С ветовни издания коментират положителната оценка, която България получи от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) по отношение на изпълнение на критериите за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г.
Пътят на България към единното европейско валутно пространство беше изпълнен със закъснения, понеже страната се бореше с политическа нестабилност и популистки отпор срещу общата европейска валута, пише в. "Файненшъл таймс". През последните четири години в България се произведоха седем вота за парламент, като редица неустойчиви правителства допринесоха за забавянето на приемането на еврото, отбелязва британският вестник.
Съпротивата срещу присъединяването към еврозоната от страна на популистки проруски сили в България обаче не стихва. Независимият президент на страната Румен Радев също предложи произвеждането на референдум по въпроса – ход, който представители на правителството окачествиха като саботаж, допълва "Файненшъл таймс".
Всички членове на ЕС, които все още не са приели единната валута, трябва да докажат, че са се сближили с останалите европейски икономики, за да се присъединят към еврозоната. Например те трябва да покажат, че инфлацията е под контрол и не надхвърля 1,5 % от средната в трите държави от еврозоната с най-ниска инфлация, пише още "Файненшъл таймс".
България не успя да изпълни критериите за инфлацията през 2024 г., което забави присъединяването ѝ с една година. През април обаче инфлацията се забави до 3,5 % и с това бе изпълнено последното условие за приемане на еврото през 2026 г., обобщава "Файненшъл таймс".
Изданието "Политико" също се спира по-подробно върху трудностите, пред които беше изправена България по пътя си към еврозоната.
Балканската страна с население от 6,4 милиона души се ангажира да се присъедини към еврозоната през 2007 г., но неколкократно получи отказ, след като не успя да изпълни редица от т.нар. критерии за конвергенция, които имат за цел да гарантират икономическа и правна съвместимост, пише изданието. Трайно високата инфлация след пандемията и инвазията в Украйна провалиха шансовете ѝ да се присъедини към клуба през 2024 и 2025 г., отбелязва "Политико".
Финансовите власти успяха да овладеят инфлацията, която през 12-те месеца до април възлизаше средно на 2,7%. В началото на тази година вътрешната инфлация се повиши до 4% поради прекратяването на някои мерки за подпомагане от времето на пандемията. Но този ефект ще бъде "временен", заяви във вторник Масимо Суарди, ръководител на дирекция "Икономически и финансови въпроси" към ЕК, добавя "Политико".
Суарди също така поздрави България за "сравнително гъвкавите и ефективни" пазари на труда и "много ниския" държавен дълг, който със своите 24,1% от брутния вътрешен продукт е вторият най-нисък в ЕС и е значително под референтната стойност от 60%, необходима за присъединяване към еврозоната, пише още "Политико".
Суарди обаче отбеляза, че страната е прекалено зависима от изкопаемите горива. Други слабости, които той отбеляза, са недостигът на квалифицирана работна ръка и недостатъците в образователната система. По данни на ЕК 30,3% от населението на България е изложено на риск от бедност или социално изключване, посочва "Политико".
Въпреки че почасовите разходи за труд в България все още са най-ниските в ЕС, ръстът на заплатите трябва да съответства на този на производителността, за да се запази конкурентоспособността и привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори, заяви ЕЦБ, добавя "Политико".
Освен това монетарните власти са притеснени от резултатите на България в борбата срещу прането на пари, заради което страната беше включена в "сивия списък" на Специалната група за финансови действия, изискващ засилено наблюдение. В този списък попадат страни като Сирия, Венецуела и Йемен, припомня изданието.
Германският в. "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" поставя акцент върху позициите, които ЕК и ЕЦБ изразяват в конвергентните си доклади.
ЕК препоръча на страните от еврозоната да приемат България като 21-вият член на единното европейско валутно пространство. Докато ЕК смята, че условията за присъединяване на България са изцяло изпълнени, ЕЦБ все още изразява леки резерви, но не се противопоставя на приемането на страната в еврозоната, отбелязва германското издание.
В доклада на ЕЦБ се посочва, че с оглед на "качеството" на институциите и вземането на политически решения България все още е изправена пред някои "изисквания", свързани с борбата срещу корупцията, ефективността на публичната администрация, справедливостта на данъчното облагане и независимостта на съдебната система, пише още "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".
След като бе оповестено решението на ЕК обаче България разсея всички резерви, че предприема твърде малко мерки срещу корупцията и че страда от зле функциониращо върховенство на закона, коментира германският вестник.
"Брюкселският орган и без това посочва, че единствено той разполага компетенцията да взема решение по предложенията за присъединяване, докато ЕЦБ единствено го "подпомага аналитично", допълва изданието.
Германското сп. "Шпигел" обръща внимание на вътрешнополитическата ситуация около присъединяването на България към еврозоната.
Дебатите за въвеждането на еврото в България са съпроводени от силни протести, отбелязва "Шпигел". В събота поддръжници на проруски и националистически партии излязоха на демонстрации по улиците на София и други градове. Те настояват за запазване на лева като национална валута, понеже се притесняват, че преминаването към еврото ще доведе до повишаване на цените, коментира германското издание.
През февруари националисти запалиха огън пред входа на представителството на ЕС в София. Освен това те напръскаха с червена боя стъклената фасада на сградата и хвърлиха по нея коктейли "Молотов" и яйца, пише още "Шпигел".
Проруската националистическа опозиционна партия "Възраждане" обвини властите, че фалшифицират данни, за да направят възможно въвеждането на еврото. Опозиционната партия казва, че с въвеждането на единната европейска валута България би загубила своя национален суверенитет, отбелязва германското списание.
Българското население е разделено по въпроса за еврото. Според проучване на общественото мнение, проведено от българската социологическа агенция "Мяра" от 10 до 13 май, повече от половината от пълнолетните (54,9) са против въвеждането на еврото през 2026 г., отбелязва "Шпигел".
Германското списание цитира и резултатите от анкета на "Галъп интернешънъл Болкан" от втората половина на май, които показват, че 33% от респонеднтите "са склонни да виждат ползи" от въвеждането на еврото. За разлика от тях 33% "по-скоро се опасяват от недостатъци", а 23% не очакват нито предимства, нито недостатъци.
