Привържениците на Реза Пахлави се определят като монархисти. Синът на сваления през 1979 г. шах обаче твърди, че не иска нито корона, нито титла. „Нямам лични амбиции“, увери 65-годишният политик по време на Мюнхенска конференция по сигурността. Краят на неговата „жизнена мисия“ щял да настъпи, когато в Иран поеме управлението демократично избрано правителство.
Престолонаследникът в изгнание, който иска да промени Иран: Кой е Реза Пахлави?
Това звучи безкористно. Много от критиците му обаче не му вярват. Те предполагат, че той иска да замени Ислямската република с друга диктатура. Може ли да му се вярва, че след 47 години опозиционна дейност би предал властта, ако успее да я придобие?
Засега това е само теоретичен въпрос. Смяна на режима не се очертава в близко бъдеще. Протестното движение е потушено. Неограничената готовност на властовия апарат да използва насилие кара много иранци да вярват, че само външна военна интервенция би могла да свали Ислямската република.
Синът на последния ирански шах призова САЩ за бърза намеса в Иран
Много експерти обаче имат сериозни съмнения и по този въпрос. Съединени американски щати видимо се подготвят за евентуална атака. Втори самолетоносач с придружаващи кораби се очаква в региона. Десетки допълнителни бойни самолети и системи за противовъздушна отбрана бяха разположени в обсега на Иран.
Не е ясно обаче дали Доналд Тръмп изобщо се стреми към смяна на режима, камо ли към демократичен преход. И дори да го прави, остава съмнително дали ограничени военни удари и ликвидирането на отделни лидери биха застрашили оцеляването на режима. В същото време през последните седмици в Иран се случиха неща, които малцина очакваха. Това важи и за новата роля на бившия престолонаследник като най-видимата символична фигура на иранската опозиция. Последната протестна вълна не беше предизвикана от него, но той се намеси в решителен момент и се възползва от ситуацията.
Синът на сваления ирански шах призова протестиращите да се "подготвят за превземане"
Когато през януари Пахлави призова иранците в два конкретни дни да излязат на улицата в точно определен час, се проведоха най-големите демонстрации от 2009 г. насам. Това изненада мнозина, включително впоследствие арестувания политик Али Шакури-Рад, който заяви: „Не вярвам някой да е очаквал, че толкова много хора ще откликнат на призива на Реза Пахлави – нито самият той, нито реформаторите, нито принципалистите, нито силите за сигурност.“
Макар само част от демонстрантите да скандираха името на сина на шаха, той се вижда легитимиран като „лидер на националното въстание“. Много иранци обаче оспорват претенцията му за единствено представителство.
В интервю за персийската редакция на "Би Би Си", запитан защо не е успял да се сближи с други опозиционери, Пахлави отговори остро, че това е „много типичен въпрос“ за медия, от която не очаквал друго. „Чухте ли в Иран скандирания на други имена?“ По време на движението „Жена, живот, свобода“ преди три години той все още се опитваше да намери общ знаменател с други опозиционни фигури, но съюзът бързо се разпадна. Този път той иска да действа самостоятелно.
Когато баща му беше свален през 1979 г., Реза Пахлави се намираше в Тексас, където се обучаваше за пилот. От осемнадесетгодишна възраст той не е стъпвал в Иран, което повдига въпроса дали изобщо би могъл да ръководи преходен процес. От изгнание той многократно се предлагаше като опозиционен лидер, но с ограничен успех. Какво е различното този път?
Важен фактор е Iran International. Лондонската телевизия в изгнание вече е наричана от критиците „Pahlavi International“, тъй като бившият престолонаследник често е в центъра на отразяването. Въпреки че сателитните чинии са официално забранени, каналът вероятно достига до повече ирански домакинства от държавната телевизия.
Дори по време на януарската интернет блокада Iran International остана един от най-важните източници на информация. Кой финансира телевизията, не е ясно. Каналът, както и Пахлави, поддържа добри отношения с Израел. Когато премиерът Бенямин Нетаняху наскоро посети Вашингтон, той взе кореспондент на телевизията в правителствения си самолет. През 2023 г. Нетаняху прие Пахлави в Израел. Според разследване на вестник Хаарец неговото правителство е финансирало кампания в социалните мрежи в подкрепа на Пахлави.
