С едмицата не започна добре за управляващите в Иран. Съгласно ядреното споразумение от 2015 г. между Техеран и световните сили, САЩ се съгласиха да отслабят натиска си върху иранската икономика. Но на 6 август администрацията на Доналд Тръмп въведе в сила новата вълна от ограничения върху Иран, последвали излизането на Вашингтон от ядрената сделка.
Иран под натиск от САЩ. Европа против, въвежда защита за компаниите
Тръмп извади САЩ от ядрената сделка с Иран
Първият пакет санкции засяга цели отрасли от иранската икономика – като например автомобилостроене, търговия със злато и други метали.
След три месеца – през ноември – идва ред на втората вълна от санкции, която ще удари най-важния отрасъл за лидерите на Иран: петролната индустрия.
Иран притежава около 10% от световните нефтени запаси, с доказан ресурс от минимум 154 млрд. барела нефт. Това поставя държавата на четвърто място по петролни резерви в световен мащаб. Приходите на иранското правителство остават силно зависими от петролните постъпления, които формират около 60% от приходната част на бюджета.
Тръмп към Иран: хазартни действия и неясна стратегия
Въпреки многото усилия от страна на европейските партньори на САЩ да бъде омекотен натискът върху Техеран, САЩ успяха да наложат волята си и над 50 големи чуждестранни компании решиха да се изтеглят от Иран. Френският гигант „Тотал“ вече прекрати проект за 2 милиарда долара за разработване на газови находища в Иран, а компанията „Еърбъс“ спря доставките на 100 пътнически самолета.
Всяка фирма, която извършва бизнес с Техеран рискува да попадне под т.нар. „второстепенни санкции“ на Вашингтон, които биха ограничили американския пазар за всеки, който не се е включил в бойкота.
Iran & US had 2 yrs of talks. With EU/E3+Russia+China, we produced a unique multilateral accord—the JCPOA. It’s been working. US can only blame itself for pulling out & leaving the table. Threats, sanctions & PR stunts won’t work. Try respect: for Iranians & for int'l commitments
— Javad Zarif (@JZarif) 31 юли 2018 г.
Стагнация, демонстрации и засилване на крайните ирански политици
В Иран, първите сигнали за тежестта на натиска се вижда от състоянието на валутата, която изгуби още повече от стойността си. Докато през лятото на 2017 един долар се разменя за 38 000 риала, то в края на юли тази година стойността на един долар достигна рекордната стойност от 119 000 риала.
Кризата с риала се случва на фона на спорадични демонстрации и социално недоволство от януари насам. През последните седмици протестите се превърнаха в ежедневие в по-големите градове в страната, включително в столицата Техеран. В началото на август се стигна и до насилие по време на сблъсъци между демонстранти и силите за сигурност в Исфахан и Техеран.
Налагането на санкции от страна на САЩ и възможността за блокиране на търговията с ирански петрол през ноември, доведе до засилване на напрежението в Персийския залив и пролива Ормуз, през който минава огромно количество от световните доставки с петрол. На 5 август иранската армия потвърди, че извършва учения в Залива като отговор на заплахите на САЩ, че през есента може да се стигне до блокада на пролива.
У дома, хардлайнерите и най-крайните кръгове в иранската политика получават шанс да затегнат редиците си и да призоват за „съпротива“ срещу американците – рефрен, който за кратко от 2015 насам беше позабравен.
Възможен ли е сблъсък между САЩ и Иран?
Тръмп заплаши Иран: Внимавайте!
Рохани към Тръмп: Война с Иран ще е майката на всички войни
Администрацията на Тръмп вярва, че санкциите ще ударят върховната власт в Иран и ще отслабят режима. Донякъде имат право – най-важният стълб на властта на аятоласите, а именно Революционната гвардия, е и с основна роля в икономиката на страната, притежавайки мрежа от компании в почти всеки отрасъл на индустрията и производството. Санкциите със сигурност ще ударят силите на аятолах Хаменей и приближения му кръг, които използваха освободените от санкции през 2015 запаси, за да спонсорират участието на Иран в сирийската гражданска война. През последните седмици официални лица от Вашингтон, в това число и държавният секретар Майк Помпео, опитаха да се възползват от вътрешната криза в Иран и да подкрепят протестната вълна. Санкциите, казва Тръмп, ще отслабят допълнително режима в Техеран.
