Д оналд Тръмп обяви решението си да изпълни едно от най-големите си външнополитически предизборни обещания – да изтегли САЩ от ядреното споразумение с Иран, което администрацията на Барак Обама постигна през 2015 г.. Скоро, обаче, Тръмп ще разбере, че да излезе от толкова важна сделка не е така лесно, както изглежда отстрани.
Иран и шестте световни сили (петте постоянни членки на ООН и Германия) постигнаха историческо споразумение за ядрената програма на Техеран през юли 2015 г. Споразумението сложи край на санкциите спрямо Иран, продължили 9 години.
Постигнато е споразумение за ядрената програма на Иран
В Иран одобриха ядреното споразумение с шестте световни сили
Поддръжниците на виждането, че ядрената сделка с Иран е стъпка назад и трябва да бъде преразгледано смятат, че въвеждането отново на старите санкции, ще доведе до натиск върху управлението в Техеран. Този натиск, казват те, ще даде възможност на Вашингтон да предоговори сделката, която цели ограничаването на ядрената програма на Иран и спирането на финансирането на многобройните милиции, включително ливанската организация Хизбулла, с която Иран работи за затвърждаване на ролята си на регионален играч в Близкия изток.
Именно благодарение на освободените от сделката замразени милиарди, Иран успя да пренасочи средства към кампанията си в Сирия и да подпомогне сирийското правителство с над 16 милиарда долара.
Реалността около санкциите е по-сложна, отколкото смята Тръмп
Бяха нужни общите усилия на две американски администрации – тези на Джордж Буш и Барак Обама, и повече от 10 години работа, за да може да бъдат създадени ефективни санкции срещу Иран. Възстановяването на санкциите след решението на Тръмп ще бъде особено трудно начинание, като се има предвид международната опозиция на изтеглянето на САЩ от сделката.
Тъй като партньорите на Вашингтон, в това число Германия, Франция и Великобритания, не са склонни да подкрепят нова вълна от санкции, ситуацията в момента е печеливша за Иран. Освободен от натиска на САЩ покрай ядрената сделка, Техеран може да продължи с експанзията си, включително и със засилване на въоръжената си програма, която беше отслабена – но не спряна – след 2015 година.
Меркел: Ще направим всичко, за да остане Иран в ключовата сделка
Тръмп не помисли за многобройните въпроси, които предизвика изтеглянето на САЩ
Администрацията на американския президент ще се сблъска тепърва с редица предизвикателства. На първо време, трябва да бъде създадена правна рамка, чрез която да бъдат въведени наново санкциите срещу Иран. Тези санкции, които САЩ наложи до сключването на сделката преди три години, са бюрократичен пъзел от многобройни федерални решения, президентски заповеди и стотици страници от регулации. Документацията, свързана със сделката, включва огромни списъци с имена на над 400 ирански официални лица, свързани с тях обръчи от фирми и упътване за това какво трябва да направят други държави, за да не се нарушат санкциите.
Американското министерство на финансите оповести, че във връзка с решението на Тръмп, ще бъдат въведени незабавно санкции в период от 90 до 180 дни. Но не е ясно какво ще включват тези санкции. Без публикуването на детайлна информация по този въпрос, се рискува предизвикването на хаос.
Вероятно големите компании, които извършват операции и на американска територия, ще се съобразят с въвеждането на нови санкции. Много други, по-малки компании, обаче, се очаква да продължат контактите си с Иран, тъй като в момента липсва конкретика какво означава повторното въвеждане на санкции. Друг проблем е и разминаването в крайните срокове на санкции – едни изтичат на 12 май, включително тези върху Иранската централна банка, докато други изтичат чак през юли и този факт предизвиква смущение и объркване.
Тръмп твърди, че може да договори по-добра за САЩ сделка, но в момента не дава никакви сигнали, че знае как да направи това
Санкциите на САЩ включват най-големите ирански банки и енергийни компании. В списъците са включени и множество по-малки фирми, свързани най-вече с иранската Революционна гвардия, която в Иран служи като основен стълб за подсигуряването на властта на аятолах Хаменей.
Гвардията отговаря също така и за външните операции на Иран, в това число в Ирак, Йемен и Сирия, където Техеран има свои милиции или подкрепя отделни формации. Тъй като тези компании имат тази важна роля, те бяха притиснати от САЩ преди 2015 г. и изолирани от световната финансова система. Днес, Тръмп трябва да мисли за повторно санкциониране на много от тези фирми. Този процес ще отнеме време, през което Революционната гвардия може да намери достатъчно алтернативи за заобикаляне на санкции. Държави като Китай и Русия биха подкрепили усилията на Техеран да подкопае въвеждането на ограничения.