Не е ясно колко подкрепа получава бившият престолонаследник от Вашингтон. Президентът Тръмп заяви, че не знае дали иранците биха приели лидерството на Пахлави. Специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф и сенатор Линдзи Греъм са се срещали с него. Други политици, към които той се е обърнал, поне публично са избягвали подобни срещи. Въпреки това Тръмп вероятно е сред причините Пахлави да е толкова във фокуса на вниманието, тъй като за първи път сериозно се обсъжда възможността за смяна на режима отвън, което прави координацията с чужбина по-важна.
Остава неясно дали Пахлави разполага със структури и в самия Иран. Според „Файненшъл таймс“ неговият екип е изградил „клетки“, които могат да бъдат активирани за кампании. На 8 януари, разказват жители на Техеран, скандиранията в негова подкрепа били единични, а мнозина се опитвали да ги заглушат с други лозунги. На 9 януари обаче значително повече хора скандирали „Да живее шахът“, което изненадало мнозина. Очевидно отчаяната надежда за смяна на режима е засилила копнежа по лидер. Дори много немонархисти в момента виждат в Пахлави „единствената опция“.
Синът на последния ирански шах се зарече да се завърне в Иран
Това е свързано и със загубата на доверие сред младите иранци към вътрешната опозиция. През 2009 г. лидерът на Зеленото движение Мир Хосейн Мусави успя да мобилизира над милион души, разгневени от спорните президентски избори. Днес бившият министър-председател е под домашен арест вече 15 години. Той настоява за конституционен референдум и организиран край на Ислямската република без външна намеса. След януарското кръвопролитие 83-годишният политик призова армията да свали оръжие. Въпреки това мнозина, особено сред поколението Z и в диаспората, го смятат за твърде тясно свързан с режима.
Женското движение, защитниците на трудовите права и студентските групи също имат значителен мобилизационен потенциал. Режимът обаче предотвратява нарастването на влиянието им чрез арести на водещи фигури като Наргес Мохамади и Насрин Сотуде. Към същото политическо течение принадлежи и 69-годишният Мостафа Таджзаде, бивш заместник-министър на вътрешните работи, който от години настоява за демокрация и оставка на върховния лидер Али Хаменей. Наскоро той бе осъден на още 14 месеца затвор.
Систематичното потискане на вътрешната опозиция отвори пространство за опозиционери в изгнание като Пахлави. Освен това режимът чрез онлайн кампании с фалшиви профили разпалва различията между различните лагери и допринася за разцеплението. В диаспората различни групи често се обвиняват взаимно в сътрудничество с режима, докато вътре в страната подходът е по-прагматичен.
Етническите малцинства имат собствени структури на съпротива. Сунитските белуджи се обединяват около духовника Маулви Абдолхамид. Кюрдски и арабски групи са частично въоръжени и добре организирани. Те гледат критично на Пахлави заради опита с неговия баща и негови изказвания относно малцинствата.
В диаспората групата на Народните муджахидини, известна и като Национален съвет за съпротива на Иран, също разполага със стабилни структури. Наскоро тя мобилизира около 10 000 демонстранти в Берлин. Лидерката ѝ Мариям Раджави произнесе реч, а бившият държавен секретар на САЩ Майк Помпео се включи на живо. В самия Иран обаче групата няма значително влияние. „99 процента от иранците отхвърлят Народните муджахидини“, обяснява Раз Зимт от Института за национални изследвания по сигурността в Тел Авив.
Съществува и пропаст между диаспората и реалностите в страната. „Диаспората винаги очаква ние да поведем, но когато става дума за властта, не мислят за никого вътре в страната, който е платил цена за демократична промяна“, казва активистка за правата на жените в Техеран. От Мюнхен Пахлави може по-лесно да заяви: „Готови сме да умрем за свободата.“ Някои в Иран му приписват съпричастност към многото жертви, защото не е предупредил за смъртоносната опасност.
Критиците му питат къде са били онези 50 000 представители на режима, които според негови твърдения чрез сигурна онлайн връзка са заявили готовност да сменят страната.
Освен това го обвиняват, че се обгражда със съветници и привърженици, които водят кампании срещу други опозиционери. В Мюнхен демонстранти скандираха „Смърт на левите“ и „Смърт на сепаратистите“. Пахлави заяви, че смята режима за отговорен за много от тези кампании: „Всички сме в една лодка“. Не само той призовава за временно оставяне на различията настрана. Активистката Масих Алинеджад реагира на скандиранията „Да живее шахът“ и „Жена, живот, свобода“ по време на реч в Женева с думите: „Боря се и двата лозунга да могат да бъдат свободно скандирани в Иран, без хората да бъдат убивани за това.“ Обща стратегия обаче все още няма.
