П рез по-голямата част от живота си Павел Таланкин е вървял по коридорите на Училище №1 в Карабаш, индустриален град с 10 000 жители в Уралските планини на Русия, първо като ученик, а след това като координатор на събития и извънкласни дейности, пише The New York Times.
Той организирал празнични тържества и церемонии по дипломиране, създал комедиен клуб – и заснел всичко това на видео за архивите на училището. Превърнал кабинета си в място, където учениците търсели убежище, за да свирят на китари, да играят Уно и да снимат музикални видеоклипове.
Училищата в окупирана Украйна целят да превърнат децата в руски националисти
„Обичах това място“, каза 34-годишният Таланкин в интервю. „Обичах това, което правехме преди войната.“
Така и неговите ученици. „Обикновено всички, струва ми се, чакаха междучасието, когато можехме да нахлуем в кабинета на Павел Илич и да обсъдим всичко“, каза бивш ученик, който пожела да остане анонимен от страх от последици, наричайки го с уважителната форма на името му. „Не учехме уроци в този кабинет. Учехме живота.“
Руска учителка запали училище, подкрепяла Украйна
След това през февруари 2022 г. Русия нахлу в Украйна. По-малко от месец по-късно Министерството на образованието въведе нова учебна програма, предназначена да възпитава следващото поколение в подкрепа на военните амбиции на президента Владимир В. Путин.
A Russian schoolteacher secretly filmed his own workplace as it was turned into a war propaganda machine. That footage is now part of a documentary shortlisted for an Oscar.
— Mikhail Khodorkovsky (@khodorkovsky_en) January 16, 2026
Here’s the story behind ‘Mr Nobody in Russia’:👇
[1/12] pic.twitter.com/dLO8Yhfw3U
Учениците се състезаваха в състезания по хвърляне на гранати. Започнаха да посещават ежеседмични патриотични лекции – в една от тях учител по история каза, че руснаците, които не са съгласни с правителството, са „паразити“, които трябва да емигрират. На училищно събрание наемници от паравоенната група „Вагнер“ учеха учениците как да разпознават различни видове мини и да оцелеят, ако краката им бъдат откъснати под коляното.
Култът към смъртта в Путинова Русия
Таланкин беше нареден да заснеме всичко това и да качи кадрите в правителствена база данни, за да докаже, че Училище №1 спазва новите учебни директиви.
По ирония на съдбата, тези кадри станаха материал за аплодиран документален филм „Г-н Никой срещу Путин“. Сега той е в надпреварата за награда „Оскар“. Руското правителство призна своята патриотична учебна инициатива, но публично игнорира филма.
Таланкин беше зад камерата, когато учител, изнасящ предписан урок, се спъна в думите „денацификация и демилитаризация“. Путин фалшиво твърди, че Украйна се управлява от нацисти и че основната му цел е да ги изгони.
The documentary Mr. Nobody Against Putin provides unique insights into how Russian society is responding to the Ukraine war. https://t.co/P3HrwtIv7u pic.twitter.com/D57lVD37oJ
— Transitions magazine (@TransitionsMag) January 17, 2026
„Просто стоя там и снимам и разбирам, че това, което попада в камерата, не е просто урок, а история“, каза Таланкин.
Той се чувстваше неудобно с ролята си, осъзнавайки, каза той, че с камерата си служи като принудител, „надзирател“.
Майката на Таланкин, Антонина Н. Таланкина, на 69 години, също работи в Училище №1 като библиотекар. Тя каза в интервю: „Той снимаше всичко, през цялото време.“
How ‘Mr. Nobody’ in a small-town school took on Putin. A school events coordinator and videographer -- "when Russia overhauled the curriculum to make students into patriotic soldiers, he kept his camera rolling. The footage became an Oscar-nominated film." https://t.co/kckriVFPLd
— Kenneth Roth (@KenRoth) January 11, 2026
Тя гласува за Путин, каза синът ѝ, но винаги го е възпитавала да оспорва властта. Веднъж годишно тя го е водила на местното гробище. Разказвала му е истории за неговите баби и дядовци по бащина линия, които са се озовали в индустриалния Карабаш, след като са били преследвани по време на Сталинската епоха, когато милиони са били изпращани в лагери за принудителен труд.
Той си спомня как е събирал възглавници и одеяла за майка си, когато тя е пренощувала в училището, докато учителите са били на гладна стачка, защото не са си получили заплатите.
Продължи да учи филмово изкуство в университета в Челябинск, регионалната столица.
Войната в Украйна промени неговия град, училище и работа. След като видя призив в Instagram руснаци да изпращат истории за това как се е променил животът им на работа, той изпрати емоционален, гневен имейл. Беше толкова разочарован, че каза на училището, че ще подаде оставка.
