Бенедикт XVI, който по-рано днес обяви оттеглянето си на 85-годишна възраст, ще остави спомен за папа, който искаше да изясни посланието на една опетнена от различни скандали Църква, сред които този с педофилията, и който се стремеше да помири вярата и разума в съвременния свят, пише АФП в портрет на Бенедикт XVI.
Именитият германски професор по богословие не блестеше с пламенното усърдие на предшественика си Йоан Павел II, но с течение на годините си спечели нарастващо уважение. Той стана папа на 19 април 2005 г. на 78-годишна възраст, след като близо четвърт век управляваше Конгрегацията за доктрината на вярата - влиятелна институция, страж за чистотата на католицизма, наследник на Светата инквизиция.
Папа Бенедикт XVI се изправи пред
най-тежката криза в съвременната Църква-
наплива от разкрития в редица страни от Европа и Северна Америка за случаи на сексуален тормоз над деца от духовници, допълнително влошени от "клетвата за мълчание" на висшестоящите им.
Бенедикт XVI остро осъди тези "грехове" и нареди нулева толерантност към тях. Той изрично поиска прошка от жертвите на сексуални посегателства през юни 2010 г. През 2012 г. папата се сблъсква със скандал във Ватикана с изтичане на поверителни документи, при който е арестуван собственият му иконом Паоло Габриеле - симптом на недоволството и разделенията в курията.
В стотици проповеди и речи Бенедикт XVI разви съдържанието на вярата и често призоваваше самото духовенство да се върне към същността на Исусовото послание.
Макар и да
отказа всякаква еволюция на Църквата по нравствени въпроси
(аборти, евтаназия, семейство,хомосексуалност), този консервативен папа стана първият, който прие употребата на презервативите в ограничени случаи - за избягване на заразяване със СПИН.
Роден на 16 април 1927 г. в скромно семейство в селцето Марктъл ам Ин на силно
католическата Бавария, Йозеф Рацингер
влиза в семинария през 1939 г. Същата година
се записва в
Хитлерюгенд
(нацистката младежка организация), което е било задължително. Папата не веднъж е осъждал "нечовечността" на нацисткия режим, винаги е подчертавал, че това присъединяване е станало против волята му.
Ръкоположен за свещеник през 1951 г., Йозеф Рацингер
придобива реален пасторски опит само от 1977 до 1981 г. в
Мюнхен.
Преподавал е богословие в редица германски университети, а след това е участвал като експерт във Втория ватикански събор (1962-1965 г.). Той е бил сред най-либералните експерти. По време на папския конклав през 1978 г. той опознава по-добре бъдещия папа Йоан Павел II, който през ноември 1981 г. му възлага управлението на Конгрегацията за доктрината на вярата.
Бенедикт XVI се стремеше да върне интегристите в лоното на Църквата, стига те да приемат решенията на Събора. Той призова европейците да не отхвърлят "християнските си корени". Работеше е за "новата евангелизация", но също така се е отнасяше с уважение към невярващите.
Този папа
породи няколко полемики.
Първата избухна през
септември 2006 г. и го противопостави на мюсюлманския свят след речта му за отношенията между разум и вяра в Регенсбург.
През януари 2009 г. решението му да отмени отлъчването на четирима епископи интегристи, един от които - британецът Ричард Уилямсън - отрича Холокоста, предизвика бурни реакции. Той обаче редовно е проявявал уважение към мюсюлманите и особено към евреите.
