„Броят на експлозиите, разрушенията, това, което се случва – невероятно е“, казва Салар, чието име е променено. Столицата на Иран, Техеран, е под тежки атаки, откакто ударите започнаха на 28 февруари, докато САЩ и Израел нанасят удари по военни и политически обекти в опит да отслабят ислямския режим.
В резултат на ударите обаче са засегнати и други райони. Ирански официални представители съобщиха, че повече от 160 души, включително деца, са били убити, след като девическо училище е било поразено в град Минаб в събота. Белият дом заявява, че САЩ разследват инцидента, но не вземат на прицел цивилни.
„Това, което преживяваме сега, е отвъд онова, което преживяхме по време на 12-дневната война“, казва пред BBC Persian местен жител на Техеран, визирайки конфликта между Израел и Иран миналата година.
Докато някои иранци казват, че продължаващите атаки са ги накарали да се страхуват за семействата си, други определят режима като уплашен и изразяват надежда за бъдещето на страната.
Първата вълна от удари уби върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей, но въздушните атаки не показват признаци на отслабване в дните след това. „Всеки ден се усеща като месец“, казва Салар. „Обемът на атаките е толкова голям“. Той разказва, че скорошен въздушен удар е разтърсил цялата му къща и описва как е трябвало да остави прозорците отворени, за да не се пръснат стъклата.
Международните новинарски организации често получават отказ за визи за Иран, което сериозно ограничава възможността им да събират информация за случващото се в страната. Прекъсванията на интернет правят ситуацията още по-трудна.
Повечето хора стоят по домовете си и излизат само за провизии. Изглежда режимът е засилил присъствието си по улиците, което иранците възприемат като реакция на недоволството, проявено след смъртта на аятолаха.
„Навсякъде има контролно-пропускателни пунктове. Те се страхуват и от собствената си сянка. Чакаме великия момент, последния момент, когато всички ще излезем навън и ще победим“, казва 25-годишен студент в Техеран. Цените на основни продукти като яйца и картофи също са скочили рязко, казва той, а опашките за бензин и хляб са „невероятни“.
Друг жител на столицата казва пред BBC, че повечето магазини са затворени, а някои банкомати не работят, въпреки че супермаркетите и пекарните остават отворени. Техеран се усеща „празен“, а всеки, който напуска дома си, трябва да има „неотложна причина“, казва тя. „В първия ден хората скандираха и всички изглеждаха щастливи. Но сега наоколо има полицейски сили“.
Салар описва заплахи от силите за сигурност заради изразяване на позиция срещу режима в страната. Макар достъпът до независима информация да е труден, Салар казва, че иранските сили за сигурност ясно заявяват исканията си. „Всеки ден изпращат SMS съобщения с предупреждение, че ако излезем навън, ще се разправят с нас строго. Дойде съобщение, че ако някой от вас излезе и протестира, „ще ви считаме за сътрудници на Израел“, казва той.
Той смята, че тонът на съобщението подсказва, че всеки, който не се подчини, ще бъде третиран със сила или дори убит.
BBC Persian разговаря и с Каве, чието име също е променено, който живее в Занджан – град на около 275 км североизточно от Техеран, който също е бил атакуван. „През първите три дни нашият град беше тежко бомбардиран. Живеем в район, над който постоянно прелитат изтребители“, казва той.
Той добавя, че след избухването на войната небето постоянно е било облачно от стълбовете дим, издигащи се от местата на въздушните удари – образ, който описва като „едновременно красив и ужасяващ“.
Салар казва, че е изпратил родителите си на север, макар да не е сигурен кои градове са безопасни. Къщата им се намира в квартал Шариати в Техеран, където има много военни обекти, станали мишена. „Майка ми беше в много лошо състояние, беше много уплашена“, казва той, като добавя, че настоящите удари са по-лоши от всичко, което тя е преживяла по време на осемгодишната война между Иран и Ирак през 80-те години.
С всеки изминал ден все повече хора напускат Техеран, добавя той, но това не е възможност за всички. „Бабата на мой приятел е болна и не могат да я преместят“, обяснява той.
Прекъсванията на интернет също са направили изключително трудно за иранците да се свързват с близките си. Каве казва, че освен оцеляването, най-голямата му грижа е да поддържа някакъв контакт със семейството и приятелите си и да има достъп до надеждни новини. Интернет връзката му е прекъснала около обяд в първия ден на атаките, спомня си той, и не е успял да се свърже отново онлайн в продължение на два дни.
И Каве, и Салар използват виртуални частни мрежи (VPN), които им позволяват да получават достъп до интернет сайтове, блокирани от иранското правителство, но това съвсем не е лесно. Когато успее да се свърже онлайн, Каве се опитва да помогне на „приятели извън Иран, които нямат новини от семействата си – да получат актуална информация или да предадат съобщения“.
Заради строгата ситуация със сигурността в Иран не е възможно да се оцени общата реакция на смъртта на върховния лидер. Докато някои излязоха по улиците, за да празнуват, други участваха в публични прояви на траур, организирани от правителствените власти.
Каве първоначално трудно повярвал на новината за убийството на Хаменей. „Винаги съм си представял, че този момент ще се усеща като щастие, но не беше така. Почти всички години от живота ми и живота на милиони като мен бяха разрушени и хиляди загубиха живота си, а въпреки това той самият беше отстранен от сцената в един-единствен момент, което наистина ме разгневи“, казва той.
Салех казва, че не е очаквал празненствата по улиците след новината за смъртта на върховния лидер. „Атмосферата в града след атаката беше много наситена със сили за сигурност. И все още е“, споделя той.
Нито един от мъжете не знае какво ще означава войната за тях, за семействата им или за страната им. „Съмнявам се, че някой от нас някога ще бъде същият както преди“, казва Салар, като добавя, че много хора са под силен стрес.
„Онези в чужбина, особено монархистите“, казва той – визирайки поддръжниците на сина на бившата кралска фамилия на Иран, които подкрепиха военните действия на САЩ и Израел – „наистина не знаят какво преживяваме“. Той добавя: „Надявам се никога да не им се наложи.“
Каве казва, че чувства, че войната „няма да приключи толкова бързо, колкото мислехме. Но въпреки това надеждата ми не е намаляла. Ако не друго, тя става по-силна с всеки ден“.
„Не знам какво ще се случи след тази „операция“, казва той, но добавя, че без нея „определено щеше да се случи нещо по-лошо“. „Така поне все още има шанс за живот и за утре“, завършва той.
