Е вропейската комисия се готви да представи предложение за Европейски акт за децата онлайн (EU Kids Act), който предвижда ограничения за достъпа на непълнолетни до платформи като Instagram, TikTok и YouTube. Проектът включва и нови изисквания за безопасност на онлайн услугите, сред които видеоигри и чатботове с изкуствен интелект.
Фон дер Лайен: ЕС ще предприеме действия срещу социалните мрежи
Според поверителния документ деца под 15 години няма да могат да създават профили в социални мрежи и платформи за споделяне на видеосъдържание без одобрението на родителите. В същото време технологичните компании ще трябва да проектират цифровите си услуги така, че безопасността на децата да бъде заложена още при създаването им.
Очаква се председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да представи основните параметри на предложението по време на речта си „За състоянието на Съюза“ пред Европейския парламент на 16 септември. Самият законопроект трябва да бъде публикуван на 17 септември.
- Натиск за общоевропейски правила
Франция, Гърция, Австрия, Дания, Испания, Белгия, Италия, Германия, Полша и Нидерландия обмислят или вече разработват национални правила за ограничаване на достъпа на деца до социалните мрежи.
Това увеличава натиска върху Брюксел да въведе общоевропейски подход и да предотврати разпокъсването на правилата между отделните държави.
През юли група експерти, свикана от Европейската комисия, публикува препоръки за подобряване на онлайн безопасността на децата. Според „Евронюз“ много от тях са включени в подготвяния законопроект.
„Технологичните компании носят основната отговорност да направят продуктите си безопасни. Родителите, а не алгоритмите, трябва да отглеждат децата на Европа“, се посочва в документа.
ЕК готви общоевропейско приложение за проверка на възрастта онлайн
- Законът ще обхваща и AI чатботове
Обхватът на проекта е по-широк от първоначално очакваното. Освен социалните мрежи и платформите за споделяне на видео, той ще включва и онлайн игрите, както и AI спътници.
В документа социалните мрежи, платформите за видео и онлайн игрите са определени като услуги, които крият „специфични рискове, произтичащи от начина им на проектиране за непълнолетни“.
В обхвата попадат и чатботове и AI спътници, описани като „виртуални инструменти, които могат да дават на непълнолетни съвети за психичното здраве и личностното развитие“.
От предложението са изключени услуги, предназначени и управлявани за образователни цели или от публични органи. Извън обхвата ще останат и системи с изкуствен интелект, предназначени за офисна или индустриална употреба.
- Какви ще са възрастовите ограничения
Проектът съчетава изисквания за безопасност още при проектирането на всички засегнати цифрови услуги с минимална възрастова граница, която ще се прилага за социалните мрежи и платформите за споделяне на видео.
Ограниченията ще важат за непълнолетните под 15 години, като са предвидени различни правила според възрастта:
- Децата под 3 години няма да имат достъп до социалните мрежи и други високорискови услуги.
- Децата между 3 и 13 години ще могат да използват услуги, съобразени с възрастта им, под надзора на възрастен.
- На възраст между 13 и 15 години ще бъде разрешен ограничен достъп до социални мрежи и платформи за видео, с ограничени функции и под родителски контрол.
- Непълнолетните между 15 и 18 години ще могат да използват платформите без съгласието на родителите, но правилата за безопасност при проектирането ще продължат да се прилагат.
- Ще се проверява възрастта на потребителите
Компании като Meta и Google ще трябва да проверяват възрастта на потребителите при създаване на нов профил.
Това може да става чрез общоевропейско приложение за проверка на възрастта или чрез други национални решения, които установяват единствено дали потребителят е над определена възраст.
За съществуващите профили също ще се изисква пропорционална проверка. Като пример е посочено установяване от колко време даден потребител е абониран за съответната услуга.
- Забрана на някои механизми за привличане на внимание
Проектът съдържа списък с изисквания и забрани, които технологичните компании ще трябва да спазват, за да осигурят подходяща за възрастта среда.
Сред забранените функции са безкрайното превъртане на съдържанието, изкуствените известия и определени механизми за награждаване.
Алгоритмите за препоръки ще трябва да бъдат проектирани така, че да предотвратяват т.нар. „заешки дупки“ и препоръки, основани единствено на показателите за ангажираност на потребителя.
Рисковите настройки трябва да бъдат изключени по подразбиране, а профилите на непълнолетните да бъдат частни. Непознати потребители няма да могат да се свързват с тях.
Предвижда се и подаването на сигнали за вредно съдържание да бъде улеснено.
Родителите ще получат достъп до инструменти за родителски контрол, съобразени с възрастта на децата.
ЕС готви да забрани социалните мрежи за децата
- Специални правила за игрите и AI
„Тези правила и принципи ще бъдат допълнени от специфични ангажименти за онлайн игрите, чатботовете с изкуствен интелект и AI спътниците, като ще бъде приложен подход на съвместно регулиране, основан на саморегулиране от страна на индустрията“, се посочва в документа.
Така новите изисквания няма да се ограничат само до социалните мрежи, а ще обхванат и други цифрови услуги, които могат да създават специфични рискове за непълнолетните.
- По-голяма отговорност за технологичните компании
Брюксел често е критикуван, че цифровите правила не се прилагат достатъчно строго, тъй като онлайн средата се развива по-бързо, отколкото публичните органи могат ефективно да я контролират.
Затова Европейската комисия предлага по-голяма част от отговорността да бъде прехвърлена върху технологичните компании. Те ще трябва да доказват, че спазват правилата за безопасност на децата.
Онлайн услугите, които вече попадат под по-строгия режим на Акта за цифровите услуги (DSA), тъй като се считат за носещи системен риск за обществото, ще трябва да получават разрешение от Европейската комисия, преди да въвеждат нови функции, които могат да засегнат децата.
Предвижда се технологичните компании да плащат и надзорна такса, чрез която да се финансира прилагането на новите правила.