Анализаторите обаче не са така оптимистични и единодушни. Протестната вълна предхожда не само администрацията на Тръмп, но и демонстрантите досега не са показали, че имат симпатии към Вашингтон. По този начин в момента едва ли американската външна политика може да послужи за вдъхновение и така да изпълни своите цели.
Iran, and it’s economy, is going very bad, and fast! I will meet, or not meet, it doesn’t matter - it is up to them!
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) 4 август 2018 г.
Въпреки сложната обстановка и засилващия се натиск, иранският режим няма намерение да се разпада. Експерти заявяват, че санкциите наистина връщат на преден план крайните възгледи, дори сред реформаторите и по-либералните политици. Още повече: основни партньори на САЩ в Европа се дърпат от възможността да се изтеглят напълно от Иран и вероятно ще опитат да упражнят натиск върху Белия дом да смекчи тона.
Индия и Китай – основни търговски партньори на Иран – също ще продължат поне засега да купуват ирански петрол. Пекин заяви, че смята да инвестира допълни средства в Иран като част от мащабната си инициатива "Един пояс, един път", известна като Новият път на коприната. Властите в Техеран знаят, че нито световните играчи, нито западните в частност, са единни, затова ще опитват по всякакъв начин да извлекат полза от действията на Тръмп.
Демонстрации и вътрешна политическа криза
Както стана ясно, сегашната вълна от американски санкции съвпада с подновените протестни действия в Иран. От крайните провинции на юг до гъстонаселените градски центрове като Исфахан, Машхад, Ахваз и Техеран, демонстрациите стават все по-масови и интензивни, заради влошаващата се икономическа обстановка. Протестиращи скандират срещу върховния лидер аятолах Хаменей и президента Хасан Рухани.
В град Ештехард демонстранти атакуваха религиозно училище, прогонвайки около 500 духовници. Шофьори на тирове и камиони излязоха на стачка през май и продължават до сега. Демонстрациите им засегнаха доставките на газ, петрол и основни продукти. Стигна се дотам, че иранските власти бяха принудени да изземат частни запаси от гориво, за да запълнят дефицита по бензиностанции в провинцията. Досега арестуваните са над 4000, а 30 са убитите по време на протести.
Все пак, тези демонстрации не застрашават директно лидерството на Иран. Силите за сигурност са все още мощни и достатъчно репресивни, за да смачкат протестите. Самите протестиращи нямат явен лидер или пък подкрепата на някоя политическа фракция. Единствено иранската опозиция в изгнание застава открито зад исканията на демонстрантите, но влиянието й в Иран не е достатъчно силно, за да има желаното от нея въздействие.
Наблюдатели на ситуацията в Иран обаче предупреждават, че недоволството не трябва да се подценява и че протестите ще продължават под една или друга форма. Налагането на новите американски санкции допълнително утежнява икономическата ситуация в страната, докато силите за сигурност и демонстранти си разменят сълзотворен газ и камъни. Това, което се знае засега е, че със сигурност натискът ще има тежък ефект върху Иран и лидерството му, а вътрешната несигурност ще се засилва.
Темата засяга и българския бизнес
Връщайки се в София, интересен е въпросът как биха се отразили санкциите върху български компании, работещи в Иран, или имащи отношение към иранската икономика. Българско-иранският бизнес има история от близо 100 години с известни прекъсвания, но традиционно български фирми имат интерес към Иран и със сигурност след 6 август ще стане трудно да се прави бизнес с Техеран и това ще има отражение в цяла Европа, включително и у нас.
По данни на Министерство на икономиката, след спад през 2014, когато обменът е бил за над 166 милиона долара, за първото полугодие на 2017г. (последната година, за която има данни) износът от България за Иран е на стойност 38.7 млн. долара и е предимно химически торове, части за автомобили, крикове и др. Това е ръст от 38,5% спрямо същия период на 2016 г. Иранският внос за същия период възлиза на 40,1 млн. долара и се състои от масла, полимери, флоатно стъкло, фурми, грозде и др. Общият ръст от 165% на вноса от Иран за България през първото полугодие на 2017г. спрямо същия период на 2016 г., се дължи основно на вноса на масла.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
