Д вама души прекарват една вечер в една и съща градина и получават приблизително еднакъв брой ухапвания от комари. До сутринта единият едва ги забелязва, докато другият е покрит с големи, подути и силно сърбящи пъпки, които не минават с дни.
Повечето от нас са изпитвали това или познават някой, който го е преживявал. Но защо ухапванията от комари засягат някои хора толкова различно? Отговорът се крие в начина, по който слюнката на комара взаимодейства с нашата уникална имунна система, пише The Independent.
Когато комар ви ухапе, той инжектира слюнка в кожата ви. Имунната система разпознава слюнката като чуждо тяло и освобождава хистамин – химикал на имунните клетки, който причинява симптоми на алергия като зачервяване, подуване и сърбеж.
Но това обяснява само частично случващото се. Слюнката на комара съдържа и редица други биологично активни съединения, които взаимодействат с имунната система по по-сложен начин, отколкото се смяташе досега.
Например, слюнката на комара съдържа протеини, които предотвратяват съсирването на кръвта и я поддържат течна, за да може той да се храни необезпокоявано. Тези същи протеини в слюнката влияят върху имунния отговор на мястото на ухапването. Вместо да действа единствено като помощно средство за хранене, слюнката на комара може да промени местната имунна среда в рамките на минути след ухапването.
Казано по-просто, слюнката подтиква имунната система към определен вид реакция (наречена „Th2“ отговор), която е по-свързана с реакции от алергичен тип, отколкото с борбата с инфекции. Това временно прави близките кръвоносни съдове по-пропускливи, което помага за привличането на допълнителни имунни клетки към зоната.
При обикновено ухапване това означава най-вече повече зачервяване, подуване и сърбеж. Но изследователите смятат, че същата тази имунна промяна може да улесни пренасяните от комари вируси да се установят в кожата и да се разпространят из тялото.
Защо някои хора реагират по-силно
Една от най-поразителните характеристики на ухапванията от комари е огромното разнообразие в начина, по който хората реагират.
Мащабно генетично проучване сред над 84 000 души потвърждава това. Хората съобщават за широк спектър от реакции – от малки, леки подутини до големи и силно оточни. Дори реакциите на един и същ човек към ухапвания от комари се променят с течение на времето.
Децата често реагират по-силно от възрастните, а хората, изложени на непознати видове комари, също могат да реагират различно, тъй като слюнката варира при различните видове. Причината за това до голяма степен се дължи на степента на излагане.
Реакциите са най-силни първите няколко пъти, когато даден човек е изложен на ухапване от конкретен вид комар. Те отслабват при повторно излагане, тъй като имунната система се приспособява – подобно на постепенно изграждане на толерантност.
Тъй като децата просто все още не са били хапани толкова много пъти, е по-вероятно да са в тази фаза на по-силна реакция. Същата логика обяснява и ефекта от „непознатия вид“: възрастен, който реагира леко на местните си комари, може да реагира силно при пътуване на място с различни видове комари, тъй като имунната му система не се е срещала с тези конкретни протеини в слюнката.
Генетиката вероятно също допринася, като наследените разлики в имунната регулация влияят върху това колко силно реагира човек. Но основната причина хората да реагират толкова зле на ухапвания от комари се свежда до наличието на лека свръхчувствителност към слюнката на комара.
Значително по-малък брой хора развиват преувеличени локални реакции, понякога наричани синдром на Скийтър (Skeeter syndrome), при които отокът се разпростира далеч извън самото ухапване и често се бърка с бактериален целулит (кожна инфекция, която причинява зачервяване и подуване).
Няма една-единствена известна причина за свръхчувствителността. Смята се обаче, че синдромът на Скийтър е резултат от необичайно силен имунен отговор към протеините в слюнката на комара, включващ специфични за комарите антитела и други възпалителни имунни реакции.
Защо някои хора развиват тази преувеличена реакция не е напълно изяснено – въпреки че възрастта, предишното излагане на ухапвания и индивидуалната податливост могат да играят роля. За щастие, тежките алергични реакции към ухапвания от комари са изключително редки.
Ако сте от хората, които реагират зле на ухапвания от комари, прилагането на студен компрес малко след ухапването може да помогне за намаляване на отока. Оралните антихистамини и леките кортикостероидни кремове за локално приложение също могат да облекчат сърбежа и възпалението, особено когато се използват рано.
Избягвайте разчесването, тъй като то може да удължи възпалението, да увреди кожата и да увеличи риска от инфекция. Хората, които развиват необичайно големи реакции, засилваща се болка или треска, трябва да потърсят медицинска помощ.
Предотвратяването на ухапванията остава най-добрата стратегия. Използването на репеленти срещу насекоми, покриването на откритата кожа и спането под мрежи, третирани с инсектициди на места, където се срещат пренасяни от комари болести, могат да намалят риска от ухапване.
Слюнката на комарите и болестите
Последиците от слюнката на комарите надхвърлят досадните, сърбящи ухапвания, които оставят след себе си. Изследователите все повече признават, че тези протеини в слюнката могат да влияят на това какво се случва, когато патогените се предават от комари на хора.
По-конкретно, същите имунни промени, които на първо място причиняват сърбящите ухапвания, изглежда помагат на пренасяните от комари вируси като денга, Зика и западнонилски вирус да установят по-силна първоначална инфекция и да се разпространят из тялото по-бързо, отколкото ако вирусът беше инжектиран без слюнка до него.
Друго интригуващо откритие идва от изследванията на маларията. Знаково проучване установи, че деца, заразени с Plasmodium falciparum (видът паразит, отговорен за най-тежката форма на малария при хората), произвеждат променена телесна миризма в сравнение с незаразените деца. Няколко химични съединения са присъствали в по-високи нива и комарите са били привлечени от някои от тези миризми.
Тези констатации показват, че маларийните паразити могат да променят миризмата на гостоприемника по начини, които биха могли да увеличат привличането на комари, потенциално подобрявайки техните шансове за предаване на заразата.
Именно поради тези причини учените в момента проучват ваксини, насочени към самата слюнка на комарите, а не само към патогените, които тя носи.
Ухапването от комар може да изглежда като дребно лятно дразнение, но то отразява сложно взаимодействие между слюнката на комара и имунната система.
Добави ни в предпочитани източници в Google
