У правителят на Българската народна банка обясни какви са ползите и следващите процедури за въвеждането на еврото в България, в пространно интервю, публикувано на сайта на БНБ.
България получи положителна оценка за готовността си за еврозоната от ЕЦБ и ЕК - нещо, за което Вие работите активно от много време. Има ли оттук нататък нещо, което може да попречи преминаването от лева към еврото да се случи на 1 януари 2026?
Зад този резултат стоят значителни усилия на много фронтове, голяма част от които остават извън полезрението на общественото внимание. Не виждам реални пречки пред успешното финализиране на процеса. Все пак нищо не е окончателно, докато не бъде взето официалното решение на Съвета на Европейския съюз, което се очаква на срещата на ЕКОФИН, насрочена за 8 юли.
Президентът Румен Радев опита да инициира референдум дали влизането да е именно от следващата година с аргументи, че институциите не са си свършили добре работата и че „в българското общество няма консенсус относно готовността ни за въвеждане на единната европейска валута, нито за датата, на която да се случи това“. При това положение няма как да не ви попитаме готови ли сме?
Едва ли има друга тема, при която готовността да се измерва толкова обективно и конкретно. Компетентните институции в България, включително БНБ, оцениха, че страната е напълно подготвена. Същата оценка вече получихме и от ЕЦБ и Европейската комисия. Не по-малко важно е, че бизнесът, синдикатите, академичните среди и неправителственият сектор също ясно изразиха своята подкрепа и готовност.
Все пак знаем, че технологичните и логистичните сложности не са пренебрежими, така че има ли нещо, което ви притеснява в подготовката?
От технологична и логистична гледна точка действително става дума за изключително сложен процес, по който работим от години. Що се отнася до БНБ – нашата техническа и логистична инфраструктура вече е напълно изградена. Това включва информационни, платежни, счетоводни и статистически системи; модернизирана система от касови центрове; инфраструктура за обмяна; нов автопарк от бронирани и охранителни автомобили; всички необходими машини, съоръжения, лицензи и сертификати – включително за отсичане на българските евромонети. Веднага след решението на Съвета стартираме последните приготовления с пълен капацитет.
А обществените нагласи и политическите призиви за масови протести и битки за спасяване на лева притесняват ли ви?
Това зависи в решаваща степен от политическите партии и техните лидери. Подобни исторически моменти са тест за държавници. Политическото наследство на много от днешните политици ще бъде оценявано именно през призмата на техните позиции и действия в този ключов момент.
Според вас защо точно темата за еврото се оказа толкова удачна почва за митове, дезинформация, преекспониране на рискове и разпалване на страхове?
След 2020 г., в условията на политическа криза, фрагментираното проевропейско мнозинство отстъпи инициативата по темата за еврото на агресивно и шумно антиевропейско малцинство. Създаването на стабилно проевропейско правителство с конституционно мнозинство в парламента, което подкрепя присъединяването към еврозоната, промени динамиката в положителна посока през последните месеци.
Често анализатори и политици стъпват и на т.нар. „непубликуван анализ на БНБ за еврото”. Бихте ли обяснили какъв е случаят с този документ, който сякаш всеки чете както си поиска?
Документът, за който става дума, беше изпратен до всички парламентарни групи още през 2022 г. Освен това е публично достъпен на сайта на БНБ, наред с редица други материали по темата.
Има ли все пак валидни рискове от смяната на паричния режим от борд към евро и кои са те?
Да, рискове съществуват – ако процесът не бъде управляван добре. Но това важи за всяка сериозна реформа.
Една от смислените критики е, че валутният борд има дисциплинираща функция за публичните финанси и без него те може да бъдат превзети от популизъм. Какъв е вашият отговор?
Валутният борд е една от най-успешните реформи в икономическата история на България. Но не бива да му се приписват свръхестествени качества. Казвам го като човек, участвал в неговото въвеждане. Бордът, например, не попречи на разхлабването на фискалната дисциплина през последните години. Не бива да забравяме, че той може да бъде отменен само с едно решение в Народното събрание. Еврозоната предлага по-надеждни механизми за защита срещу кризи и популизъм.
Друга тема, която буди много страсти, е какво ще стане с валутните резерви и как ще се промени управлението им?
БНБ ще продължи да управлява валутните си резерви, както и досега. Разбира се, съставът им ще се промени, тъй като еврото ще стане национална валута. Малко известно е, че след присъединяване към еврозоната БНБ ще има възможност да управлява – по определен ред и в определени обеми – и част от резервите на самата ЕЦБ.
Един от ефектите от влизането в еврозоната е, че задължителните минимални резерви ще трябва да паднат от 12 на 1%. Как ще става това – постепенно или отведнъж, и какъв ефект очаквате от освободената ликвидност за банките и това разхлабване носи ли и опасности?
Разработили сме различни сценарии и ще изберем един от тях в следващите седмици. Анализираме внимателно ефектите, но не очакваме сътресения. Банките вероятно ще изтеглят част от резерва, но ще поддържат друга значителна част в БНБ. Това ще им позволи да получават сигурен и безрисков доход чрез т.нар. „депозитно улеснение“ на ЕЦБ.
Смятате ли да компенсирате с други затягащи мерки?
Макропруденциалният мандат на БНБ остава без промяна. Ще продължим да разполагаме с целия инструментариум – от капиталови изисквания до мерки спрямо кредитополучателите. Ще ги използваме активно и гъвкаво, според нуждите – за затягане или разхлабване на условията.
Друга голяма промяна за БНБ е, че след повече от четвърт век тя отново ще провежда парична политика чрез операции на паричния пазар. Как ще става това? За всички тези години не е ли поизгубен експертния капацитет?
Паричната политика има две измерения: определяне и изпълнение. Определянето е в компетенциите на Управителния съвет на ЕЦБ и съответно в законовите правомощия на управителя, а изпълнението ще се осъществява от управление „Емисионно“. Работим по тази тема от две години и постигнатият напредък – както институционален, така и експертен – е значителен. Това се признава и от нашите партньори.
Влизането в еврозоната ви прави член на Управителния съвет на ЕЦБ, където традиционно гуверньорите се класифицират като „ястреби” и „гълъби”. Вие как се определяте?
Ръководя една от най-консервативните централни банки в Европа. Тази позиция няма да се промени съществено и след влизането ни в еврозоната. Оставям на коментаторите да определят вида на „пернатото“.
Оглавихте БНБ преди десет години, като ви остават още четири години мандат. Какви цели си поставяте през тях след влизането в еврозоната? Как очаквате да изглежда българската банкова система и икономика в края на мандата ви?
Целта е ясна – силна и модерна национална банка в рамките на най-мощния валутен съюз в света. Очаквам банковият сектор и икономиката да функционират в условията на еврозоната така, че България устойчиво да се откъсне от дъното на класациите в ЕС по доходи и стандарт на живот.
