Н еобикновената любовна история на млада китайка, която се омъжва за войника, спасил я от развалините на катастрофалното земетресение в Съчуан като дете, трогна хиляди, предаде Times Entertainment.
През май 2008 г., по време на катастрофалното земетресение в Съчуан, 22-годишният войник Лян Джъбин е изпратен за участие в спасителните операции. Той прави всичко възможно, за да спаси хората, затрупани под срутените сгради. Сред тях е и 11-годишната Лю Симей.
Той забелязва дете на втория етаж на разрушена сграда, затиснато под стоманени пръти и тухли. На Лян и екипа му са необходими четири часа, за да я извадят. Те я измъкват на сигурно място и тя е откарана по спешност в болница.
По време на спасяването Лю не успява да види лицето на своя спасител, но неясният образ остава в сърцето ѝ. „Години наред не можех да си спомня как изглеждаше лицето му. В съзнанието ми беше останал само един размазан силует“, разказва тя.
Съдбата се намесва дванадесет години по-късно
A 27-year-old Chinese woman married the soldier who pulled her from earthquake debris when she was just 10. They reunited in 2020 after her mother recognised him. pic.twitter.com/SWtOBWTdRh
— The CSR Journal (@thecsrjournal) December 9, 2025
През 2020 г., 22-годишната Лю вечеря с родителите си в ресторант, когато майка ѝ забелязва познато лице. Мъжът на съседната маса имал поразителна прилика с войника, който спасил Лю.
„Той изглежда точно като войника, който те спаси тогава“, казва майката на дъщеря си.
Лю не пропуска възможността. Приближава се до него и го пита: „Братко Лян? Ти ли си?“. Била едновременно развълнувана и леко притеснена.
„Тя се беше променила толкова много, че изобщо не я познах“, спомня си Лян.
Двамата си разменят телефонните номера и започват да разговарят. След известно време Лю развива чувства към войника и му ги признава.
„Не го обичам от благодарност. Прекарвайки време заедно, разбрах, че това е човек, на когото мога да поверя живота си“, казва тя.
Двамата се женят и днес живеят щастливо.
„Тя е лъч светлина в живота ми. Винаги, когато се чувствам потиснат, нейният позитивизъм ме повдига и ми напомня, че животът все още е пълен с надежда“, споделя Лян.
„Тогава спасяването на хора беше мой дълг, но сега наистина я обичам. Това са две различни неща. Съдбата е наистина невероятна. Преди дванадесет години я спасих. Дванадесет години по-късно тя се превърна в светлината на моя живот“, добавя той.
