М иналата нощ се очерта заплаха от европейска енергийна криза, след като Москва заплаши да наложи ответни санкции, а новият премиер на Украйна Арсений Яценюк заяви, че страната му може да пострада от недостиг (на синьо гориво - бел. ред.), ако не получи помощ от Запада, пише днес в електронното си издание британският в. "Индипендънт".
Русия доставя 30 на сто от газа, потребяван от Европа, а някои балтийски страни са почти изцяло зависими от Русия.
Вчера руското външно министерство определи наложените тази седмица санкции от ЕС, по силата на които бяха замразени активите на още 12 души от близкото обкръжение на президента на Русия Владимир Путин и те получиха забрана да пътуват, като "откъснати от действителността".
Брюксел и Вашингтон заплашват с още "целенасочени мерки" тази седмица, а Москва даде да се разбере, че обмисля ответни санкции.
"Русия си запазва правото да даде адекватен отговор на предприетите действия", заяви говорител на министерството.
Премиерът на Украйна Арсений Яценюк подчерта несигурните енергийни доставки при посещението си в Берлин, отбелязвайки, че страната му може да се изправи пред необходимостта да получава газ от ЕС.
Яценюк изрази опасения по-рано, че Москва планира да използва енергията като "ново ядрено оръжие", за да сплаши съседите си.
През 2006 година, когато Русия спря доставките на газ заради ценови спор с Украйна, много райони в Европа останаха без газ. България спря основните си заводи, а Словакия обяви извънредно положение. Сега ситуацията далеч не е толкова тревожна. Запасите са попълнени, а газопреносната система на Европа се е подобрила след инвестициите от 1,3 милиарда евро.
Лидерите на Г-7 ще се срещнат в Хага утре и предвидените теми в дневния им ред са енергийната сигурност и изборите в Украйна, насрочени за 25 май, посочва "Индипендънт".
