Според оценките в България, най-бедната страна в ЕС, близо 10% от населението - между 800 хил и 1 млн. души, принадлежат към ромския етнос.
От тях между 70 и 80 на сто са безработни - предимно жени и младежи, сочат данни на Комисията срещу расизма и нетолерантността към Съвета на Европа.
Кризата засегна най-вече сезонните работници от ромски произход, които обикновено бяха най-много в Гърция и Испания.
С настъпването на кризата в тези две страни те се завърнаха в България, където за тях няма работа, обяснява Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет.
Освен това бившото българско социалистическо правителство сведе изплащането на социални помощи за ромите до 12 месеца, за да ги накара да работят или да следват курс за професионална квалификация и да попречи на безделниците сред тях да се превърнат в престъпници.
Тази разпоредба беше забранена от ЕС, но промяната все още не е въведена в България.
През 2005 г. започна европейската програма за подобряване на условията на живот на ромите, наречена "Десетилетие на ромското включване 2005-2015", то тя още не е дала резултати, смята Кънев.
В Румъния бедността е видима реалност в ромските общности, призна правителството. Там според неправителствените организации живеят 2,5 млн. роми - най-голямата общност от всички 27 страни членки на ЕС.
Официално ромите са пет пъти по-малко, но това е така, защото в Румъния, както и в други държави, много от тях крият произхода си поради страх от дискриминация.
В официално проучване 62% от анкетираните роми заявяват, че те самите или хора от техните семейства поне веднъж през последния месец са си лягали вечер с празен стомах. Подобен отговор на този въпрос са дали едва 12 на сто от анкетираните румънци, които не са от ромски произход.
Родителите на повечето от половината румънски ромски деца нямат средства, за да им купят ботуши или зимно палто, сочи изследването. При неромските деца само 15 на сто от родителите имат подобен проблем.
За да помогне на ромите, Букурещ деблокира 25 млн. евро през 2009 г. с помощта на ЕС. Тези средства са предназначени за програми за подобряване на ромския достъп до работни места, за обновяване на жилищата им и за насърчаване на образованието.
В останалите 10 европейски страни, които участват в програмата, ситуацията също не е по-розова.
В Словакия, където живеят 500 хил. роми - или близо 10% от населението, както и в Унгария, ромите бяха изключени от активния живот и изтикани в границата на обществото след падането на комунизма, по времето на който беше установена известна равнопоставеност сред населението, вкл. и по въпросите на образованието.
В Унгария, където ромите са 600 хил. - или между 6 и 8 на сто от населението, правителството увеличи трикратно бюджета за 2009 г. в сравнение с този за миналата година, предвиден за премахване на ромските гета, за настаняване на ромите в нови жилища и за насърчаване на тяхното интегриране в държавния сектор.
Икономическата криза обаче принуди Будапеща да промени плановете си и да намали работните места, на които предвиждаше да назначи представители на този етнос.
Днес около 40% от младите унгарски роми не завършват дори начално образование. Едва 5 на сто преминават зрелостните изпити, а 1% завършват висше образование.
В България, както и в Румъния, половината от ромските деца никога не са ходили на училище, според статистика на ЕС. 85 и 90 на сто от 500-те места, запазени за ромите годишно в румънските университети, са заети.
ЕС критикува редовно Словакия и България, че поставят ромските деца в специализирани паралелки, защото не говорят официалния език.
Въпреки напредъка в някои страни, Европейският парламент отправи неотдавна критика, че нивото на квалификация на ромите остава далеч под средното за ЕС, което води до висока безработица сред тях.
Източник: БТА
Последвайте ни
