Н ова вълна от смъртоносно насилие разтърси Сирия, подчертавайки крехкия характер на сигурността в страната, докато новото правителство се опитва да утвърди властта си върху разпокъсаната територия, пише ВВС.
В неделя, 13 юли, предполагаемо отвличане на търговец от друзкото малцинство предизвика дни на кървави сблъсъци между друзки милиции и сунитски бедуински бойци в Южна Сирия.
Във вторник, 15 юли, Израел се намеси военно, заявявайки, че целта му е да защити друзите и да неутрализира проправителствени сили, обвинени в нападението в Сувейда. Според Сирийската обсерватория за правата на човека най-малко 350 души са загинали в района от неделя насам.
Who are the Druze and why is Israel attacking Syria? https://t.co/pUxUjWXZaU
— BBC News (World) (@BBCWorld) July 17, 2025
Това е първият случай на сериозно насилие в провинция Сувейда – с преобладаващо друзко население– от боевете през април и май между друзки бойци и новосформираните сили за сигурност, при които загинаха десетки. Преди това, през март, сблъсъци в крайбрежните сирийски провинции доведоха до стотици жертви сред алавитското малцинство, към което принадлежеше бившият лидер Башар ал-Асад.
Ескалацията на насилието, съчетана с ожесточените израелски удари, отново повдигна опасенията от пълен срив на сигурността в Сирия. Страната все още се възстановява от над десетилетие гражданска война и последното превземане на Дамаск от ислямистки ръководени бунтовници през декември 2024 г. Настоящият сирийски лидер, бившият джихадист Ахмед ал Шараа, обеща да защитава малцинствата в страната.
Кои са друзите?
Друзите са арабскоезично етнорелигиозно малцинство, населяващо Сирия, Ливан, Израел и окупираните Голански възвишения. Тяхната религия е клон на шиитския ислям, отличаващ се със своята уникална идентичност и вярвания.
Около половината от приблизително един милион последователи на друзката вяра живеят в Сирия, където съставляват около 3% от населението. Друзите в Израел обикновено се възприемат като лоялни към държавата, като много от тях служат в израелската армия. По данни на Израелското централно статистическо бюро, приблизително 152 000 друзи живеят в Израел и на окупираните Голански възвишения.
Исторически, друзите заемат несигурно място в политическата структура на Сирия. По време на почти 14-годишната гражданска война те управляваха собствени милиции в южната част на страната.
След падането на режима на Асад през декември, друзите се противопоставиха на опитите на новата власт да възстанови контрол над Югозападна Сирия. Въпреки че друзките фракции имат различен подход към новото управление – вариращ от предпазливост до категорично отхвърляне – мнозина се противопоставят на официалното присъствие на сирийските сили за сигурност в Сувейда и отказват интеграция в сирийската армия, разчитайки вместо това на местни въоръжени формирования.
Israel says it's striking Syria to defend the Druze, a religious minority group with longstanding roots in the region and a history of tensions on its doorstep.
— SBS News (@SBSNews) July 17, 2025
Who are they, and why is Israel claiming to defend them?https://t.co/TiOeDQ3K0S
Въпреки че сирийското правителство осъди последните атаки срещу друзите и се ангажира да възстанови реда в Южна Сирия, негови сили също бяха обвинени в нападения срещу малцинството. Базираната в Обединеното кралство Сирийска обсерватория за правата на човека (SOHR) документира „масови екзекуции“ на друзки цивилни, извършени от правителствени сили – твърдения, които още повече задълбочиха недоверието на част от друзката общност към режима в Дамаск.
Израелската роля
След внезапното падане на режима на Асад, Израел насочи усилията си към изграждане на съюзи с малцинствата в Сирия – включително друзите, кюрдите и алавитите. Израел все повече се позиционира като защитник на тези групи, докато извършва въздушни удари по сирийски военни обекти и позиции на правителствените сили.
