П рез 1619 г. първите роби, отвлечени от техните домове в Африка, пристигат в Америка. Това поставя начало на една от най-мрачните страници в историята на САЩ – масовото използване на робски труд, продължило близо два века и половина.
През 1865 г. Конституцията на страната официално отменя робовладелството, но расизмът няма как да бъде изкоренен толкова лесно. Много хора са недоволни от действията на новите власти и така се появява организацията Ку Клукс Клан (KKK).
Създаването на организацията
Историята на расистката групировка започва на 24 декември 1865 г. На тази дата група ветерани от армията на Конфедерацията се събират в град Пуласки, Тенеси, за да основат организация, имаща за цел да възстанови т. нар. „бяло превъзходство“ след края на Гражданската война (продължила между 1861 и 1865 г.
Конфликтът е между добре развитите индустриални северни щати, които са противници на робството и селскостопанските южни щати, които пък са силно зависими от евтината робска работна ръка. В политически план Републиканската партия представлява Севера, а Демократическата – Юга).
Предполага се, че името на Ку Клукс Клан е заимствано от гръцката дума „кюклос“, която означава кръг. През лятото на 1867 г. представителите на няколко регионални клона на ККК се събрали на общо събрание, на което била основана „Невидимата империя на Юга“.
Неин пръв ръководител станал бившият генерал Нейтън Бедфорд Форест, който бил обявен за „Велик магьосник“. В йерархията на групировката били включени и други гръмки титли – като „Велик дракон“, „Велик титан“ и „Велик циклоп“.
В защита на „бялото превъзходство“
След 1867 г. ККК започва да извършва нападения срещу представители и избиратели на Републиканската партия (както чернокожи, така и бели) в опит да бъде възстановено т. нар. „бяло превъзходство“ в южните щати. Кланът получава подкрепа от други организации, сред които са „Рицарите на Бялата Камелия“ и „Бялото братство“.
Според историците, в периода 1867 – 1868 г. около 10 процента от чернокожите американци, получили възможността да заемат държавни постове, били подложени на физически и психически тормоз, а седем от тях били убити. Представителите на ККК също така често нападали училища и църкви.
До 1870 г. клонове на ККК се появили в почти всеки един южен щат. Въпреки растящото си влияние, организацията така и не се сдобива с ясна структура и ръководство. Нейните членове редовно действали самостоятелно, извършвайки различни нападения (най-често през нощта).
На своите събрания те винаги носели дълги бели роби и прикривали лицата си с маски. Дейността на ККК процъфтявала в райони, където чернокожите били малцинство и нямало как да окажат някаква съпротива.
Групировката била особено влиятелна в Южна Каролина, където през януари 1871 г. 500 нейни членове нападнали затвор и линчували осем чернокожи затворници.
Армията срещу Ку Клукс Клан
Макар представители на Демократическата партия да се опитвали да представят ККК като организация, в която членуват единствено бедни жители на южните щати, в редиците ѝ всъщност имало и много адвокати, търговци, лекари, собственици на ферми и политици.
В част от районите, където групировката била най-активна, полицаите или членували в нея, или подкрепяли действията ѝ.
Растящото влияние на ККК довело до намесата на Конгреса, който приел няколко закона, целящи да защитят правата на чернокожите американци и разрешаващи на президента да използва федералните войски в борбата с организацията.
Държавният глава на САЩ Юлисис Грант (управлявал страната в периода 1869 – 1877 г.) веднага се възползвал от новите си правомощия, като до 1871 г. много от лидерите на ККК са арестувани, а самата групировка е забранена.
Намесата на армията обаче е обект на ожесточени критики срещу Грант, включително от редиците на неговата Републиканска партия. Освен това успехите в борбата срещу ККК са само привидни, тъй като подкрепата за организацията продължава да е значителна, а няколко години по-късно Демократическата партия поема контрола над повечето южни щати.
Завръщането на Ку Клукс Клан
Историята на Ку Клукс Клан официално продължава през 1915 г. Тогава в Атланта, Джорджия, е сформирана втора организация със същото име, а за неин основател се счита Уилям Симънс. Тя често е определяна като „братство за правене на пари“, а целта ѝ е да се запазят традиционните американски ценности, които, според членовете й, са застрашени от католиците, евреите, азиатците и чернокожите.
Представителите на ККК били крайно недоволни от растящия брой на имигрантите в страната в началото на XX век, а освен това се страхували, че в САЩ може да избухне комунистическа революция, подобно на тази в Русия от 1917 г. Организацията приела горящия кръст за свой символ и започнала да провежда протести и паради в различни части на страната.
На-голямо развитие ККК има по времето на Хирам Уесли Еванс, който управлява групировката в периода 1922 – 1939 г. Той успява да привлече в редиците ѝ голям брой държавни служители от щати като Тексас, Оклахома. Мейн, Орегон и Индиана.
Показателен е фактът, че през 1925 г. членската маса на ККК достига 4 милиона души. Популярността на организацията спада рязко след избухването на Голямата депресия (една от най-тежките икономически кризи в световната история. Започва през 1929 г., а последиците ѝ се усещат до края на Втората световна война), а през 1944 г. временно прекратява своята дейност.
Историята продължава
Афроамериканското движение за граждански права, обхванало САЩ през 60-те години на миналия век, дава нов тласък на ККК. Активността на организацията, особено на територията на южните щати, се засилва чувствително. Зачестяват покушенията, бомбените нападения и побоите срещу чернокожи американци.
Насилието обаче вместо да попречи на движението за граждански права, има обратния ефект и много хора започват да подкрепят каузата, възмутени от действията на ККК.
През 1965 г. президентът Линдън Джонсън (управлявал САЩ в периода 1963–1969 г.) произнася реч, в която публично осъжда организацията и обявява, че четирима нейни членове са арестувани във връзка с убийството на бяла жена, работила в подкрепа на движението за граждански права в Алабама. През следващите десетилетия случаите на насилие, свързани с ККК, намаляват значително.
Въпреки своето мрачно минало, организацията продължава да съществува и в наши дни. По данни от 2016 г., тя има между 3000 и 6000 членове. ККК няма централизирана структура и се състои от десетки отделни групи, разпръснати из цялата страна, някои от които дори организират шествия.
През последните години те насочват своята дейност предимно към провеждането на кампании срещу нелегалната имиграция и еднополовите бракове.
Дейвид Дюк, който е бивш „Велик магьосник“ на ККК, на свой ред привлече вниманието на медиите, след като многократно заяви своята подкрепа за доскорошния американски президент Доналд Тръмп.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!