У миротворяването на Русия по модела на Ангела Меркел не проработи. Бившата канцлерка на Германия упорито отказва да признае провала на своята политика спрямо Путин, съобщи Deutsche Welle.
Текстът е написан от Константин Егерт.
Ангела Меркел сигурно не е имала намерение да предизвиква скандал. В интервю за левия унгарски портал Partizàn бившата канцлерка на Германия просто рекламираше мемоарите си. Тя реши да разкаже за опитите си да предотврати пълномащабна руска инвазия в Украйна, но хвърли медийна бомба.
Интервюто на Меркел и възторгът на Z-блогърите
"През юни 2021 година почувствах, че Путин вече не възприема Минските споразумения сериозно и именно затова исках да създам нов формат, в който да можем да говорим директно с Путин от името на Европейския съюз (ЕС)", разказва Меркел в интервюто. Планът обаче се провалил. "Някои не го подкрепиха. На първо място това бяха балтийските страни, но и Полша беше против. Във всеки случай новият формат (на преговорите с Русия – бел. ред.) не се осъществи. Аз напуснах поста си и след това започна агресията на Путин", обобщава бившата канцлерка на Германия.
И макар че "след това" не означава непременно "вследствие на това", именно тази логическа верига беше възприета от мнозина като прехвърляне на част от отговорността за руската инвазия в Централна Европа.
В балтийските столици и Варшава думите на Меркел предизвикаха очакваната буря от възмущение. В крайна сметка именно литовците и поляците от момента на руското нападение над Грузия през 2008 година предупреждаваха, че Русия няма да спре дотук.
Руските пропагандни предавания и Z-каналите в Телеграм също избухнаха, но от радост. Според тях бившата правителствена ръководителка на най-многолюдната държава в ЕС е застанала на тяхна страна и е потвърдила, че виновни за настоящите проблеми на континента са "патентованите русофоби" от балтийските държави и Полша. Именно те пречели на "истинските европейци" да установят отношения с великия източен съсед, да предадат на "нас", тоесто на Русия, контрола над всички тези "Украйни" и "Молдови" и да получат в замяна евтин газ и голям пазар за европейската промишлена продукция.
Какво разбрах, когато вечерях с Меркел
През далечното лято на 2008 година имах възможност да разговарям лично с Меркел по време на неформална и доста продължителна вечеря. Без да влизам в подробности за частния разговор, ще споделя основното си впечатление: Ангела Меркел е взела съзнателно и отдавна решението да следва линия на фактическо умиротворяване на путинския режим.
За разлика от своя предшественик Герхард Шрьодер, когото Кремъл лесно постави под контрол с ласкателства и поста в "Северен поток", Меркел едва ли е получила някаква лична изгода от тази политика. Бившата канцлерка смяташе и очевидно продължава да смята, че е действала в интерес на Германия и на същата тази "истинска" Европа, която започва на запад от границата между Полша и ФРГ.
Сметките са били такива: Русия може да не стане и най-вероятно няма да стане демокрация, но чисто материалните ползи от зависимостта от нефт и газ ще бъдат толкова значителни за нея, че Кремъл задължително ще избере "мир и стабилност". И ако за това е необходимо (неофициално, разбира се) съгласие с това Москва да доминира политически в т.нар. "постсъветско пространство", то това като цяло би била приемлива цена.
Интервюто с Меркел – подарък за Путин, АзГ и комунистите
В светлината на такава политика изглежда логично, че на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 година Меркел блокира присъединяването на Грузия и Украйна към Алианса - в съюз с бившия президент на Франция Никола Саркози. Именно това решение се превърна в реална, а не измислена първопричина за руската агресия срещу двете страни.
Интервюто на Меркел за унгарския портал е подарък не само за руската пропаганда, но и за европейските крайнодесни и крайнолеви. И едните, и другите – макар и по различни причини – мразят Меркел. За тях тя е символ на "глобализма", "диктата на ЕС", "германския реваншизъм", "политиката на отворените граници" – всеки ще намери нещо, за което да я критикува. Но френските и чешките комунисти, Фицо, Орбан и "Алтернатива за Германия" (АзГ) сега ще кажат: "Ако включително Меркел смята, че не само Путин е виновен за войната, тогава излиза, че ние сме прави". Следователно трябва да се прекрати подкрепата за Украйна и да се договори мир на всяка цена (т.е. за сметка на същата Украйна).
Йозеф Бек, заемал поста външен министър на Полша през 1930-те, е казал следното: "Мирът, както и почти всички неща в живота, има цена – висока, но напълно определима". Мирът по модела на Меркел не се осъществи. Жалко, че самата тя – поне засега – не е готова да го признае. Цената на нейната провалена политика днес плаща Украйна.