Но тогава той чу от Дейвид Боренщайн, американски документалист, базиран в Дания. Познат му беше изпратил имейла на Таланкин. Таланкин предпазливо се съгласи да му изпрати някои кадри, надявайки се, че не е подготвян от руските служби за сигурност, които са инструктирани да изкореняват критиците на войната в Украйна.
Целият проект зависеше от „невероятно доверие между хора, които никога не са се срещали“, каза Таланкин. Той реши да не напуска работата си в училището – все още.
Той продължи да снима, като същевременно сътрудничеше на правителствените укази. Каза, че е бил принуден да сподели паролата за училищните акаунти в социалните медии с местен държавен администратор. Често е публикувал за социални събития и училищен дух, но администраторът е публикувал реклами за набиране на персонал за руската армия. Ученици и учители са били принуждавани, каза той, да публикуват правителствена пропаганда в личните си акаунти в социалните медии, превръщайки ги в това, което той нарече „кремълски ботове“.
Когато учителите са помолени да повтарят посланията на Кремъл, „това работи“, каза Таланкин. Децата имат един и същи учител от първи до четвърти клас, каза той, така че те имат огромна власт да формират мирогледа на детето.
През юни 2024 г., малко след последния учебен ден, Таланкин организира едно последно абитуриентско тържество. След това напусна Русия за първи път в живота си. Раздаде по-голямата част от вещите си.
Каза, че отива на едноседмична почивка в Турция. Имал куфар, пълен с твърди дискове, и никакъв бански костюм. Нямал представа къде и как ще изгради новия си живот. За първи път се срещна лично с Боренщайн и видя първите монтажи на филма. Беше шокиран да открие, че е представен толкова видно.
Боренщайн каза, че докато не се срещнали, не е разбирал какво е мотивирало Таланкин да предприеме толкова рискован проект. Руснаците, които критикуват войната, редовно биват хвърляни в затвора.
„Чудех се дали това не е неговият ход да напусне Русия“, каза Боренщайн в телефонно интервю. „Но когато се срещнах с него, открих, че е наистина дълбоко наранен от това, че е напуснал Русия.“
Таланкин каза, че през целия процес на заснемане е мислил, че може да се наложи да се премести в друг град в Русия, но не и че ще трябва да емигрира. Останал известно време в Истанбул, след което заминал за Прага.
Той се гордееше, че изгражда архив на усилията на Кремъл да създаде по-милитаризирано общество.
„Рано или късно хората ще се запитат: „Какво става с руснаците? Защо всички отново са толкова гневни и агресивни?“ И ето отговора: защото ходят на училище и им казват, че убиването е нормално“, каза той. „Да умреш за родината е наистина готино.“
Майката на Таланкин остана в Карабаш и се сблъска с последствията. Проблемите започнаха преди премиерата на филма през януари 2025 г. на филмовия фестивал „Сънданс“, където той спечели Специалната награда на журито. Отначало Таланкин започна да получава съобщения, наричащи го „предател“ и „Юда“.
В рамките на една седмица след премиерата, каза той, градската администрация е видяла пиратско копие на филма. ФСБ е посетила учителите в училището и ги е призовала да прекъснат всички връзки с Таланкин. Мнозина го направиха.
Но той също така чу от родители, които бяха шокирани от мащаба на пропагандата, с която децата им бяха захранвани. Каза, че е получил съобщения от учители в региона, които казват, че са чакали някой най-накрая да излезе публично.
Той се оплака, че един от наскоро завършилите училище е гледал филма и му е казал, че не вижда никаква пропаганда в него. „Това беше най-лошият коментар, защото означава, че очите му вече са свикнали с тази среда.“
Г-жа Таланкина каза, че се гордее със сина си и е чула само положителни отзиви за филма. И все пак, каза тя, не говори с никого за него, нито пък я питат за него.
„Това е табу“, каза тя.
Г-жа Таланкина, която никога не е била в чужбина, каза, че не знае кога може да види сина си отново. Но спомена, че един от неговите приятели и съученици от детската градина, Артьом, е загинал във войната.
„Той ходеше на детска градина с него, учи в един и същи клас с него, завършиха заедно“, каза тя. „Синът ми е в чужбина, но е жив.“ Но тя каза, че майката на Артьом „не може да възкреси сина си.“
Когато филмът направи премиера, Таланкин беше заклещен в Прага, чакайки да получи политическо убежище. Без документи той пропускаше прожекция след прожекция. След като получи убежище през юли, той може да пътува и говори пред публика. Сега пътува до Съединените щати, където смята, че посланието на филма става все по-актуално.
„Това е като учебник, урок – вижте какво ви очаква, ако сте аполитични, ако сте слаби, ако се поддадете на автоцензура“, каза той.
Той все още не знае какво ще прави по-нататък. Но никога повече няма да работи в училище.
„Защото го обичах и трябваше да се сбогувам с всичко това“, каза той, „и е много болезнено.“
