М инистри на отбраната, висши военни и представители на отбранителната индустрия се събират тази седмица в Лондон за изложението Defence and Security Equipment International (DSEI), смятано за най-голямото военно изложение в света. Но макар DSEI да предлага поглед към бъдещето на войната, истинското изпитание за Европа не е теоретичната иновация, а способността ѝ да се мобилизира достатъчно бързо в реалността.
Това пише в свой анализ за Politico Ник Картър.
Генерал Ник Картър е бивш началник на отбраната на Обединеното кралство. Той е стратегически съветник в Института "Тони Блеър за глобална промяна".
Както отбеляза наскоро Атлантическият съвет, проблемът на Европа досега е бил нейната политическа и военна неохота да се изправи пред предизвикателствата. Но с колебаещ се Вашингтон и заплашителна Москва континентът е на стратегически кръстопът: да поеме отговорност за собствената си отбрана и сигурност или да остане опасно зависим от сили извън неговия контрол.
OPINION: Does Europe have the will to deter Russia?https://t.co/32HRV4PUdY
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) September 10, 2025
Под въпрос е дали нарастващото единство между европейските лидери и значителното увеличение на военните разходи могат да се разгърнат достатъчно бързо, за да спасят Украйна без сериозна помощ от САЩ. Също така не е ясно дали тези фактори ще възстановят възпиращата сила в евроатлантическото пространство, за да предотвратят появата на руска заплаха преди 2030 г.
Днес възпирането трябва да отчита и т.нар. "сива зона". Русия вече подкопава член 5 от договора на НАТО за колективна отбрана чрез хибридни атаки, целящи отслабване на решимостта без да предизвикат конвенционален военен отговор. Вероятно ще засили подобни провокации, саботаж на подводни кабели, кибератаки срещу електропреносни мрежи или "случайни" ракетни удари близо до територията на НАТО. Всичко това е част от съзнателна стратегия за разширяване на руското влияние.
На бойното поле в Украйна наблюдаваме смесица от Първата и Третата световна война, твърди проучване в реално време на бъдещите военни конфликти. През последните години стана ясно колко бързо се променя характерът на войната и как границите между суша, море, въздух, Космос и киберпространство се размиват в стремежа да бъдат интегрирани за стратегическо предимство.
Украйна показа изобретателност в условията на огън, но Русия също модернизира с висока скорост и мащаб: използва евтини дронове, електронни смущения, изкуствен интелект за прицелване и превърна икономиката си във военна машина. Само тази година ще произведе 1500 танка, 3000 бронирани машини и 200 балистични ракети, количество, което съответства на годишното производство на НАТО за няколко месеца.
При този темп на технологични промени наваксването с иновациите е от решаващо значение, а европейското планиране на отбраната трябва да се гради върху този принцип. Войната винаги е печелена от страната, която се адаптира най-бързо, както е отбелязал военният историк сър Майкъл Хауърд: "Всички грешат, затова най-важното е да развиеш интелектуален капацитет да се приспособяваш по-бързо от другия."
Европа се нуждае от фундаментално преосмисляне - не само на способностите, които са нужни сега и в бъдеще, но и на системите и институциите, които трябва да ги осигурят. Това означава увеличаване на производството на въоръжение, модернизиране на армията, нов подход към обществените поръчки и инвестиране в правилната комбинация от способности за днешните заплахи и за тези на хоризонта.
В тази връзка Институтът "Тони Блеър" ще започне програма за обсъждане на европейската отбрана, анализирайки пейзажа на сигурността и възможните сценарии. Ще бъдат разгледани въпросите за споделянето на тежестта, роли, региони, способности и индустриална база, както и темата за националната и обществената устойчивост.
За щастие Европа вече стъпва върху по-здрава основа: страните членки на НАТО без САЩ обещаха да увеличат основните военни разходи до 3,5 процента от БВП, а ЕС стартира фонд за сигурност в размер на 150 милиарда евро, наречен Security Action for Europe (SAFE), за повишаване на отбранителния капацитет. Но тези стъпки няма да са достатъчни, ако средствата не бъдат похарчени бързо.
В същото време Великобритания признава, че няма да достигне целта си до 2035 г., а Испания отказва да се ангажира изобщо. Освен това, според Международния институт за стратегически изследвания, SAFE е нищожен в сравнение с нужните 1 трилион долара, за да се запълнят пропуските в европейските способности, ако САЩ се оттеглят.
И тук е неудобната истина: само повече пари не стигат. Без стратегия, политическа решимост, национална устойчивост и структурна реформа инвестициите няма да се превърнат в реални способности.
Твърде често военните разходи се третират като програми за индустриална заетост, а не като императив за сигурността. Но правителствата трябва да бъдат честни със своите граждани: по-високите разходи за отбрана ще означават тежки компромиси.
Днес социологическите проучвания показват, че макар половината британци да очакват световна война в рамките на десетилетие, само една трета подкрепят увеличаване на военните бюджети, ако това доведе до по-високи данъци или съкращения другаде. И дори целта от 3,5 процента от БВП за отбрана няма да е достатъчна без реформи в поръчките и военновременен подход в индустрията.
DSEI ще покаже технологиите, които ще оформят бойните полета на бъдещето, но истинският въпрос е дали Европа има волята, бързината и координацията да превърне тези технологии във възпираща сила.
Нашите икономики са десет пъти по-големи от руската, технологичната ни база е несравнимо по-силна, а съюзите ни са unmatched. Ако изберем да действаме с необходимата спешност, всяка заплаха от Русия може да бъде овладяна.
Въпросът е дали ще го направим.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg.
