Л идерите на Европейския съюз прекараха един ден в датската столица на 1 октомври, обсъждайки как да укрепят сигурността на континента. „Ние сме обезпокоени – аз съм много обезпокоен – и сега е моментът да предприемем действия“, заяви финландският премиер Петери Орпо в кулоарите на срещата на върха, предаде Politico.
В четвъртък, 2 октомври, ще се проведе официална среща, като се очаква присъствието и на украинският президент Володомир Зеленски.
Срещата вчера обаче не протече точно според плана, с много разговори, но малко резултати. Лидерите не са по-малко обезпокоени, отколкото бяха преди това. Ето какво се случи:
1. Замразените активи остават замразени, засега
Страните от ЕС не бяха готови да подкрепят плана на Европейската комисия за използване на замразените руски активи за финансиране на заем за Украйна. Комисията иска да предложи на Украйна заем от 140 милиарда евро, като замени санкционираните руски пари от падежирали активи с персонализиран дългов договор с Euroclear, белгийската финансова институция, която пази депозитите. Официални лица от ЕС виждат това като хитър начин да се избегне експроприацията им, което би могло да наруши международното право.
Една от причините сделката да не бъде договорена в Копенхаген е, че някои страни, особено Белгия, трябва да бъдат убедени, че планът е юридически издържан. Белгийският премиер Барт Де Вевер беше най-предпазлив, тъй като неговата страна би понесла основния удар от евентуални руски съдебни действия.
Almost all EU leaders showed up in Copenhagen today for an informal EU Council summit focused on the remilitarization of the EU and the bloc’s military aid for Ukraine.
— Visegrád 24 (@visegrad24) October 1, 2025
The meeting was also seen as a show of solidarity with Denmark amid drone intrusions plaguing the country. pic.twitter.com/oB3gno8BUO
След срещата на върха председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен се опита да увери Белгия и другите нерешителни страни, че според нейния план активите няма да бъдат конфискувани и че „рисковете трябва да бъдат разпределени на по-широки рамене“. Но това не беше достатъчно, или поне не още. Следващата среща на върха, по-късно този месец, може да бъде „денят на решението“, заяви президентът на Европейския съвет Антонио Коста.
2. Лидерите напомнят на Комисията: Ние все още ръководим отбраната
Двете часа, предвидени в програмата за обсъждане на общата отбрана, в крайна сметка отнеха двойно повече време. Въпреки че страните като цяло приветстваха предложенията на Комисията, лидерите настояха да имат по-голямо влияние върху процеса.
Предвид необходимостта от допълнителни дискусии, срещите между 27-те министри на отбраната на страните от блока и върховния дипломат на ЕС Кая Калас ще се провеждат по-често, заяви служител на ЕС, запознат с хода на срещата. ЕС все още трябва да уточни детайлите около така наречената „стена от дронове“, която не получи съгласие в сряда. Тя ще бъде „антидронова система, способна да извършва бързо откриване, прихващане и, ако е необходимо, неутрализиране“, каза фон дер Лайен.
Европейските тежковесове Франция и Германия изразиха скептицизъм към стената от дронове, управлявана от Комисията, докато южните страни настояват за по-широка концепция, която също ще защитава техните граници.
Concluding the informal meeting of EU heads of state and government, Danish Prime Minister Mette Frederiksen says the goal is to “build a Europe so strong that war will not be an option” during a press conference at the Christiansborg Castle in Copenhagen.#Denmark #EU #Europe pic.twitter.com/40rQKsw2ig
— Al Arabiya English (@AlArabiya_Eng) October 1, 2025
3. Мерц не успя да наложи дневния ред
Германският канцлер Фридрих Мерц влезе в срещата с желание да говори за конкурентоспособността – и не успя. „Ще имаме две основни теми за обсъждане: първо, конкурентоспособността на европейската индустрия и високото, твърде високото ниво на регулация в Европа“, каза Мерц пред репортери при пристигането си в Копенхаген. „Второ, за съжаление, ще трябва отново да говорим за войната срещу Украйна.“
Изглежда Мерц не си беше направил труда да прочете официалната програма, която включваше една сесия за отбрана и една за Украйна. Официалните лица на срещата обаче нямаха илюзии, че неговото послание е насочено към вътрешната публика. Германският лидер е под нарастващ натиск да съживи най-голямата икономика в ЕС и да изпълни обширните реформи и бързия обрат, на които заложи в предизборната си кампания.
4. Кралските ангажименти надделяват над всичко
Краят на срещата в Копенхаген беше диктуван от покана за вечеря. Датските кралски особи поканиха лидерите на ЕС на вечеря точно в 19:00 ч. Този ангажимент добави натиск от краен срок. Но сесията за сигурност и отбрана отне четири часа, два пъти повече от планираното, защото лидерите излязоха извън предварително написаните си точки за изказване и импровизираха отговори. Коста, който председателстваше срещата, не посмя да прекъсне микрофона, предвид колко чувствителни бяха разговорите, заяви служител на ЕС, който отрече, че разговорите са продължили по-дълго заради разногласия между лидерите.
Лидерите в крайна сметка успяха да стигнат до вечерята навреме. Само фон дер Лайен, Коста и Фредриксен се върнаха на мястото на срещата, за да информират пресата.
5. Всички членове на клуба искат да решават кой може да влезе
Идеята на Коста за ускоряване на кандидатурата на Украйна за присъединяване към ЕС не проработи. И това не беше изненада. Коста предложи промяна в правилата на ЕС, така че официалните преговори за присъединяване да могат да започнат с подкрепата на квалифицирано мнозинство от лидерите, вместо да изискват единодушно съгласие. Това беше неприемливо за унгарския премиер, който е най-близкият лидер от ЕС до руския президент Владимир Путин. Но други страни, включително Франция, Нидерландия и Гърция, също бяха против и оставиха предложението да пропадне.
По време на срещата Орбан беше един от малкото лидери, които коментираха плана. И това беше, за да го отхвърли.
