С неограничения достъп до технологии и интернет насилието се пренесе и в онлайн средата и жените все по-често стават негови жертви. Престижът и достойнството им биват уронени само за миг със споделянето на една снимка, видео, личен чат/разговор или просто слух. Пандемията от COVID-19 умножи не само случаите на домашното, но и на онлайн насилието. А двете остават неразривно свързани, защото понякога е въпрос на минути онлайн насилието да премине във физическо.
Насилието, основаващо се на пола в интернет, може да приеме много форми - представяне под чужда самоличност, хакване, спам, проследяване, наблюдение и злонамерено разкриване на лични разговори, снимки и видеа и др. Изключително важно е да бъдем достатъчно информирани и запознати с тях, за да можем да ги разпознаем, както и да знаем към кого да се обърнем. Именно това са главните цели на проекта на Зонта България „НЕ на кибернасилието срещу жени и деца“.
Кибернасилие
Кибернасилието се дефинира като поведение онлайн, което по престъпен или непрестъпен начин напада или може да доведе до нападение върху физическото, психологическото или емоционалното благополучие на дадено лице. Кибернасилието приема различни форми като:
Писмено или вербално - чрез телефонни обаждания, текстови съобщения, имейли, чатове, блогове, социални медии и др.
Визуално - публикуване, изпращане или споделяне на компрометиращи снимки и видеоклипове чрез мобилен телефон или в интернет
Отлъчване - целенасочено изключване на някого от онлайн група
Представяне под чужда самоличност - кражба и разкриване на лична информация, използване на името или акаунта на друго лице
Киберпреследване
Киберпреследването включва повтарящи се инциденти, които могат или не могат поотделно да бъдат безобидни действия, но комбинирани, подкопават чувството за безопасност на жертвата и причиняват страдание, страх или тревога. Как се осъществява преследването онлайн?
Изпращане на имейли, текстови съобщения (SMS) или незабавни съобщения, които са обидни или заплашителни
Публикуване на обидни коментари за жертвата в интернет
Споделяне на интимни снимки или видеоклипове на жертвата без нейно съгласие в интернет или чрез мобилен телефон
Като киберпреследване се определят случаите, в които действията са извършени многократно от едно и също лице.
Разпространение на медия без съгласие
В този случай на кибернасилие сексуалните изображения/видеоклипове на дадено лице се споделят или са заснети без негово съгласие. Тези действия обикновено са продиктувани от различни мотиви, а насилниците си служат със следните методи:
Публикуване или разпространение на сексуално графични изображения или видеоклипове онлайн без разрешение на лицето в тях
Порно за отмъщение (т.нар. revenge porn), когато хората (обикновено мъже) публикуват голи снимки на своите бивши партньори (обикновено жени) в определени порно сайтове за отмъщение за раздялата. Обикновено заедно с материалите те публикуват и информация за контакт на жертвата, включително телефонен номер, имейл адрес, Facebook профил и домашен адрес, с цел унизяване и отмъщение, което води до бомбардиране на жените с тормоз, унизяване и заплашителни съобщения от непознати
Сексуални изображения/видеоклипове, заснети без съгласие (т.нар. creep shots или upskirting)
Изображения, видеоклипове или аудио записи на лицето, казвайки неща или вършейки действия, които никога е казвало или правило реално - т.нар. deepfake. Това, че лицето действително не е извършило действията, не уронва престижа му по-малко, тъй като разпространените записи или снимки изглеждат напълно достоверни
Сексуални изображения/видеоклипове, заснети по взаимно съгласие (чрез sexting), които, споделени без съгласие, се превръщат в revenge porn
Сексуални актове без съгласие (например изнасилване) - записани и споделени
Експлоатация, принуда и заплахи онлайн - т.нар grooming и sextortion
При този тип онлайн насилие лицето е подложено на сексуални заплахи, принуждавано е да участва в сексуално поведение онлайн или бива изнудвано със сексуално съдържание.
