К юрдските сили влязоха в преговори с режима на Асад с посредничеството на Русия. Това допълнително вкарва хаос в Североизточна Сирия, която беше от малкото райони в Сирия, останали сигурни. До решението на кюрдите се стигна както заради интересите на водещата военни сила сред тях, Кюрдската работническа партия, така и заради интервенцията на Турция и липсата на желание от страна на администрацията на Доналд Тръмп да продължи с военната подкрепа за Сирийските демократични сили (от които е част ПКК в Сирия). Тръмп заповяда американските войници да бъдат изтеглени от Северна Сирия и се очаква да бъдат разположени в Южна Сирия, Дейр ез Зор и Ирак.
Русия: Няма да допуснем война между Сирия и Турция
Съгласно публикувани данни за споразумението между кюрдите и сирийският режим, кюрдските лидери обещават разпускане на Сирийските демократични сили, което означава де факто край и на политическия проект Рожава, възникнал като модел за самоуправление в кюрдските райони в хода на сирийската гражданска война. Някогашните бунтовнически крепости като Табка, Манбидж, Ракка и други градове в Северна Сирия ще бъдат предадени на режима – за първи път от 2012 г. насам, когато бяха изтласкани от бунтовниците, правителствените сили се очаква да влязат в тези райони. След 2014 бунтовниците бяха атакувани от Ислямска държава и след кампанията срещу джихадистите, тези райони попаднаха под контрола на кюрдите, подкрепени от САЩ. Днес, по инициатива на Русия, на кюрдските лидери ще бъдат дадени и политически постове в сегашното сирийско правителство, въпреки историческата неприязън на сирийските националисти спрямо кюрдите.
The moment that changed the Middle East. Voices from the scene of an extraordinary week #Russia #US #Turkey #Isis #Syria https://t.co/tXGE6auk5t
— Martin Chulov (@martinchulov) October 14, 2019
Всички тези събития са в полза на режима на Асад, който осем години и половина на гражданска война, изглежда сигурен във връщането на цяла Сирия под свой контрол. Сега, с изключение на турската „сигурна зона“ по границата между Турция и Сирия, и бунтовническите територии в Северозападна Сирия и границата с Йордания, Асад контролира почти цялата територия на страната.
Решението на Тръмп да даде „зелена светлина“ за турска интервенция в Северна Сирия, е само част от дългия списък на противоречиви политически решения през последните осем години, които оставиха на власт Башар Асад. Над половин милион сирийци загубиха живота си, повечето от тях цивилни. Над 11 милиона души са разселени, а 6 милиона се превърнаха в бежанци, принудени да напуснат домовете си заради мащаба на въздушните удари и сухопътни операции на силите на Асад.
Борисов и Радев обсъдили най-лошия сценарий
Очаква се скоро и Арабската лига да върне Асад. По инициатива на държавите в Персийския залив, сирийското членство в организацията беше замразено в началото на бунта през 2011. Днес, пак по инициатива на монархиите в Залива, Сирия е на път да се завърне триумфално в Арабската лига. Въпреки че в момента в Международния наказателен съд се събират папки с доказателства за извършване на военни престъпления, сирийският президент едва ли ще бъде изправен пред съд, тъй като може да пътува навсякъде, без страните, които биха го екстрадирали. Вероятно Асад няма да бъде добре дошъл в повечето столици, освен в Москва и Техеран, но пък има достатъчно държави – в това число и Китай – които имат желание да участват в реконструкцията на Сирия в партньорство с сирийския режим.
До оцеляването на Асад се стигна след множество дипломатически ходове и липса на активност сред страните, които имат силите за оказване на натиск. Да, наистина решението на кюрдите да преговарят с режима е капакът, но има редица събития, които направиха оставането на Асад възможно – и в този ред на мисли, западните страни не са невинни. Нека превъртим последните осем години накратко.
Простият отговор е, че Башар Асад имаше сигурна и непоклатима подкрепа от Иран, който предостави в полза на сирийското правителство десетки хиляди бойци от Ливан, Иран, Пакистан и Афганистан, наред с парични заеми и доставки на петрол и оръжия. Когато и това беше недостатъчно предвид силите на сирийските бунтовници в началото на войната, Русия се намеси, извършвайки интервенция с масивни въздушни удари, разрушили значителна част от цивилната инфраструктура.
Кръвопролитията в Сирия са най-големите за столетието
Има и други страни, освен Русия и Иран. Защо не направиха нищо, за да предотвратят кръвопролитията в гражданската война? Последният път, когато са избивани толкова много цивилни в една държава, е геноцидът в Руанда през 1994 година. Тогава светът имаше неловко извинение – масовите убийства са извършени само в рамките на три месеца, а новините извън Руанда започват да излизат бавно и с голямо закъснение. За Сирия няма подобно извинение, тъй като разрушенията и военните кампания бяха предавани почти в реално време, благодарение на социалните мрежи. Имаше дузина случаи, които предоставяха възможност за намеса и то с основание. В първите месеци на бунта, липсата на действие беше предимно заради омаловажаване на събитията. Преди протестите в Сирия, диктаторите в Тунис, Египет и Либия бяха свалени с демонстрации и ставащото срещу Асад се разглеждаше като пореден епизод от Арабската пролет.
Несбъднатата зона забранена за полети и грешките на Обама
Едно от нещата, които Иран не можеше да предостави, е военна сила от иранската армия. Подкрепените от Техеран бойци на ливанския съюзник Хизбулла, успяха да завземат важни локации в Сирия, но това не беше достатъчно за възвръщане на големи райони, паднали под контрола на бунтовниците.