По време на сектантските сблъсъци през май, Израел удари цели близо до президентския дворец в Дамаск, заявявайки, че това е предупреждение срещу нападения над друзката общност. Въпреки това, някои друзки лидери в Сирия и Ливан обвиниха Израел в умишлено разпалване на сектантски напрежения, с цел да реализира свои териториални и геополитически интереси в региона.
Защо Израел атакува Сирия сега?
Последните удари бяха описани като превантивна мярка и предупреждение към сирийската армия, разположена в Южна Сирия. Израел цели създаване на демилитаризирана зона в близост до северната си граница, особено около Голанските възвишения, контролирани от Израел.
На 15 юли израелските въздушни удари бяха насочени към сили за сигурност и военни превозни средства в Сувейда, но на 16 юли Израел разшири обхвата на операциите, атакувайки сградата на Министерството на отбраната и щаба на сирийската армия в Дамаск. Сирия остро осъди атаките.
Israel is cynically using the Israeli Druze to attack Syria with false promises and to grab more of the Syrian borderlands. https://t.co/yIxGKbQQyE
— Marco 🏴☠️🍉 @vivastpauli.bsky.social (@vivast_pauli) July 16, 2025
Това е най-сериозната ескалация на израелска военна намеса в Сирия от декември 2024 г., когато бяха унищожени стотици военни обекти в страната и превзета зона за сигурност, патрулирана от ООН, на сирийска територия в Голан.
Израел обяснява действията си с необходимостта да възпре изграждането на военен капацитет от страна на новото сирийско управление – считано за сериозна заплаха за сигурността му.
„Предупрежденията към Дамаск приключиха – следват болезнени удари“, написа външният министър на Израел, Израел Кац, в социалните мрежи на 16 юли, скоро след началото на нападенията над столицата.
Атаката срещу щаба на сирийската армия беше излъчена на живо от водещ телевизионен канал, чиято сграда се намира срещу поразената сграда. На кадрите се вижда как водещият панически напуска студиото по време на предаване на живо.
Как реагира светът?
Американският държавен секретар Марко Рубио заяви, че САЩ са „силно обезпокоени“ от ескалацията на насилието и обяви на 16 юли: „Договорихме конкретни стъпки за прекратяване на тази тревожна и ужасяваща ситуация още тази вечер.“
Няколко арабски държави – включително Ливан, Ирак, Катар, Йордания, Египет и Кувейт – осъдиха израелските удари срещу сирийското правителство и силите му. Външното министерство на Саудитска Арабия определи действията на Израел като „явна агресия срещу Сирия“, докато Иран ги нарече „напълно предвидими“.
Турция, която има ключови интереси в следвоенна Сирия, окачестви ударите като „саботаж на усилията за постигане на мир, стабилност и сигурност в страната“.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш също осъди „ескалиращите“ израелски удари в Сувейда и Дамаск.
Какво предстои?
Israel strikes Syria's military headquarters as the regime clashes with Druze civilians https://t.co/0zqyPDojng #FoxNews
— Lawjik (@g_lawjik) July 16, 2025
for the sake of accuracy and fairness:
as an American of Lebanese descent, I'm familiar with the Druze community in Lebanon
they are not as innocent or…
Насилието подчертава крехкостта на следвоенната сигурност и политическия ред в Сирия. Последните събития подхранват опасения от възобновяване на сектантски атаки и заплашват усилията за изграждане на стабилна държавност.
Докато Ахмед ал Шараа се стреми да консолидира властта си и да обедини различните групи в страната, остава неясно дали неговото ислямистко правителство ще успее да преодолее дълбоките сектантски разделения, наследени от годините на гражданска война. Съчетанието от вътрешни конфликти и израелски въздушни удари застрашава перспективите за мир и възстановяване.
От своя страна, Израел вероятно ще продължи да разглежда новото управление и свързаните с него ислямистки бойци в южна Сирия като сериозна заплаха – и ще търси съюзници сред маргинализираните групи в региона.