Онлайн тормоз или натиск върху някого да споделя свои сексуални изображения или да участва в сексуални действия онлайн или офлайн
Използване на заканата за публикуване на сексуално съдържание (изображения, видеоклипове или слухове) като средство за заплаха, принуда или изнудване (т.нар. sextortion)
Онлайн заплахи от сексуален характер (например заплахи за изнасилване)
Онлайн склоняване на други към извършване на сексуално насилие
Подтикване на някого да участва в сексуални действия и след това споделяне на доказателства за това
Нежелана сексуализация
Този тип кибернасилие се наблюдава, когато жертвата получава нежелани сексуални искания, коментари и съдържание. Това включва редица поведения като:
Сексуализирани коментари (напр. върху снимки)
Сексуализирани вирусни кампании, които притискат жертвите да участват в тях
Изпращане на сексуално съдържание (изображения, емоджи, съобщения) на някого без неговото съгласие
Нежелани сексуални намеси или искания за сексуални услуги
Вицове от сексуален характер
Оценка на връстниците за привлекателност/сексуална активност
Промяна на образа на жертвата с цел сексуализация
Нежелана порнография
Една от най-разпространените и сериозни форми на кибернасилие, на която жените биват подложени, е нежеланата порнография. Такива са случаите, в които лица произволно и непоискано изпращат свои сексуални изображения или видеоклипове - т.нар. dick pics. Статистиките показват, че в 90% от случаите, в които жени са получили такива снимки от мъже, това е било непоискано. Жертвите споделят, че това преживяване е изключително травмиращо за тях. Често случаите на нежелана порнография онлайн биват омаловажавани, но експертите поставят това поведение онлайн наравно със същото поведение офлайн, наричано ексхибиционизъм.
Онлайн засрамване
Тази форма на онлайн насилие, наричана още slut-shaming, представлява критикуване на хора, най-често жени и момичета, за които се смята, че нарушават очакванията за поведение и външен вид по отношение на въпроси, свързани със сексуалността. Примерите за това включват критикуване или наказване за: нарушаване на правилата за обличане чрез обличане по начини, възприемани като сексуално провокативни; искане за достъп до контрол на раждаемостта; предбрачен, извънбрачен, случаен или безразборен секс или извършване на проституция. За съжаление, в много от случаите онлайн засрамването включва и обвиняване на жертвата при изнасилване или друг тип сексуално насилие.
Киберзлоупотреби от бивши/настоящи парньори
Към тази форма на кибернасилие спадат:
Използване на технология за наблюдение и контрол на поведението и действията на партньора
Използване на парола на партньора без разрешение за достъп до неговата поща или акаунти в социалните мрежи
Инсталиране на проследяващи устройства или приложения за наблюдение на местоположението на партньора или прилагане на емоционална агресия и вербални заплахи чрез дигитални средства по време или след като връзката приключи
Защо кибернасилието срещу жени е все по-масово срещан феномен?
В интернет пространството е лесно да останеш анонимен, което е една от главните предпоставки за извършването на киберпрестъпления; за насилниците в дигиталното пространство е много по-лесно да останат безнаказани. Непрекъснато развиващите се технологии и високата достъпност до тях също допринасят за нарастващите случаи - вече с малко или никакви технически познания даден човек може да бъде наблюдаван или следен от друг човек. Изключително евтино и лесно се разпространяват снимки, клевети, слухове и всякакво друго женомразко съдържание. Възможността за връзка с всеки от всяка точка на света разширява кръга от потенциални жертви и намалява вероятността да насилниците да бъдат открити и наказани.
Отражението върху жертвите
Проучвания показват, че жертвите на кибернасилие изпадат в състояние на емоционален дистрес, проявяват симптоми на депресия, ниско самочувствие и по-високи нива на социална тревожност, в сравнение с тези, които не се сблъсквали с този феномен. Немалка част от случаите на жени, претърпели насилие и унижение онлайн, завършват със самоубийства. Каквото и съдържание да бъде публикувано за даден човек в интернет, става част от неговата постоянна онлайн (а в някои случаи и офлайн) идентичност. Отражението на кибернасилието върху психическото и физическо здраве и социалния и личен живот на жертвите може да бъде пагубно. Дори след възстановяване в много от случаите спомените и травмите от случилото се остават за цял живот.
Превенцията е изключително важна, а тя може да се постигне само чрез информираност още от ранна възраст. Именно затова проектът на Зонта България включва мащабна информационна кампания, включваща редица обучения на ученици, преподватели, служители в компании и неправителствени организации и родители.