Докато сирийската армия се разпадаше заради многобройните бягства на войници, режимът на Асад продължаваше да има едно основно предимство – контролът над въздушното пространство. Използването на военновъздушна сила остана предимство и до днес, а бомбардировките над цивилна инфраструктура както преди 8 години, така и през последната седмица, се случва без санкция.
Искането на бунтовниците за предоставяне на противовъздушни установки, подобни на тези, които САЩ дават на муджахидините в Афганистан няколко десетилетия по-рано, не беше чуто. Светът днес е различен, а бунтът в Сирия завари неподготвени западните държави. Правителствата в европейските столици не проявиха ентусиазъм да се ангажират с криза, за която знаеха малко. Израел също се противопостави на предоставянето на оръжия на бунтовниците. Макар аргументът, че това оръжие може да отиде в появилите се по-късно радикални групи, то тази политика остави сирийската опозиция без защита.
Установяването на зона забранена за полети е една от темите, които белязаха изцяло сирийския конфликт, а провалът в прилагането й заради отказа на администрацията на Барак Обама, даде „зелена светлина“ за Русия да извърши интервенцията си. Това промени завинаги гражданската война. Планът за въоръжаване на бунтовниците остана предимно на ниво медийни публикации, докато реално бяха извършени няколко доставки с леко оръжие и противотанкови снаряди. Липсата на оръжие се оказа пагубно за бунта срещу Асад. Отказът на Обама да отговори на използването на химически оръжия в района на Дамаск през 2013, при която загинаха над 1500 души, направи използването на забранени бойни газове допустимо за първи път от Втората световна война – от 2013 насам сирийският режим е извършил над 200 химически атаки по време на свои офанзиви.
Оправданието за липсата на зона забранена за полети беше, че има руски сили в базата Хмеймим на сирийското крайбрежие. Но по онова време, в тази база се намират едва няколко самолета, които оперираха само заради липсата на съпротива. Само един от американските самолетоносачи е с два пъти повече военновъздушни сили – достатъчни, за да бъде установена зона над Северна Сирия, където са активни руските изтребители.
Не само САЩ се провалиха. Великобритания, чиито парламент гласува срещу атака по сирийското правителство след химическата атака в Дамаск, подкрепи оправданията на Обама за липсата на действия. Франция също предпочете да не направи нещо или дори да покаже някаква санкция за използването на химически оръжия.
Breaking News: Russia said its troops were patrolling in northern Syria, a sign that it was moving to fill a vacuum left by the US withdrawal https://t.co/P9xKBPWjjB
— The New York Times (@nytimes) October 15, 2019
Единственият лидер, който открито призоваваше за зона забранена за полети, е Ердоган. Турските военновъздушни сили са достатъчни, за да бъде установена такава зона, но турският президент имаше свои цели, свързани не със свалянето на Асад, а с възпиране на установяването на кюрдския политически проект в Североизточна Сирия. В изпълнението на тези планове, Турция се възползва от липсата на активност сред европейските служби към чуждестранните бойци, и си затваряше очите за хилядите пътуващи към Сирия.
Израел също можеше да участва в установяването на зона забранена за полети, но имаше други интереси. Висши израелски генерали многократно призовават Бенямин Нетаняху да атакува сирийската армия, но израелският премиер отказва такава идея. Той е съсредоточен в обстрела по ирански военни обекти в Сирия и дори даде публични гаранции на руския президент Владимир Путин, че силите на Асад няма да бъдат атакувани, освен ако не предоставят подкрепа за иранските сили.
На последно място, както администрацията на Обама, така и Тръмп, можеха да започнат военновъздушна кампания, но и двамата американски президенти пожелаха тя е да е съсредоточена единствено срещу Ислямска държава, а не срещу режима на Асад, въпреки че режимът отказваше да напада джихадистки крепости. Стратегията сирийското правителство беше проста: бомбардировки над бунтовнически позиции и освобождаване на ислямисти от затворите през 2012-2013, които да създадат свои групи и да атакуват опозицията. Точно така и се случи, а радикалните формации бяха атакувани от режима едва след като същите формации изтласкваха бунтовниците. Митът, че Асад е светски управляващ, борещ се с джихадисти, свърши работа и в момента мнозинството от западните политици мислят по този начин. Идването на Ислямска държава промени целия разговор за Сирия и разми вниманието на света към конфликта, където основните вълни от бежанци бяха продукт на бомбардировки на Асад.
Moscow says it won't allow Turkish, Syrian government forces to clash, underscoring de facto power broker role in Syria. https://t.co/cGUurd3wsy
— The Associated Press (@AP) October 15, 2019
След края на 2016, когато режимът и неговите съюзници превзеха Алепо с цената на хиляди цивилни жертви и разрушения, оставали една трета от града и до днес в руини, беше въпрос на време Асад да разшири контрола си върху останалите части на страната. Въпреки че сирийската армия е все още разбита, а основните звена получават заповеди от руски командири, Асад е готов да разположи сили в Североизточна Сирия, където кюрдските сили са изложени на турска офанзива. Русия няма да допусне сблъсък между сирийската армия и турските сили не само защото правителствените сили не могат да удържат натовска армия, а и защото това би попречило на плановете на Кремъл да затвърди влиянието си.
Предоставянето на контрол на Асад върху селища в Северна Сирия от страна на кюрдите, задава нова динамика на конфликта в Сирия. Дали войната е свършила? Не, дори и с факта, че сирийското правителство затвърди позициите си в други райони. Дамаск трябва да се справя с много нови проблеми, включително с бунтовници в северозападната част на страната и надигащ се нов бунт в южната част. Макар и САЩ да не са активни, те нямат намерение да напускат Сирия – войниците им остават в Югоизточна и Източна Сирия. Русия също не може да си позволи още дълго време да предоставя финансова и военна помощ на Асад и затова ще търси бързи договорки, като тази с кюрдите. Войната в Сирия продължава.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