„Компютри, телефони и таблети са позволени“
В края на 2017 г. когато в Иран имаше вълна от протести, американското финансово министерство заяви, че „САЩ трябва да подкрепят иранците в усилията им да бъдат свързани със света и да покажат какво правят иранските власти“. Докато Техеран ограничаваше достъпа до апликации за размяна на съобщения и видео разговори, Вашингтон подкрепи издаването на лицензи от американски и чужди компании за продажба на техника и компютърен софтуер в Иран.
Сега, когато Тръмп изтегля САЩ от споразумението, ще бъде много трудно за технологичните компании да продават продуктите и услугите си в Иран, особено ако властите в Техеран реагират с ограничения върху тези компании.
Тръмп ще се изправи и пред дипломатически предизвикателства
Международната общност не застава твърдо зад въвеждането на нови санкции от страна на САЩ. Между 2006 и 2015 г. Буш и Обама организираха мащабна и сложна дипломатическа кампания, за да убедят чуждите правителства и компании да се присъединят към САЩ в налагането на санкции върху Иран.
Някои държави наложиха свои собствени санкции, подсилвайки по този начин САЩ в ограниченията за компании и физически лица да извършват бизнес с иранците. Дори в случаите, когато правителства не са наложили санкции, бизнесът ограничи действията си с Иран, за да избегне санкции от страна на САЩ и защото имаше реални опасения от ядрената програма на Техеран. Днес администрацията на Тръмп няма да намери подобна подкрепа.
Може би един от най-големите дипломатически проблеми, с които ще се сблъска Тръмп при налагането на нови санкции върху Иран, е да убеди потребителите на ирански петрол да ограничат потреблението си. Между 2012 и 2013 г. администрацията на Обама убеди различни държави да ограничат сделките за петрол с 50%. Европа почти спря вноса на ирански петрол, докато други големи клиенти като Китай, Индия, Япония и Южна Корея намалиха вноса до няколко стотин хиляди барела на ден.
След Тръмп, ще поскъпнат ли горивата в България
Когато санкциите бяха вдигнати в началото на 2016 г., обаче, износът на ирански петрол се възстанови до 2 милиона барела на ден през 2017 г. Китай и Индия са най-големите вносители на ирански петрол и едва ли Пекин ще намали вноса, особено на фона на напрежението с Вашингтон след стъпването на Тръмп и въведените от него нови тарифи и мита, засягащи директно китайските стоки.
Европа също ще представлява проблем, тъй като европейските страни сключиха множество сделки с Иран след 2015 г. До 2017 г. европейския внос от Иран се повиши с 800%, докато износът към Иран достигна до над 4 милиарда евро. Френската петролна компания „Тотал“ възстанови операциите си в Иран, като планира да инвестира 1 милиард долара в най-голямото газово поле в Иран. Днес европейските страни не виждат причина да се ограничават в търговията с Иран – и тук, както с Китай, основен мотив може да се окаже търговският натиск, който Тръмп оказва с въвеждането на по-високи мита за европейски стоки.
Тръмп ще трябва да преговаря и с Русия, и с Турция
Без Анкара и Москва дипломатическите усилия на Вашингтон са лишени от тежест и Тръмп знае това добре. Той ще трябва да убеди Русия да стопира обявените планове за инвестиции в петролния и газов сектор на Иран. Турция пък служеше дълго време като хъб за заобикалянето на американските санкции. Обтегнатите отношения между САЩ и Турция хвърлят сянка върху убеждението, че Анкара ще се съгласи бързо да партнира на Вашингтон в натиска върху Иран.
САЩ губи стратегическо предимство с изтеглянето си от сделката
Изтеглянето на Вашингтон от ядрената сделка дава зелена светлина за иранската външна политика да засили експанзията си не само в Близкия изток, но и в Африка. Мароко и Алжир вече предупредиха, че иранците опитват да инфилтрират компаниите им, а Мароко дори прекъсна отношения с Техеран заради подозрения за иранска подкрепа за сепаратистите в Западна Сахара.
САЩ попадат в „мъртва зона“, в която няма да могат лесно да проследяват динамиката в самия Иран. Най-важния съюзник на САЩ в района – Израел ,може да засили ескалацията си с Иран в Сирия. Сигнал за това е извършването на израелски удар върху иранска база край Дамаск само час след изявлението на Тръмп за изтегляне от ядрената сделка.
От Тръмп може да се очаква всичко, както видяхме от началото на неговия мандат досега. Показателно е, че преди изтеглянето на САЩ от сделката, американският президент е поканил за разговори в Ню Йорк своя колега Хасан Рухани. Иранският президент не посети САЩ най-вероятно заради липсата на подкрепа за подобни разговори от страна на върховният лидер аятолах Хаменей. Всъщност, с излизането от сделката, САЩ дадоха много добър мотив хардлайнерите в Иран да засилят позициите си и да задушат още повече умерените политици в Ислямската република.
В иранския парламент изгориха символично американско знаме след оповестяването на решението на Тръмп - вижте във видеото
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
