Ж ан-Мари Льо Пен е роден на 20 юни 1928 г. в Ла Трините, Франция. Той беше френски националист, основател и лидер (1972-2011 г.) на политическата партия „Национален фронт“, която представлява основната дясна опозиция на основните консервативни партии в страната от 70-те години на ХХ в. до началото на XXI в.
Жан-Мари Льо Пен почина на 96 години
Като противоречива фигура, която често е била кандидат за президент, Льо Пен е обвиняван от опонентите си в ксенофобия и антисемитизъм.
Льо Пен, син на моряк, е роден в крайбрежно село в Бретан и посещава йезуитски пансион във Ванн. През 40-те години на миналия век посещава юридическия факултет на Парижкия университет, а през 1954 г. се присъединява към Френския чуждестранен легион и служи като парашутист в Алжир и във Френски Индокитай.
Communiqué de presse - Le Rassemblement National rend hommage à Jean-Marie Le Pen :
— Rassemblement National (@RNational_off) January 7, 2025
Jean Marie Le Pen nous a quittés.
Avec lui se tourne une page de l’histoire politique française et, compte tenu de l’impulsion continentale qu’il donna au combat pour les Nations, de l’histoire… pic.twitter.com/3R8t3dxgSd
След завръщането си във Франция Льо Пен става последовател на издателя Пиер Пужад, който по това време ръководи протестно движение срещу данъците, и през 1956 г. е избран за депутат в Националното събрание като най-младия му член. Преизбран в Националното събрание през 1958 г., той е победен през 1962 г., след което основава дружество, което продава записи на нацистки речи и германски военни песни.
През 1972 г. Льо Пен създава политическата партия „Национален фронт“. От самото начало партията на Льо Пен подчертава заплахата за Франция, която представлява имиграцията - особено арабската имиграция от бившите колонии на Франция в Северна Африка. Партията също така се противопоставя на европейската интеграция, подкрепя повторното въвеждане на смъртното наказание и се стреми да забрани изграждането на допълнителни джамии във Франция.
Самият Льо Пен постоянно бива въвлечен в политически спорове; например през 60-те години на ХХ в. получава условна присъда от два месеца затвор и глоба от 10 000 франка за „извинение за военни престъпления“; признат е за виновен в нарушаване на френския закон, забраняващ отричането на Холокоста, за коментари, направени през 80-те години, в които описва Холокоста като обикновена „подробност“ в историята на Втората световна война; а през 1998 г. е осъден за нападение над политически опонент и му е забранено да заема или да се кандидатира за длъжност за две години.
🇫🇷🚨 FLASH – Avant sa mort, Jean-Marie Le Pen s’est converti au judaïsme en déclarant : « Ça fera un de moins. » pic.twitter.com/s0aTiDRc9k
— Pediavenir (@Pediavenir) January 7, 2025
Въпреки това стилът и политиката на Льо Пен спечелиха значителна подкрепа, особено от работническата класа, която през 80-те и 90-те години страдаше от нарастващата престъпност и високата безработица.
Той се кандидатира няколко пъти за президентския пост; макар че през 1974 г. получава по-малко от 1%, през 1988 г. и 1995 г. печели около 15%. През 2002 г. Льо Пен побеждава министър-председателя Лионел Жоспен на първия тур на президентските избори, като печели 18% от гласовете. Въпреки това, при положение че почти целият френски политически естаблишмънт - включително Социалистическата партия и Френската комунистическа партия - подкрепя консервативния президент Жак Ширак и при масовите демонстрации срещу Льо Пен в цялата страна, той е лесно победен на втория тур.
През 2007 г. той събира малко над 10% от гласовете на първия тур, което е недостатъчно, за да се класира за втория тур. Три години по-късно Льо Пен обявява, че ще се оттегли като лидер на Националния фронт, а през януари 2011 г. го наследява дъщеря му Марин Льо Пен.
От 1984 г. до началото на 21 век Льо Пен е избран за член на Европейския парламент. През 2005 г. той категорично се противопоставя на предложената конституция на Европейския съюз, която френските избиратели в крайна сметка отхвърлят.
През май 2009 г. Европейският парламент гласува да не допусне Льо Пен да председателства откриващата му сесия, която ще се проведе след европейските избори през юни. Той направи това, като отмени правило, което позволяваше на най-възрастния член на органа - Льо Пен - да говори пред новата асамблея.
Марин Льо Пен съживи Националния фронт и го позиционира като жизнеспособна алтернатива на двете основни политически партии във Франция, докато по-възрастният Льо Пен остана толкова противоречив, колкото винаги.
Jean-Marie Le Pen était un homme clairvoyant, courageux.
— Geronimus lll 🇨🇵 (@Geronimuslll) January 7, 2025
On ne l’a pas écouté.
Qu’il repose en paix. pic.twitter.com/s8KSEuuSQg
През май 2014 г. той предложи вируса ебола като решение на проблемите с имиграцията в Европа дни преди да бъде преизбран за член на Европейския парламент като част от най-доброто национално изборно представяне на Националния фронт в историята на партията. След като повтори твърдението си, че Холокостът е „детайл от историята“, и на фона на шумна кавга с Марин, през май 2015 г. той беше отстранен от Националния фронт.
Льо Пен оспорва това действие и през юли 2015 г. френски съд се произнася в негова полза, като постановява, че партията не е спазила необходимите протоколи. В отговор на това през август 2015 г. се проведе извънреден конгрес на партията и Льо Пен беше официално изключен от Националния фронт.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
