М еждународната миграция е все по-често срещана характеристика на съвременния свят. През 2020 г. броят на хората, живеещи в страни, различни от тези, в които са родени, достигна 281 милиона.
Техният дял от световното население също достигна най-високото ниво досега - 3,6 %. В края на 2021 г. 89,3 млн. души по света са били принудително разселени от домовете си, като повечето от тях са били вътрешно разселени. Същевременно повече от 36 милиона души в световен мащаб са международни бежанци и лица, търсещи убежище. Две трети от всички разселени лица са с произход от Сирия, Венецуела, Афганистан, Южен Судан и Мианмар.
Радев: Климатичните промени са факт - всяка година загиват хиляди хора от природни катаклизми
Понастоящем в Турция се намира най-големият брой бежанци - 3,8 млн. души, следвани от Колумбия, Уганда, Пакистан и Германия. Тяхното разселване често е предизвикано от конфликти, преследване, насилие и нарушения на правата на човека. Но изглежда, че друга причина за миграцията набира скорост: Изменението на климата.
Климатични бежанци
Очаква се изменението на климата да ускори разселването както пряко, така и косвено. Внезапните климатични събития като наводнения и бури често принуждават хората да се преместят трайно в близки населени места. Бавните въздействия на изменението на климата, като повишаване на морското равнище, засоляване на земеделските земи, опустиняване, намаляване на продоволствената сигурност и недостигът на вода също могат да доведат до миграция. С повишаването на глобалните температури се очаква поясът на обитаемата зона в северното полукълбо да се измести на север.
Екваториалните зони, определени като едва пригодни за живот, до 2070 г. могат да нараснат от 1% от сушата до почти една пета, като обхванат обширни територии в Африка, Южна Азия, Латинска Америка и Австралия. Това може да бъде съпроводено и с изместване на север на обработваемите земи, подходящи за отглеждане на основни култури като пшеница. Повишаването на морското равнище също представлява все по-голям проблем за крайбрежните общности.
През последните 30 години крайбрежното население в районите, изложени на висок риск от повишаване на морското равнище, е нараснало от 160 на 260 милиона души, 90 % от които са в държави с ниски доходи и малки островни държави.
По-малко видимо тези бавни процеси могат да предизвикат миграция и поради дългосрочните си последици, като намаляване на доходите, влошаване на икономическите условия, както и конфликт, предизвикан от променливите климатични въздействия и конкуренцията за намаляващите природни ресурси. Тези каскадни въздействия бяха наблюдавани неотдавна в Сирия, където най-тежката суша от 800 години насам доведе до опустиняване на плодородни преди земеделски земи.
В резултат на това реколтата от зърнени култури намаля, 800 000 души загубиха доходите си, а 85% от животните частна собственост загинаха. С повишаването на цените на хранителните продукти 1,5 млн. селски работници се преместиха в покрайнините на сирийските градове, за да намерят работа.
Предвид значителната несигурност по отношение на сценариите за изменението на климата, прилаганите мерки за адаптация и други социално-икономически, политически и демографски фактори, оценките за климатичните мигранти варират в широки граници - от 25 милиона до 1 милиард мигранти до 2050 г., като най-често се цитират 200 милиона.
Изменението на климата като мултипликатор на заплахи
В допълнение към дългосрочното си въздействие изменението на климата може да действа и като мултипликатор на заплахи, като влошава икономическите условия и политическото напрежение и увеличава въздействието на съществуващите конфликти върху разселването. Въпреки че все още е трудно да се припише въоръжен конфликт или насилие на изменението на климата, съществува значителна връзка между уязвимостта на климата, от една страна, и насилието и конфликтите, от друга.
Изчислено е, че 95% от всички разселвания в резултат на конфликти през 2020 г. са се случили в държави, уязвими или силно уязвими към изменението на климата.
Изменението на климата може да доведе и до порочни цикли. Когато конфликтът избухне, той обикновено води до секюритизиране на природните ресурси и инфраструктурата, което намалява устойчивостта към въздействията на изменението на климата. Например 95 % от водоснабдяването в ивицата Газа е замърсено от канализационни води и инфилтрация на морска вода. В Сирия конфликтът повреди половината от водоразпределителната инфраструктура на страната, като намали нивото на водоснабдяване до 5-30% от предвоенните нива.
Настоящата глобална система не е подготвена да се справи с икономическите последици от изменението на климата и свързаните с него конфликти. Тя също така не разполага с механизъм за справяне с мащабното разселване, което ще го съпътства. Неотдавнашното признаване на необходимостта от компенсиране на загубите и щетите на държавите, които са по-силно засегнати от изменението на климата, показва все по-голямо осъзнаване на предизвикателството.
Въпреки това най-доброто и най-евтино решение на бъдещата климатична миграционна криза е да се ограничи повишаването на глобалните температури чрез намаляване на въглеродните емисии.
Изменението на климата е най-голямата екологична криза, с която сме се сблъсквали, но не е задължително тя да бъде и хуманитарна криза.
