Д ържавите от Персийския залив се оказаха на първа линия в най-новата война в Близкия изток – и са разгневени. Иран отвърна на американско-израелските въздушни удари, като изстреля стотици ракети и дронове по своите арабски съседи – насочвайки се към американски военни бази на тяхна територия, но също и към гражданска и енергийна инфраструктура.
С това той посяга на имиджа на Залива като безопасен и проспериращ център за пътуване, туризъм и финанси, и нарушава петролната и газовата индустрия в нейната същност, пише Би Би Си (BBC).
Това е война, която арабските правителства не искаха и се опитаха да предотвратят. Въпросът е дали ще бъдат въвлечени в нея заради това, което те нарекоха „коварните“ ирански атаки. „Всички червени линии вече са преминати“, заяви говорителят на външното министерство на Катар Маджед ал-Ансари на брифинг във вторник.
„Атаките срещу нашия суверенитет са постоянни“, каза той пред журналисти. „Има атаки срещу инфраструктура. Има атаки срещу нашите жилищни райони. А последиците от тези атаки са много ясни. Когато става дума за възможен ответен удар, всички опции са на разположение на нашето ръководство. Но трябва много ясно да заявим, че атаки като тези няма да останат без отговор и не могат да останат без отговор“.
В по-голямата си част иранските ракети биват прихващани в целия регион, но падащите отломки предизвикаха пожари и убиха хора. Дроновете, които по-лесно успяват да преминат през противовъздушната отбрана, често причиняват минимални щети, но въпреки това всяват хаос, който нарушава търговията и пътуванията.
Това изглежда е иранската стратегия – да повиши зaлозите за своите арабски съседи с надеждата те да увеличат натиска върху САЩ за прекратяване на войната. Смята се, че Иран е изстрелял почти толкова дронове и ракети по Обединените арабски емирства – доминиращия търговски и туристически център в Залива – колкото и по Израел, според Financial Times.
Иран може да използва като оръжие жизненоважната петролна и газова индустрия на региона – нейното нарушаване би могло да предизвика сътресения в световната икономика. Това обаче означава, че стратегията на Техеран може да има обратен ефект. Иран рискува да тласне държавите от Залива по-близо до Вашингтон и дори да ги накара в някаква форма да се присъединят към военните усилия.
Засега те отказват да позволят на САЩ да използват тяхното въздушно пространство и територия за нанасяне на удари по Иран. Това може да се промени. В даден момент те могат да решат да участват във военни операции.
Все още не са стигнали дотам – засега арабските държави са фокусирани върху отбраната. Но много зависи от това колко дълго ще продължи войната. Някои биха се въздържали да изглеждат като че ли застават на страната на Израел в конфликта.
Смъртоносната и разрушителна офанзива на Израел в Газа в отговор на атаките на Хамас от октомври 2023 г., както и военните му намеси в страни като Ливан и Сирия, все повече обтягат отношенията с арабските държави. Те бяха разгневени, когато миналата година той бомбардира Катар в опит да ликвидира ръководството на Хамас.
Ясно е, че иранските атаки засилиха единството сред държавите от Залива. Шестте членки на Съвета за сътрудничество в Залива – Саудитска Арабия, Кувейт, Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства и Оман – се събраха на извънредна сесия в неделя, за да изразят солидарност и да обещаят „да предприемат всички необходими мерки за защита на своята сигурност и стабилност и за защита на своите територии, граждани и жители, включително опцията за отговор на агресията“.
Старши дипломатически съветник на президента на ОАЕ, Анвар Гаргаш, призова Иран да се вразуми. „Вашата война не е с вашите съседи“, написа той в публикация в X. „Върнете се към своето обкръжение и се отнасяйте към съседите си с разум и отговорност, преди кръгът на изолацията и ескалацията да се разшири“.
