В Югозападен Китай е открита първата потвърдена кост от ръка на денисовски човек. Това е поредното важно парче от пъзела за мистериозните роднини на съвременния човек, които някога са обитавали Земята редом с нашите прадеди.
Досега са известни само шепа физически останки от денисовци, сред които пръстни кости, ребра, зъби, челюсти, части от черепи и няколко кости от крака. Сега обаче изследователи в Китай съобщават, че са открили първата денисовска лъчева кост (radius) - една от двете дълги кости на предмишницата.
Истинско съкровище в пещерата Бянфу
Новият фосил е идентифициран при изключителни обстоятелства. В провинция Юнан, Югозападен Китай, се намира обектът „Пещера Бянфу“, който съдържа над 60 000 костни фрагмента, открити в няколко утаечни слоя - археологическа игла в купа сено.
Огромното мнозинство от тези скелетни останки са принадлежали на животни, но изследователите използват иновативен метод, за да идентифицират 22 потенциални останки от хоминини, датирани отпреди около 167 000 до 134 000 години.
След това екипът анализира протеините в костите (техника, наречена протеомен анализ), за да разкрие, че поне седем от тези останки съдържат специфичен аминокиселинен вариант, свързан с денисовците.
Сред колекцията са намерени два черепни фрагмента и четири зъба, но най-забележителният екземпляр е фрагментът от лъчева кост - изключително рядка кост от крайник, която се добавя към оскъдната колекция от известни денисовски останки.
Преди се предполагаше, че костта, използвана за идентифицирането на „Дени“ - хибридно момиче с майка неандерталка и баща денисовец - може да е била от крак или ръка. Откритието в пещерата Бянфу обаче се смята за първия официално потвърден случай на кост от ръка на денисовски човек.
Находката е от голямо значение и поради факта, че се намира в дълбокия юг на Китай - много по-наюг от останалите фосили, повечето от които са намерени в Сибир или в северните региони на страната. Генетичните доказателства отдавна загатват, че денисовците може да са обитавали райони, близки до тропиците в Югоизточна Азия и Океания, но физическите доказателства досега оставаха оскъдни.
Открития за личния живот на денисовците
В придружаващо проучване друг екип от китайски учени изследва по-широкия археологически контекст на пещерата Бянфу, като сглобява пъзела от над 1300 каменни артефакта, намерени на мястото и датирани между 190 000 и 70 000 години назад във времето.
Тяхното изследване показва, че денисовците са били умели майстори на оръдия на труда. Те са обработвали парчета от животински кости и камък, за да изработват всякакви предмети, помагащи им да владеят заобикалящата ги среда. Много от тях изглеждат като подострени оръжия за лов, предназначени за поваляне на средни и големи бозайници, които някога са бродили из тази част на Източна Азия.
Може би най-значимото е, че сечивата показват силна прилика с технологиите, развивани по същото време от неандерталците. Това подсказва за някаква форма на културен обмен между двата изчезнали вида хоминини, което не е изненадващо предвид тяхното географско препокриване и близко генетично сходство.
Изследователите са успели да вземат и проби от праисторически прашец в седиментите на пещерата, хвърляйки светлина върху естествената среда по онова време. Данните показват, че денисовците са живели в богата горска среда, доминирана от иглолистни дървета.
Взети заедно, двете проучвания показват, че пещерата Бянфу съдържа най-богатата колекция от денисовски фосили, известна извън пещерата Денисова в Сибир, където тези загадъчни хоминини бяха идентифицирани за първи път през 2010 г.
Малките парчета кост могат да ни кажат само определени неща за денисовците, дори когато са пълни с генетична информация. На места като пещерата Бянфу обаче започваме да виждаме по-дълбока и по-цялостна картина за техния живот и идентичност.
