К итайският президент Си Цзинпин бе преизбран вчера за безпрецедентен трети петгодишен мандат на поста, предаде БТА.
На годишната си пленарна сесия еднокамарният парламент на страната взе решението с единодушие.
Общокитайското събрание на народните представители (ОСНП), което има 2980 членове и е най-големият законодателен орган в света, преизбра 69-годишния Си и начело на Централния военен съвет, на чието подчинение е Народоосвободителната армия.
Днес ОСНП избра почти с единодушие за премиер Ли Цян - близък довереник на президента.
Всички тези гласувания на практика бяха формалност. Китайският парламент до голяма степен просто утвърждава решенията на управляващата комунистическа партия, отбелязва Асошиейтед прес.
Франс прес посочва, че резултатът от гласуванията е бил извън всякакво съмнение.
Сесията на ОСНП на практика просто потвърди решенията, които бяха взети на 20-ия конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП) през октомври миналата година.
Тенденцията, която се очертава, е ясна:
Си Цзинпин, който на 15 юни навършва 70 години, продължава да заздравява своята хватка върху властта. Преизбирането му като президент за трети мандат е кулминацията на един възход, превърнал го в най-могъщия китайски лидер от поколения, отбелязва АФП.
На практика от Мао Цзедун, който управлява Китайската народна република (КНР)от нейното основаване през 1949 г. до смъртта си през 1976 г. При това след Мао комунистически Китай извървя дълъг път, като се превърна във втората икономика в света след Съединените щати, а при управлението на Си започна все по-открито да оспорва тяхното глобално превъзходство.
Роден през 1953 г., китайският президент се присъединява към ККП на 21-годишна възраст, припомня Синхуа.
След това Си Цзинпин заема редица партийни постове в различни провинции, преди през ноември 2012 г. да бъде избран за генерален секретар на управляващата партия, а през март - и за председател на КНР (т. е. президент на страната).
Синхуа отбелязва тържествената обстановка, в която е бил преизбран Си вчера, както и че той е повел втората икономика в света
по безпрецедентен път на модернизация. През последното десетилетие брутният вътрешен продукт на Китай се увеличи над два пъти - от 53,9 трилиона юана (7,737 трилиона долара) през 2012 г. до 121 трилиона юана (17,37 трилиона долара). Китайската икономика вече възлиза на близо една пета от световната, като делът ѝ е достигнал 18 процента. Абсолютната бедност в страната с население от 1,4 милиарда души вече не съществува, а средната продължителност на живота се повиши от 74,8 до 78,2 години, посочва още китайската държавна новинарска агенция.
Сесията на парламента потвърждава тенденцията Си Цзинпин да се обгражда с верни хора, които да прокарват неговия курс.
Смятан за прагматик, новият премиер Ли Цян е близък съюзник на президента, посочва Би Би Си. В началото на този век 63-годишният Ли е бил началник на кабинета на Си, по онова време партиен секретар на източната провинция Чжъцзян. През 2017 г., след като неговият политически ментор вече бе станал президент на Китай, той застана начело на партията в близкия мегаполис Шанхай.
Ли Цян ще има за основна задача да даде импулс на изпитващата затруднения китайска икономика. По принцип в Китай премиерът отговаря именно за текущите въпроси.
Си Цзинпин обвини по-рано тази седмица Съединените щати, че се опитват да изолират Китай и да забавят неговото развитие, отбелязва АП. Тази позиция отразява нарастващото недоволство на ККП, че стремежът ѝ към просперитет за китайското население и глобално влияние на страната е заплашван от наложените от САЩ ограничения пред достъпа до технологии. Освен това Пекин възприема подкрепата за Тайван и някои други ходове на Вашингтон като прояви на враждебност.
Водената от Запада начело със Съединените щати кампания за "сдържане и потискане" на Китай
"донесе безпрецедентни, тежки предизвикателства", заяви китайският президент пред парламента във вторник. Той призова китайското общество да има смелостта да даде отпор.
Това показателно изказване бе изненадващо остро,
предвид факта, че Си Цзинпин дава вид, че е над проблемите, и обикновено прави вежливи, положителни публични коментари, отбелязва АП.
Китай не е единствената държава, която е недоволна от глобалната политическа и икономическа доминация на Съединените щати. Според китайските лидери обаче американската администрация иска да предотврати превръщането на страната им в свой регионален, а евентуално и световен съперник.
През последните години Китай се сближи с Русия на президента Владимир Путин
на базата на все по-отявлено антизападните позиции на двете източни сили. Вашингтон и неговите съюзници неколкократно предупредиха през изминалите седмици Пекин да не помага на Москва за нейната война срещу Украйна.
В този контекст китайският парламент прие на сесията си широкообхватен план за реформиране на държавните институции.
Той предвижда увеличаване на капацитета на страната в дигиталната сфера и по-силен акцент върху науката и изследванията. Целта на Китай е да постигне независимост в тези ключови сектори, в които според него Западът се опитва да не му позволи да се развие, отбелязва АФП.
Агенцията изброява дълъг списък с въпроси, които потенциално може да засилят напрежението между Пекин и Вашингтон:
предполагаемите китайски шпионски балони над Съединените щати, претенциите на комунистически Китай за самоуправляващия се демократичен остров Тайван, севернокорейската ядрена програма, териториалните спорове на КНР с няколко държави в Южнокитайско море, "войната за чиповете", потискането на уйгурското малцинство в Синцзян, подкрепата на САЩ за Хонконг и споровете за произхода на новия коронавирус.
По всичко изглежда, че Си Цзинпин, заздравил хватката си върху властта в Китай, ще продължи курса на азиатския гигант
към вътрешно развитие и оспорване на глобалната доминация на Съединените щати. Показателен за това, че двете световни сили все повече се възприемат като съперници, е фактът, че ситуацията не се промени особено при сегашния американски президент Джо Байдън. Демократът дойде на власт с обещанието да скъса с политиката на своя републикански предшественик Доналд Тръмп както във вътрешен план, така и на международната сцена. И Байдън наистина го направи в много сфери, но запази твърдия курс към Китай.
