 47 самолета, включително А-50, Ту-95, Ту-22МЗ и Ту-160 – а това са 34 процента от руските носители на крилати ракети. По данни на НАТО са били повредени 40 машини, от които между 10 и 13 – изцяло. Руските източници споменават по-малки загуби.
Дронове вместо ракети
През юли 2023-та обект на атаки с дронове бе Москва. Два от тях засегнаха сгради, без да нанесат особени щети. Атаката обаче предизвика паника в столицата. Според „Ройтерс“ противовъздушната отбрана се е оказала неефективна срещу малките дронове, поради което мерките за сигурност в Москва бяха засилени.
Последваха ежедневни нападения с дронове, като постоянно се поставяха нови и нови рекорди по отношение на дистанцията до достиганите от тях цели – до 1200 км в република Татарстан, където бе запалена рафинерия. През юни 2025 година украински дронове стигнаха на 1800 км разстояние и удариха радарна станция в Оренбургска област, която бе част от системата за ранно предупреждение от ракетни нападения.
Атаки и срещу високопоставени руски военни
Украинските служби за сигурност са предприели нападения и срещу предполагаеми колаборационисти, руски офицери или инженери, свързани с ракетните нападения срещу граждански цели в Украйна.
Известно е, че през декември 2024 година Украинската служба за сигурност уби в Москва командира на руските части за радиологична, химическа и биологична защита генерал-лейтенант Игор Кирилов и един негов сътрудник. Кирилов бе обвинен във военни престъпления, включително нападения с химическо оръжие срещу украинските военни.
В началото на 2025 година украински агенти в Москва застреляха Михаил Шацки, заместник-шеф на конструкторското бюро „Марс“, който отговаря за модернизацията на ракетите, както и за разработката на нови дронове. Операцията бе потвърдена от украинското военно разузнаване, подробности не бяха съобщени.
